Решение № 17072 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5270/2019 г.

Решение № 17072 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5270/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Варна при ЦУ на НАП против Решение № 382 от 28.02.2019 г., постановено по адм. дело № 997/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03000317002144-091-001 от 6.11.2017 г., съставен от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 485/29.01.2018 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Л. Савова, [населено място] за конкретно цитирани данъчни периоди са установени задължения за ДДС за внасяне в общ размер на 38 349,20 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 14 062,22 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От изложеното в касационната жалба е видно, че каквито и да било процесуални пропуски в дейността на съда не са посочени, като единствените оплаквания са във връзка с неправилното според касатора приложение на материалния закон и се свеждат до това, че съдът неправилно е квалифицирал дейността на ревизираното лице като трудова прилагайки § 1, т. 26 б. "и" от ДР на ЗДДФЛ, т. е. като непопадаща в приложното поле на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Счита че характерът на осъществената от Савова в полза на посочени конкретни дружества дейност по предоставяне на услуги, съгласно сключените договори, притежава всички белези на независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, формираща облагаем оборот за задължителна регистрация, респ. съставляваща облагаема доставка на услуга по смисъла на ЗДДС. Иска се отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата против РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Л. Савова, не взема становище по касационната жалба и наведени в нея съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите. В този смисъл е прието за безспорно между страните, че за процесните периоди Савова е реализирала доходи /в посочените периоди и размери в РД/ във връзка с предоставени от нея услуги по сключени договори /също подробно цитирани/, по които възложители са били дружества /коректно индивидуализирани/, за част от които е било безспорно, че през разглежданите периоди Савова е била едноличен собственик на капитала и управител. Органите по приходите са приели, че доходът по сключените между физическото лице и търговските дружества – "Веан" ООД, "Итера" ЕООД, "Ливея" ЕООД, "Каргон Билд" ЕООД, "Интера Консулт" ЕООД, съответно с СНЦ "Балканика", респ. реализираните такива от услуги предоставени на конкретно посочени физически лица, формират облагаем оборот по смисъла на ЗДДС. Според приходната администрация се касае до осъществена независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Прието е, че към 6.03.2013 г. е достигнат облагаем оборот от дейността на физическото лице над 50 000 лева за последните 12 месеца, което е основание за задължителна регистрация по ЗДДС, считано от 28.04.2013 г. Съответно, след посочената дата, ревизираното лице е следвало да начислява ДДС върху извършените от нея облагаеми доставки на услуги по същите тези договори и така са определени процесните задължения с РА. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че Л. Савова е едноличен собственик на капитала и управител на "Асоциация Булгарика" ЕООД /сега с променено наименование на Асоциация Варна Арт" ЕООД, бел. моя/ от 21.03.2013 г. /така данните от търговския регистър, бел. моя/, "Интера Холдинг" ЕООД, "Прима България Груп" ЕООД, "Итера Консулт" ЕООД от 21.11.2012 г. /така данните от търговския регистър/, , което не е спорно между страните, съгласно изрично писмено становище на процесуалния представител на ответника, л. 31 от делото, съответно, че според данните от търговския регистър Л. Савова е съдружник както следва: в "Ливея" ЕООД, считано от 30.11.2008 г. до 8.06.2010 г., в "Каргон Билд" ЕООД – от 3.11.2008 г. до 21.11.2012 г., както и е управител от 9.05.2018 г., респ. едноличен собственик на капитала от 17.12.2009 г. на "Итера" ЕООД /сега с променено наименование на "Варна Консулт Алфа" ЕООД, считано от 23.11.2016 г. /, поради което и получените във връзка с изпълнението на сключените с посочените дружества суми /които също са безспорни като размери и периоди на реализиране/ не представлява облагаем оборот поради това, че на осн. § 1, т. 26 б. "и" от ДР на ЗДДФЛ, тази сума е приравнена на доход от трудово правоотношение, доколкото тя представлява възнаграждение за личен труд на съдружник в собственото му дружество. В това си качество физическото лице не е действало като данъчно задължено по ЗДДС лице, тъй като чл. 3, ал. 3, т. 1 ЗДДС изрично изключва от понятието независима икономическа дейност тази, осъществявана от физическо лице по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово. Решението е правилно постановено. Спорът в случая е правен, като в касационната жалба не са наведени възражения относно установената от съда фактическа обстановка. Съгласно § 1, т. 26, б. "и" от ПЗР на ЗДДФЛ (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) "По смисъла на този закон трудови правоотношения са:... правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери". От своя страна чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС /в приложимата за случая редакция до доп. с ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г. / изрично изключва от приложното поле на понятието за независима икономическа дейност "1. дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово". Доколкото в ЗДДС няма легално определение на понятието "трудово правоотношение" или "правоотношение, приравнено на трудово", съгласно трайната съдебна практика приложение в случаи като процесния следва да намери легалното определение, дадено именно с § 1, т. 26 б. "и" от ДР на ЗДДФЛ, която правна норма е в сила от 1.01.2010 г. Следва да се посочи, че така наложилата се съдебна практика напълно съответства и на волята на законодателя, която личи от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДДФЛ, приет и обнародван с ДВ бр. 95 от 1.12.2009 г., в сила от 1.01.2010 г., че това дефиниране е за целите на данъчното облагане, като "предложението отново е насочено към постигане на равно данъчно третиране на подобни по своя характер доходи. Независимо че основанието за възникване на правоотношенията с така посочените лица не е Кодексът на труда, това правоотношение не предполага осъществяването на независима стопанска дейност от данъчно задълженото лице предвид участието на лицето в дружеството. ". Или ясна е волята на нормотвореца, че доходите, реализирани от една такава дейност, предвид спецификата й, не следва да се считат за доходи от независима икономическа дейност, вкл. и съобразно посоченото по-горе правило на чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС /в посочената му редакция/, независимо от основанието на възникналите правоотношения, източник на доходите. Или обосновано съдът, при това, е приел, че предоставените по силата на договорите, сключени от Савова с дружествата на които същата е било то едноличен собственик на капитала и/или управител, или съдружник, услуги не съставляват облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС, респ. не участват при формирането на облагаемия оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, съответно при изключването им не се установява за който и да е от процесните периоди лицето да е достигнало прага за задължителна регистрация /дори и при съобразяване от касационната инстанция данните относно "Ливея" ЕООД и "Каргон Билд" ЕООД, за правоотношенията с които дори и да се приеме, че е неприложима разпоредбата на § 1, т. 26 б. "и" от ДР на ЗДДФЛ, същите не са достатъчни за достигане на прага за задължителна регистрация по ЗДДС/, респ. че не се дължи данък на основание чл. 102 ЗДДС. Следва да се посочи, че неправилно касаторът поддържа становището, че квалифицирането на процесните правоотношения като "трудови" по смисъла на легалното определение, дадено с § 1, т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ е изолирано в съдебната практика, напротив в този смисъл макар и по други казуси се е произнесъл ВАС и както следва: Решение № 12890 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1329/2012 г., VIII о. /където казусът е и идентичен на стоящия/; Решение № 6324 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5829/2014 г., VIII о.; Решение № 6459 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2290/2015 г., VIII о. и др. Решението следва да остане в сила, а при този изход на спора неоснователна е претенцията за присъждане на разноски в полза на касатора, а от ответника по касация такива не са поискани, поради което ни съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение