Решение № 4452 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 222/2014 г.

Решение № 4452 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 222/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Манук Агоп Бейлерян, от гр. Варна, чрез пълномощника му - адв. Стоян Тодоров, против Решение № 2658/25.10.2013 г. по адм. дело № 145/2013 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Общински съвет, гр. Варна, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Манук Агоп Бейлерян, против Решение № 550-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет /ОбС/ - Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР на с. о."Акчелар", гр. Варна, в частта относно поземлен имот 2522.273, кв. 23, на предвидената улица от изток на имота между осови точки 122-367-365, като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че в оспорената част решението на ОбС-Варна е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. Приел е още, че решението съответства и на материалния закон, тъй като предвидената улица от изток на имота е от VI клас и като такава отговаря на минималните изисквания на Наредба № 2/2004 г. за размери, не засяга съществуващи в имота законни сгради и не нарушава процентно площа от имота за улици спрямо отсъдения такъв, тъй като за този вид план по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ няма изискване от имота да се отнема максимум 25%. Съобразил е, че изместването на улицата на изток от имота, би нарушило оста й и би довело до изместване местоположението на две кръстовища, предвидено южно от отсечката - при о. т. 365 и при о. т. 362, което пък би променило цялата транспортно-комуникационна схема и регулацията на юг от имота. Поради това и възраженията за нарушение на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ и на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, са отхвърлени. Решението е правилно. При установеност на правно-релевантните факти, съдът е извел правилни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. По делото е установено, че ПУР на с. о."Акчелар", в частта й засягаща имот 2522.273 от изток, между о. т. 122-367-365, е ПУП по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ, при който няма изисквания за максимални проценти отнети площи от имота, както е при ПУП-ве по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Поради това и оплакването на касатора, за нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ е неоснователно, поради неприложимост на разпоредбата към процесния ПУР. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 80, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ, относно минималната широчина на пътното платно, спрямо проектираната такава. Съгласно заключението на вещото лице улицата от изток е проектирана с ширина на пътното платно от 4.5 м. и два служебни тротоара от по 0.75 м., или обща ширина от 6 м., които размери отговарят на минималните такива за VI клас улица по Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизирани територии и на чл. 80, ал. 1, ал. 3 и ал. 5, т. 2 от ЗУТ. За случая разпоредбата на чл. 80, ал. 2 от ЗУТ е неотносима, тъй като същата визира широчина на обслужващите улици за малки населени места, предвидени без тротоари, да бъде минимум 4.50 м., съответно -4 м. В случая с. о. "Акчелар" на гр. Варна не е малко населено място и проектираната улица от изток на имота е с предвидени служебни тротоари, които са такива по смисъла на § 5, т. 34 от ДР на ЗУТ. Неоснователно поради това е и оплакването, че съществува вариант за намаляване широчината на тази улица откъм имота на касатора, което би довело до по-малкото му засягане, или вариант за изместването й на изток, към имот № 395. Наличието на други по-благоприятни за касатора варианти на предвиденото трасе на улицата от изток, не води до незаконосъобразност на оспорения ПУР. Защото този "по-благоприятен" вариант води до неблагоприятност за други имоти, противоречи на предвидените минимални размери за този клас улици по цитираната Наредба № 2/2004 г. и би предизвикал съществени промени в цялата транспортно-комуникационна схема и уличната регулация на юг от имота, засягайки местоположението на две кръстовища - при о. т. 365 и при о. т. 362, което пък би довело до нарушаване на принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК и на изискването за икономичност на плана по чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Ето защо, като е отхвърлил жалбата на касатора срещу оспорения ПУР, засягащ имота му от изток, съдът е постановил правилно решение, с което не е нарушен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е необосновано. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение