Решение № 1703 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13832/2009 г.

Решение № 1703 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13832/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. касаторите са обжалвали решението от 02.06.2009 г. постановено по адм. д. 141/2009 г. на Добричкия административен съд, с което е отхвърлено оспорването срещу Заповед № ДК-22-14/22.12.2008 г. на началника на РДНСК - гр. Добрич, с която е прекратено образуваното пред РДНСК административно производство срещу разрешение за строеж № 115/29.04.2008 г., издадено от главния архитект на община гр. Каварна за "Ремонт и пристройка на съществуваща сграда за задоволяване на жилищни нужди - пристройка на два етажа със ЗП - 48.16 кв. з. и РЗП - 134,40 кв. м. в № ПИ № 2054 по плана на гр. Каварна като неоснователна. Наведени са доводи за отмяната по смисъла на чл. 209, ал., т. 3 АПК. Ответникът Регионална дирекция за национален и строителен контрол гр. Добрич не изразява становище. Останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни доводи за отмяна на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Решението е правилно. В конкретния случай е издадено разрешение за строеж за строеж "Ремонт и пристройка на два етажа" в поземлен имот № 2056 по плана на гр. Каварна, поради което заинтересувани да го оспорят пред началника на РДНСК са лицата посочени в чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. В случая собственик на сградата, за която е издадено разрешението за строеж е този на посочения поземлен имот - 2056. Жалбоподателите се легитимират като собственици на ПИ - 2054.Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ правото да оспорят издаденото разрешение за строеж имат възложителя, собствениците или носителите на ограничени вещни права в поземления имот, поради което дори и да се приеме, че с оглед на одобрената кадастрална карта със заповед № РД - 18-32/27.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, която предвижда обединяване на двата имота в общ УПИ -IV" За комплексно жилищно застрояване", касаторите не са носители на ограничено вещно право върху поземления имот, върху който се изгражда строежа, а са собственици безспорно на друг поземлен имот и без значение е обстоятелството, че имотите са включени в общ урегулиран поземлен имот. Без значение е и факта кога строителното разрешение е влязло в сила, още повече, че към момента на издаване на административния акт, те не са били собственици на съседния имот и органа не е имал задължение да го съобщи на собственика на съседния имот по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Ето защо както административния орган, а така също и също и административния съд правилно са приели че касаторите Диана и Владимир Боневи не попадат в кръга на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 1, т. 1 ЗУТ, които да имат правото да оспорят издаденото строително разрешение, поради което жалбата им законосъобразно е била отхвърлена с процесната заповед. При така възприетата фактическа обстановка съдът е постановил решението си при спазване на материалния закон и същото е обосновано като са изложени ясни непротиворечащи съображения относно релевантните за спора факти и обстоятелства. Правните изводите съответстват на тях, поради което същото е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК и следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК да остане в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение