Решение № 15063 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5290/2020 г.

Решение № 15063 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5290/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), срещу Решение № 6949 от 15.11.2019 г., постановено по адм. дело № 6568/2019 г. по описа на Административен съд С.-град и частна жалба на "Електроразпределение Север" АД – гр. В., чрез процесуалния му представител адвокат Н. Г. срещу Определение № 599 от 22.01.2020 г., постановено по същото дело. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли същото да бъде отменено и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърлят изцяло предявените срещу него искове. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Електроразпределение Север" АД – гр. В., чрез процесуалния си представител адвокат Н. Г., взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. "Електроразпределение Север" АД – гр. В., твърди неправилност на обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, иска отмяната му и произнасяне на ВАС по същество, като молбата му за изменение на съдебното решение в частта за разноските бъде уважена изцяло. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната и неоснователност на частната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната и частната жалба са подадени от надлежни страни, за които обжалваните съдебни актове са неблагоприятни, в законоустановения срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение Административен съд – С. град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД - гр. В. сумата от 1 356 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-354 от 17.12.2014 г. (грешно е изписан № 384 в диспозитива), издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 1322/2015 г., по описа на Районен съд В. Т., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 356 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-354 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР представляваща разноски за процесуално представителство на ищеца по КНАХД № 10324/2015 г., по описа на Административен съд В. Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2015 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 553. 81 лева съдебни разноски в исковото производство. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от председателя на КЕВР, с което на ищцовото дружество е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер от 20 000 лева. За осъществената в производствата пред Районен съд В. Т. и Административен съд В. Т. адвокатска защита дружеството е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на по 1 356 лева за всяка инстанция, съгласно представени по делото договори за правна защита и съдействие, фактури и платежни нареждания. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от него в пряка причинна връзка. Правилен е извода на съда, че в случая е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита, дори когато същата не е задължителна по закон, представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. На следващо място, независимо че в производството пред Районен съд В. Т. и пред Административен съд В. Т. договорите за правна защита и съдействие за всяка една съдебна инстанция да не са били представени, същите (представени за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ) касаят именно съдебното обжалване на наказателното постановление. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договорите, така и на данъчните фактури и платежни нареждания, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време преди приключването на всяко отделно съдебно производство. Настоящият състав обаче намира за основателен довода на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради което и решението в тази му част следва да бъде частично отменено. С ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност се определят от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Подобно равенство противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. З. да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002/2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: "В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. В случая е установено, че една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни наказателни постановления, съдебните производства по обжалването не се отличават с правна и фактическа сложност и в случая са приключили и в двете съдебни инстанции след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание. При така установените обстоятелства и при съобразяване на обема на осъществената правна защита настоящата инстанция намира, че обоснованият и справедлив размер на адвокатското възнаграждение за всяка една инстанция е в размер на 500 лева. По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД гр. В. сума в общ размер над 1 000 лв. (т. е. над 500 лв. за всяка съдебна инстанция в производството по обжалване по съдебен ред на посочените по-горе НП), издадени от Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР), до пълния предявен общ размер от 2 712 лв. главница за двете инстанции, със законната лихва, считано от 23.10.2015 г., до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата му част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид частичната отмяна на съдебното решение, следва решението да бъде отменено и в частта му, с която на "Електроразпределение Север"АД - гр. В. са присъдени разноски в размер над 342 лева до присъдения от 553. 81 лева. Частната жалба на "Електроразпределение Север" АД - гр. В. срещу Определение № 599 от 22.01.2020 г., постановено по адм. дело № 6568/2019 г. по описа на Административен съд С.-град е неоснователна. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на "Електроразпределение Север" АД за изменение на Решение № 6949 от 15.11.2019 г., постановено по адм. дело № 6568/2019 г. по описа на Административен съд С.-град в частта за разноските. При посочения дължим се размер на разноските при приложението на чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в по-голям размер от 342 лева е неоснователно. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, в приложимата им редакция, такова не се дължи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, трето отделение,