Решение № 12171 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9935/2023 г.

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от МБАЛ УНИ ХОСПИТАЛ ООД, ЕИК112520604, със седалище и адрес на управление в гр. Панагюрище, [улица], [адрес], представлявано от Я. Н. Д.-управител чрез адвокатско дружество ШАРКОВА И ПАРТНЬОРИ , вписано в регистъра на Окръжен съд Пловдив, представлявано от адвокат М. Шаркова, срещу НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА/НЗОК/ за заплащане на суми, представляващи стойността на извършена, но незаплатена болнична помощ в изпълнение на индивидуален договор с ответника. В тази искова молба се поддържа, че разпоредбата на чл. 366, ал. 9 от НРД за МД за 2020-2022г. е нищожна, иска се съдът да я обяви във връзка с исковата претенция, която да приеме за основателна. Съдът, Административен съд Пазарджик е отделил производството по това искане и го изпратил по подсъдност на Върховен административен съд, който е образувал настоящето производство като жалба срещу подзаконов нормативен акт с искане за обявяване нищожността на разпоредби от него. В хода на образуваното производство пред ВАС, след указания на съда е уточнена жалбата в смисъл, че се иска обявяване нищожността на разпоредбите на чл. 366, ал. 5, ал. 8 и ал. 9 от НРД за МД за 2020-2022г., поради липса на материална компетентност за приемането им в противоречие с материални разпоредби и не съответствие с целта на закона, следователно са налице основанията за оспорване по чл. 146, т.1, 4 и 5 АПК. Поддържа в тази уточняваща молба от 14.09.2023г. на л. 403 от делото, че оспорените разпоредби чл. 366, ал. 9 и ал. 13 от НРД за МД за 2020-2022г. са нищожни тъй като противоречат на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗЗО, според която НЗОК купува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности по ал. 1, определени по вид, обем цена и съответстваща на критерии за качество и достъпност в съответствие с този закон. По аргумент от противното НЗОК не следва да закупува медицинска помощ, която не е в съответния вид, обем и не отговаря на въведените критерии за качество и достъпност. В същото време разпоредбата на чл. 366, ал. 9 от НРД за МД за 2020-2022г. въвежда основания за не закупуване на оказаната медицинска помощ на ЗОЛ, които излизат извън обхвата на посочената разпоредба и на практика касаят реда за оказване на медицинска помощ, нейния обем, както и нейното качество, а единствено отчитането й в дадени лимитативно, определени срокове в посочените други две алинеи, предмет на оспорване. Поддържа, също така, че ЗЗО не предоставя материална компетентност в НРД за МД НЗОК свободно да преценява в кои случаи да закупи оказаната медицинска помощ и в кои не, като очевидно същата следва да закупува, ако отговаря на условията на чл. 2, ал. 3 от ЗЗО. Поддържа също, че разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗО определя съдържанието на НРД по отношение обема, цените, методиките и редът за закупуване на медицинската помощ, като в същото време това съвсем не означава, че ЗЗО предоставя пълна свобода за уреждане на тези въпроси с подзаконовия нормативен акт, тъй като те следва да бъдат съобразени със ЗЗО. Освен това чл. 55, ал. 2 от ЗЗО не предоставя материална компетентност за предвиждане на допълнителни условия за закупуване на оказаната медицинска помощ, извън тези по чл. 2, ал. 3 от ЗЗО. Освен липсата на материална компетентност за уреждане на допълнителни условия за закупуване на медицинска помощ, извън предвидените в чл. 2, ал. 3 ЗЗО, посочените разпоредби на НРД противоречат на материалния закон, основни принципи на правото и целта на закона. По отношение на чл. 366, ал. 13 се поддържа, че разпоредбата е неясна и не съответства на материалния закон, доколкото самото рефериране към ал. 5 по отношение на сроковете е противоречиво. В това уточнение се иска обявяване нищожността на чл. 366, ал. 9 и ал. 13 от НРД за МД за 2020-2022г. С уточняваща молба на л. 5186 от делото от 17.11.2023г. жалбоподателят е уточнил, че се иска обявяване нищожността на чл. 366, ал. 9 и ал 13 от НРД за МД за 2020г.- 2022г. Същата уточняваща молба е постъпила на 18.12.2023г. на л. 5192 от делото. По така подадената жалба е постъпил отговор от Български лекарски съюз, представляван от И. М. в качеството на Председател на УС на БЛС, чрез процесуален представител адвокат П. Чернева от САК. Поддържа, че материалната компетентност на НЗОК е законово установена в чл. 53, ал. ЗЗО вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗО. Поддържа също така, че съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1, б. е , т. 2, б. г и т. 3 от НРД 2020-2022г. НЗОК закупува договорената и извършена дейност от изпълнителите на БМП от обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба 9 от 1019г., като съгласно чл. 32 от ЗЗО НЗОК осъществява събирането, обработката и контрола на отчетите на изпълнителите на болнична медицинска помощ за дейностите, предмет на НРД. Поддържа, че по силата на закона НЗОК и БЛС договарят условията и реда за отпускане и заплащане на медицинските дейности по реда на ЗЗО. Нормативно определеният правен статут, обем и вид на предмета на дейност на НЗОК я характеризират като държавен орган, на който са възложени властнически правомощия във връзка с регулирането на обществените отношения по здравното осигуряване на населението и провеждане на държавната политика в тази област. Ответникът, Национална здравноосигурителна каса, чрез процесуален представител юрисконсулт Узунова взема становище за неоснователност на жалбата по съображенията, изложени в придружителното писмо с административната преписка. По същество поддържа, че е налице нормативно призната материална компетентност за НЗОК и БЛС да уреждат въпросите, регулирани с разпоредбите на чл. 366, ал. 9 и ал. 13 от НРД за МД за 2020-2022г., предмет на оспорване. Ответникът, Български лекарски съюз, представляван от адвокат Чернева взема становище в съдебно заседание като поддържа отговора, че жалбата е неоснователна по вече изложените съображения. Ответникът, министърът на здравеопазването, чрез юрисконсулт Здравкова взема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че с разпоредбите, предмет на оспорване не е налице никакво противоречие със Закона за здравното осигуряване. Участващият в производството представител на Върховна прокуратура взема становище за недопустимост на производството, тъй като НРД за МД за 2020-2022г. вече е престанал да действа и не съществува в правния мир. Въведените правила за отчитане и заплащане на здравните дейности е в изпълнение на законовото задължение за НЗОК да разходва публичния ресурс, какъвто е бюджета на НЗОК. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид подадената жалба с доводите в нея, обжалвания подзаконов нормативен акт, доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е процесуално допустима, тъй като не е ограничена със срок и няма значение дали оспорения подзаконов нормативен акт е отменен или е изтекъл срокът му на действие, тъй като целта на оспорването е да се заличат изначално последиците на нищожния административен акт. На първо място следва да се посочи, че нормативна уредба не съдържа определение на нищожни или унищожаеми административни актове, като тези понятия се установяват по съдържание от теорията и практиката. Нищожният акт може да бъде оспорен безсрочно чл. 149, ал. 4 АПК и той не поражда никакви правни последици изначално, от момента на издаването му. Поради това оспорените такива актове не се отменят, а се прогласява нищожността им, което има декларативен ефект. Нищожност на административния акт е налице, когато не е спазена съществена форма, когато тя е условие за валидността му, при несъответствие с процесуални норми актът е нищожен когато има съществено неспазване на законовата процедура и води до липса на волеизявление. При несъответствие с материални разпоредби са налице хипотези на нищожност на акта, когато не се спазва обвързаната компетентност на органа, когато е отменена правната норма, която е основанието за издаване на акта и при неправилно тълкуване на приложимата материално правна норма. При несъответствие с целта на закона нищожност може да е налице когато целта на закона не може да бъде постигната, поради несъответствие с нито една правна норма в действащото законодателство. Най често срещаната форма на нищожност на административния акт е липса на компетентност на органа. Според правната теория /проф. Кино Лазаров/ е налице нищожност на административния акт, когато сме изправени пред пълна липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата материално правна норма; когато актът е изцяло лишен от законово основание; когато актът със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. В настоящият случай се поддържат доводи за нищожност на разпоредбите на чл. 366, ал. 9 и ал. 13 от НРД за МД за 2020-2022г. Съдържанието им е: чл. 366, ал. 9 НЗОК не заплаща за дейност, която не е подадена в ежедневните файлове и не е приета от информационната система на НЗОК в сроковете по ал. 5 и ал. 8; чл. 366, ал. 13 Възраженията във връзка с ал.9 се разглеждат и решават в съответната РЗОК само за случаите на форсмажорни обстоятелства, независещи от изпълнителите на БМП. Изпълнителят на БМП трябва да уведоми за тези обстоятелства РЗОК в сроковете по ал. 5 и да представи писмени доказателства. Тези разпоредби се намират в раздел IХ Условия и срокове за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ . В този раздел е предвидено, че изпълнителите на БМП, сключили договор с НЗОК ежедневно подават файлове по електронен път в утвърдени от НЗОК формати за оказаната за денонощие дейност, включени в предмета на договора, през интернет портала на НЗОК или чрез web услуга. Съдържанието на файловете е уредено в чл. 366, ал. 2, оказаната помощ се подава най късно до 17.00 часа на първия работен ден, следващ деня на извършване на дейността-ал. 3, при грешки изпълнителят получава автоматична нотификация от информационната система на НЗОК и подадения файл не се обработва от НЗОК до получаване на нов с коректни данни, грешките са посочени в ал 7, файл с коригирани данни се приема най късно до 10.00 часа на втория работен ден, следващ деня на извършване на дейността, като НЗОК не заплаща дейност, която не е подадена в ежедневните файлове и не е приета от информационната система на НЗОК-ал. 9, подадената ежедневна информация по електронен път се обработва и след окончателната обработка за календарен месец в срок до 15.00 часа на седмия работен ден, следващ отчетния, РЗОК изпраща по електронен път на изпълнителя БМП месечно известие, съдържащо одобрената отхвърлена за заплащане дейност, съответните основания за отхвърляне, както и информация за стойностите за заплащане на неизползваеми остатъчни количества от лекарствени продукти, отразени в приложение 8е от Наредба 4 от 2008г. за възстановяване по реда на Механизма по чл. 369. В ал. 12 са посочени основанията за отхвърляне на плащане, като в ал. 13 е посочено как се разглеждат възраженията във връзка с ал. 9, възражения във връзка с ал. 10 и ал. 12 се подават до 5 работни дни след получаване на месечното известие и те се разглеждат и решават от РЗОК в едномесечен срок само след контрол. В ал. 15 е предвидено, че не се разрешават корекции на ежедневно подадени файлове, приети и успешно обработени в електронната система на НЗОК. Така цитирана уредбата чл. 366 от НРД за МД за 2020- 2022г. разкрива подробна регулация на отношенията между НЗОК и изпълнители на БМП като обмена на информация е в специализиран електронен вид, с кратки срокове за отчитане и подаване на информация от двете страни по договорите и своевременно плащане от страна на НЗОК, която разходва публичен ресурс. Отклонението от подробния регламент на информация в зависимост от основанията също е уреден като уредбата е в полза и на двете страни. Бързото отчитане и заплащане е в интерес на възможността и компетентността на НЗОК да разходва бюджет, да има информация за него във всеки един момент и да може да разполага адекватно с резервите, когато това се налага. Предвидени са подробни възможности и условия за корекция на подадената информация. Следва преценката в конкретния спор, налице ли е материална компетентност в чл. 366, ал. 9 и ал. 13 да не заплаща дейност която не е подадена в срок и не е приета от информационната система на НЗОК. Уредбата на Националния рамков договор се съдържа в Раздел VII чл. 53-чл. 56 от Закона за здравното осигуряване. Той се приема чрез подписване от НЗОК и Българският лекарски съюз, като от приложената административна преписка по приемането на НРД за МД за 2020-2022г. не се установяват нарушения, преценени като основания за нищожност на оспорените разпоредби. Съдържанието на НРД, посочено в чл. 55, ал. 2, т. 3а от ЗЗО включва и обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2, включително и по т. 5, документацията и документооборота, по т. 6 задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация, по т. 6а условията и реда за контрол по изпълнението на договорите и по т. 6б санкции при неизпълнение на договора. Спорът се свежда до материалната компетентност в НРД за МД да се уреди възможност да не се заплати извършена медицинска дейност. Така оспорена, след преценка на разпоредбата във връзка с цялостната уредба между страните по повод условията и сроковете за заплащане на дейността в болничната медицинска помощ не може да се прецени като отказ за заплащане на извършена медицинска помощ. Уредбата е в услуга и улеснява отчитането и заплащането на извършената медицинска помощ своевременно и в пълен обем, когато са спазени останалите изисквания. Предоставената компетентност от ЗЗО на НРД да урежда отношенията между изпълнителите на БМП и НЗОК не е извън материалните граници, поради което възраженията са неоснователни. В чл. 366, ал. 13 не се нарушава съответствието с материалния закон по същите, изложени вече съображения. Не се установяват нарушения на целта на закона, тъй като при създадената подробна регламентация за отчитане и заплащане на медицинската помощ не се преследва твърдяната абсолютна цел да не бъде заплатена медицинска дейност. Предвид изложеното жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на ответника Български лекарски съюз се дължат разноски в размер на 1000 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 193 АПК Върховен административен съд шесто отделение