Решение № 8156 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5485/2014 г.

Решение № 8156 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5485/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието чрез процесуалния си представител юриск. Диляна Димитрова срещу решение № 2892/27.02.2014 г., постановено по адм. дело № 12741/2012 г. по описа на Върховния административен съд, VIII отделение, с което е отменен чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 12/30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации, издадена от министъра на правосъдието, издадена от министъра на правосъдието (обн. ДВ, бр. 80/09.10.2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) по жалба на Фондация "Семейна алтернатива" - гр. София. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът не е съгласен с изводите на съда, че при издаването на оспорената разпоредба от наредбата са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - проектът на наредбата не е публикуван на сайта на министерството. Касаторът твърди, че съдът не е съобразил, че от съдържанието на докладна записка № 08-00-12/05.07.2013 г. не е видно категоричното установяване на факта, че проектът за наредбата не е бил публикуван на интернет страницата на министерството. От това доказателство се установява, че липсата на информация е свързана с дефектирал сървър на министерството, което в еднаква степен обуславяло и другата вероятност - изискването да е било спазено. Изложени са оплаквания в касационната жалба, че съдът не е отчел факта, че по делото е прието като доказателство удостоверение № 12-00-144/04.09.2012 г., от което се установява, че фондацията е била чл. на Асоциация "Акредитирани организации за международно осиновяване" (АОМО) в периода на подготовка и приемане на наредбата, като не е обосновал дали и защо приема, че с това не се доказва изпълнението на чл. 26, ал. 2 ЗНА. Касаторът твърди, че независимо от изпълнението или не на тази процедура, органът е свободен за издаде/приеме съответния акт, или да се въздържи без да дължи съобразяване с наличието или липсата на съгласие или възражения от страна на засегнатите гражданскоправни или публичноправни субекти, както и независимо от представения от вносителя или съставителя проект. Цитира се съдебна практика на ВАС в подкрепа на становището, че тези пропуски не са съществени. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и да се постанови друго решение, с което се отхвърли жалбата. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Димитрова. Ответникът по касационната жалба Фондация " Семейна алтернатива" - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Гълъбова я оспорва. По делото е депозиран и писмен отговор с развити съображения за неоснователност на касационната жалба и с искане за присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция. Заинтересованата страна Асоциация "Акредитирани организации за международни осиновявания" - гр. София чрез адв. Маврова оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Фондация "Семейна алтернатива" - гр. София е сезирал първоинстанционният съд с жалба за отмяна на чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 12/30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации, издадена от министъра на правосъдието, издадена от министъра на правосъдието (обн. ДВ, бр. 80/09.10.2009 г.) (за краткост в изложението ще се използва само Наредбата), като според посочената разпоредба министърът на правосъдието има право да отнеме разрешението за извършване на посредничество при международно осиновяване при "невписване на нито един кандидат-осиновител в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК в продължение на една година". Съдът е изложил мотиви, че оспорването на посочената разпоредба е свързано с оспорване на конкретна заповед на министъра на правосъдието № ЛС-04-303/24.02.2012 г., с която на основание чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредбата е отнето разрешение № 118/15.03.2010 г. на Фондация "Семейна алтернатива" за посредничество при международни осиновявания по отношение на Испания, Франция, САЩ и Великобритания. За да отмени чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредбата, тричленният съдебен състав на ВАС, VIII отделение е приел, че не е спазен чл. 26, ал. 2 ЗНА изискващ преди внасянето на проект за нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, както и предоставянето най-малко на 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Това изискване според съда не е спазено, тъй като не се налице доказателства по делото, които да удостоверят публикуването през 2009 г. на интернет страницата на министерството на правосъдието на проект на Наредбата, ведно с мотивите, съответно доклада към него и за какъв период. Относно представената по делото докладна записка № 08-00-12/05.07.2013 г. на директора на дирекция "Административно-информационно обслужване и канцелария" ("АИОК) относно публикуването на проекта на Наредбата, съдът е счел, че тази докладна записка по никакъв начин не би могла да даде необходимите данни за едно такова публикуване на проекта на сайта на министерството. Според съда доказателствата за такова публикуване следва да бъдат в писмен вид и не може със свидетелски показания да се доказва такъв факт, като е счел, дори да се приеме, че е налице дефект в сървъра на министерството, информация за такива законови изисквания би било добре да се съхраняват и на друг носител, освен електронен. Съдът е изложил мотиви, че срокът, предвиден в чл. 26, ал. 2 ЗНА не е формално изискване, а израз на минимална гаранция за спазване на принципите на откритост и съгласуваност и затова изводите, които съдът е направил е, че административният нормативен акт противоречи на актове от по-висока степен по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗНА и затова подлежи на отмяна на основание чл. 193, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК поради допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила - нарушение по чл. 26, ал. 2 ЗНА. Обжалваното решение е правилно постановено. Систематическото място на чл. 26, ал. 2 ЗНА е в Глава трета на закона "Изработване на проекти на нормативни актове", като в ал. 1 са регламентирани принципите при изработването им, които са: обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Именно в изпълнение на тези принципи в ал. 2 на същата разпоредба законодателят е предвидил задължение за компетентният орган преди внасянето на проект на нормативен акт да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Касае се за императивни норми, при неизпълнението на които следва да се приеме, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазване на законово предвидената процедура по издаване на нормативен акт. Съществените нарушения на посочените правила опорочават издадения акт и са самостоятелно основание за отмяната му, като в този смисъл е налице съдебна практика - решения по адм. дела № 11080/2013 г., VII отделение, № 3367/2013 г., VIII отделение, № 11740/2013 г. на петчленен състав на ВАС и др. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото липсват писмени доказателства, които да удостоверят, че проектът за Наредбата, заедно с мотивите и доклада е публикуван на интернет-страницата на министерството. Обстоятелството, че съгласно докладна записка № 08-00-40/05.02.2013 г. на директора на дирекция "АИОК" в министерство на правосъдието е дефектирал сървъра в средата на 2012 г., като част от информацията е била съхранена, а друга - не, не освобождават издателят на нормативния акт да докаже изпълнение на задължението, посочено по-горе и което му е вменено от закона. Касае се за положителен факт, който страната, която черпи благоприятни последици, е длъжна да го докаже, а в случая това е, че е изпълнено императивното задължение по чл. 26, ал. 2 ЗНА. Не може да се вменява в задължение на оспорващия нормативния акт да установява този факт, след като неговите твърдения са досежно отрицателния факт - непубликуване на интернет-страницата на проекта и поради по общите правила на доказването не е длъжен да го доказва. Обстоятелството, че Фондация "Семейна алтернатива" е чл. в Асоциация "Акредитирани организации за международно осиновяване" и са участвали в работната група по приемане на Наредбата, не освобождава издателят на Наредбата да изпълни законовото изискване по чл. 26, ал. 2 ЗНА във връзка с чл. 77 АПК, тъй като тази процедура изисква знание на по-голям кръг от заинтересовани лица за подготвянето на съответния нормативен акт. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице основанията, посочени от касатора за отмяната му. Неоснователно е искането на ответника по касационната жалба, настоящият съд да се произнесе и по материалната законосъобразност на оспорения нормативен акт, след като това не е сторено от първоинстанционния съд, предвид че отмяната на нормативния акт е поради допуснатото съществено нарушение на процедурата по издаването на нормативния акт. Не може делото да се върне на първата съдебна инстанция, тъй като само в случаите, когато първоинстанционното решение е неправилно и е налице необходимост да се обсъдят и преценят събраните по делото доказателства или новопредставените такива пред касационната инстанция, тогава е допустимо на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК след отмяна на първоинстанционното решение, делото отново да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. В настоящия случай не сме изправени пред такава хипотеза, тъй като първоинстанционното решение е правилно и следва да се остави в сила. При наличие на обоснованото от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, правилно само на това основание нормативният акт е отменен. С оглед горното обжалваното решение не страда от сочените от касатора пороци и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане в писмения отговор, депозиран по делото на Фондация "Семейна алтернатива" - гр. София следва да се присъдят разноските, направени за касационната инстанция в размер на 350 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,