Решение № 129 от 19.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 1445/2025 г.

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1, предл. първо и предл. второ ГПК. Образувано е по молба с вх. № 6082/24.03.2026 г., подадена от „Айкарт Кредит“ ЕАД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, с искане за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 78 от 16.03.2026 г. по т. д. № 1445/2025 г. по описа на ВКС, Първо т. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, изразяваща се в грешно посочване (техническо несъответствие при изписването) на сумата, която дружеството е осъдено да заплати на Н. Л. Л. – вместо да бъде посочена правилната „ 1 631.83 евро“, е посочена „ 1 683.31 евро“. В законоустановения едноседмичен срок по чл. 247, ал. 2 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Н. Л. Л.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното: Молбата е допустима и основателна. Очевидна фактическа грешка е налице при липса на съответствие между формираната, въз основа на изложените в мотивите фактически и правни изводи, истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт. С определение № 3104 от 05.11.2025 г. по настоящото дело, образувано по подадени касационни жалби от „Айкарт Кредит“ ЕАД и Н. Л. Л., е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на физическото лице срещу постановеното от Окръжен съд – Пазарджик въззивно решение № 2 от 03.01.2025 г. по в. гр. д. № 220/2024 г. в отхвърлителната част по предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за разликата над присъдения размер от 4 311.98 евро до предявения и отхвърлен размер от 10 884.88 евро, съответно – не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на търговското дружество. В постановеното по делото в производство по чл. 290 ГПК решение № 78 от 16.03.2026 г. настоящият съдебен състав е формирал воля в мотивите на съдебния акт, че „след частична отмяна на въззивното решение в обжалваната с касационната жалба на Н. Л. част, следва да се присъдят в полза на последния още общо 1 631.83 евро. За остатъка, т. е. за разликата от уважената от ОС – Пазарджик част от 4 311.98 евро плюс горната сума – 1 631.83 евро, до пълнопредявения размер от 10 884.88 евро, искът се явява недоказан по основание и решението на ОС – Пазарджик следва да се потвърди като правилно“. Същевременно обаче и въпреки така формираната воля на съдебния състав, при изписване на диспозитива на решението съдът е посочил: „ОСЪЖДА „Айкарт Кредит“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Н. Л. Л. ЕГН: [ЕГН] сумата от 1 683.31 евро “. Т. е., действително е налице допусната очевидна фактическа грешка – техническо несъответствие при изписване на сумата в диспозитива на решението, съобразно формираната от съда воля за нейния действителен размер, която грешка е поправима по реда на чл. 247 ГПК, поради което при посочване – в абзац втори от диспозитива на постановеното от ВКС решение, на размера на сумата, присъдена в полза на Н. Л. и платима от „Айкарт Кредит“ ЕАД, следва да се чете „ 1 631.83 евро“, вместо погрешно изписаната сума „ 1 683.31 евро“. На следващо място, настоящият съдебен състав констатира по свой почин, че в мотивите на същото решение – в частта му относно разноските, и по изложените там съображения, е формирал воля на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на процесуалния представител на касатора Н. Л. да се присъди възнаграждение в размер на 300 евро. В диспозитива на решението – четвърти абзац, така формираната воля е външно обективирана по следния начин: „ОСЪЖДА „Айкарт Кредит“ ЕАД ЕИК[ЕИК] да заплати на Н. Л. Л. ЕГН: [ЕГН] разноските пред настоящата инстанция в размер на 34.80 евро, както и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на процесуалния представител“, поради което отново е налице технически пропуск, изразяващ се в непълно словесно изписване на формираната от съда воля относно дължимото от дружеството на процесуалния представител на физическото лице адвокатско възнаграждение. Тази очевидна фактическа грешка следва да се отстрани като в диспозитива на решението – в абзац четвърти, след думите „ в полза на процесуалния представител“ следва да се чете още „ на касатора Н. Л. – адв. Б. Б. от АК – Видин, възнаграждение в размер на 300 ( триста) евро“. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение