Решение № 5328 от 23.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15535/2008 г.

Решение № 5328 от 23.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15535/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ваньо Митов Ламбовски, Мария Маркова Виткова и Таня Миткова Виткова срещу решение № 775 от 18 август 2008 година, постановено по адм. д. № 3267/2007 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ДК-23-91/08 юни 2007 година и заповед № ДК-23-92/08 юни 2007 година, издадени от началника на Столична РДНСК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Столична РДНСК, чрез процесуалния си представител юрк. Иванка Цветкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд София-град Ваньо Митов Ламбовски, Мария Маркова Виткова и Таня Миткова Виткова са оспорили заповед № ДК-23-91/08 юни 2007 година и заповед № ДК-23-92/08 юни 2007 година, издадени от началника на Столична РДНСК, с които на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ е забранено ползването на неприетите по установения ред строежи: "Жилищна сграда на четири етажа" и "Триетажна жилищна сграда с полуподземни гаражи", находящи се в УПИ III-563, кв. 65а, м. в. з. "Горна баня" по плана на гр. София. Съдът е приел, че при издаването на двете заповеди не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и от заключенията на назначените и изслушани съдебно-технически експертизи е установено, че в съсобствения на тримата жалбоподатели недвижим имот - УПИ III-563, кв. 65а, м. в. з. "Горна баня" по плана на гр. София са изградени две сгради. Едната от тези сгради - предмет на заповед № ДК-23-91/08 юни 2007 година на началника на Столична РДНСК, представлява жилищна сграда на четири етажа, като строежът е определен като такъв IV категория. Другата сграда - триетажна с полуподземни гаражи, е предмет на заповед № ДК-23-92/08 юни 2007 година на началника на Столична РДНСК и е V категория. Установено е по делото, е двете сгради са строени и доизграждани по различно време, че към датата на проверката са напълно завършени и се ползват като жилищни сгради, без да са били въведени в експлоатация по установения ред. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че е налице нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, е правилен. Ползването на строежи преди въвеждането им в експлоатация не се разрешава, поради което законосъобразно е било забранено. По делото не са представени доказателства за въвеждането на строежите в експлоатация, нито пък се навеждат такива доводи от касаторите. Възражението на последните, че в случая се касае за търпими по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, които не подлежат на забрана за ползване, е неоснователно. Това възражение е подробно обсъдено от административния съд, който законосъобразно е приел, че предвид обстоятелството, че изграждането на сградите е приключило след 07 април 1987 година, то цитираната разпоредба не е приложима. В тази връзка без значение е дали строежите са били допустими или не съгласно действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Поради това оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,