Решение № 284 от 12.6.2025 г. на ВКС по н.д. № 20258002200418/2025 г.

Касационното производство е образувано по постъпила жалба от защитника на подсъдимия А. Г. Н. срещу въззивно решение № 21 от 10.03.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 19/2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. В жалбата се излагат твърдения за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК. Сочи се, че при налагане на наказанието в условията на проведената диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК, не е съобразено наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Прави се искане за изменение на въззивното решение, като се определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а, ал.4, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 НК. В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа касационната жалба и пледира за уважаването й. Акцентира върху обстоятелството, че подсъдимият е признал всички факти по обвинителния акт, съжалявал за извършеното и имал готовност да възстанови щетите от престъплението. Освен тези обстоятелства следвало да бъдат отчетени като смекчаващи такива чистото му съдебно минало, затрудненото му имуществено положение, както и проявеното от секретаря на гражданския ищец нехайство и незаинтересованост към състоянието на инкриминираната дебитна карта, което улеснило извършването на деянието. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пледира за оставяне на касационната жалба без уважение, поради нейната неоснователност. Гражданският ищец – Народно читалище „Съгласие 1905“, редовно призован, не изпраща представител. Подсъдимият А. Г. Н. поддържа жалбата си и моли за намаляване на срока на наказанието, като му бъде дадена възможност да възстанови причинените вреди. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 69/12.12.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 485/ 2024 г., по описа на Окръжен съд - Бургас, подсъдимият А. Г. Н. е признат за виновен в това, че за периода от 03.04.2021 г. до 05.04.2021 г., в условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент - дебитна карта № 479687******9157, издадена от банка „Банка ДСК“ АД, без съгласието на титуляра - Народно читалище „Съгласие 1905“ - гр. Българово, обл. Бургас, представлявано от Галина Рускова А.ова, като от различни АТМ извършил общо 56 бр. транзакции, от които 36 бр. успешни и 20 бр. неуспешни, изтегляйки обща сума от 11 232 лева от банкова сметка 02/3533341, с титуляр Народно читалище „Съгласие 1905“ и деянието не съставлява по - тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 54, вр. с чл. 58а, ал.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шестнадесет месеца, както и глоба в размер на 2000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати в полза на гражданския ищец - Народно читалище „Съгласие 1905“, представлявано от А.Г. Т., обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди в размер на 11 223 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 1500 лева за направените разноски за адвокатско възнаграждение. Подсъдимият е осъден да заплати разноските, направени по делото. Подсъдимият и неговият защитник останали недоволни от размера на наложеното с първоинстанционната присъда наказание и я обжалвали пред Апелативен съд – Бургас. С въззивно решение № 21 от 10.03.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 19/2025 г., предмет на настоящата касационна проверка, въззивният съд е потвърдил присъдата, като осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата сумата от 448, 92 лева, представляваща 4 % държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Касационната жалба, подадена срещу въззивното решение, е допустима, тъй като е депозирана в срока за обжалване, от процесуално легитимирано лице и срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, т. 1 НПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Прегледът на обжалвания въззивен съдебен акт не дава основание да се приеме, че при определяне на санкциите за извършеното от подс. Н. престъпление са допуснати нарушения на правилата, регламентиращи процеса на налагане на наказание. Проверяваната инстанция изцяло е съобразила нормата на чл. 373, ал. 2 НПК, указваща на приложението на чл. 58а НК. Правилно са преценени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като е отчетен значителен превес на първите. В посока смекчаване на отговорността са съобразени чистото съдебно минало на подсъдимия, доброто му процесуално поведение и изразеното искрено съжаление за извършеното. Професионално са отчетени от контролирания съд като отегчаващи отговорността фактори причинените с деянието вреди, които по своя размер значително надхвърлят минималната работна заплата за страната, реализирани са с много на брой отделни транзакции /36 бр. успешни транзакции/, за сравнително кратък период от време - в рамките на три денонощия, показващи упоритост в престъпното поведение на подсъдимия и желанието му да се обогати неправомерно с чуждите парични средства. Адекватно е преценено и че на подсъдимия е предоставена възможност да възстанови нанесените щети, от която той не се е възползвал в рамките на три годишния период от време, изминал от извършване на престъплението. И към настоящият момент /четири години след деянието/ заявеното от подсъдимия желание за възстановяване на вредите не е осъществено, поради което следва да се приеме за декларативно. С оглед на това то не може да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, както настоява защитата. Именно предоставената от първоинстанционния съд възможност на подсъдимия да възстанови инкриминираната сума, е довела до известно забавяне на съдебното производство. При това положение правилно въззивната инстанция не е уважила искането на защитника да бъде преценен като неразумно дълъг срокът на наказателния процес, което да доведе до смекчаване на санкцията. В същия смисъл не следва да бъде отчетено и поведението на представителя на гражданския ищец, както се настоява от касатора. Въззивният съд правилно е счел, че не са налице основания да се приеме каквото и да било съпричиняване от страна на св. А.ова, като представител на пострадалото читалище, тъй като същата е съхранявала дебитната карта в личната си чанта и веднага след като е установила нейната липса, е сигнализирала банката - издател. Съобразно комплексната оценка на така посочените обстоятелства, правилно и законосъобразно контролираният съд е преценил, че те не са многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55 НК, което да налага промяна на определените от първоинстанционния съд наказания. Утвърдените от въззивния съд санкции - лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл. 58а, ал.1 НК е редуцирано на шестнадесет месеца лишаване от свобода, при отлагане на изпълнението му за изпитателен срок от три години, както и наложената глоба от 2000 лева, чийто размер е много под равностойността на причинените вреди, отговарят на принципите за законоустановеност и справедливост, поради което настоящият съдебен състав не намира основания за тяхната корекция. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение