Решение № 11829 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4311/2010 г.

Решение № 11829 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4311/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община - гр. Ямбол срещу решение № 37/25.02.2010 г., постановено по адм. дело № 279/2009 г. по описа на Ямболския административен съд, с което е отменен акт за установяване на публично общинско вземане № 1107/23.10.2009 г. на кмета на същата община за определени на "Владимпекс" ЕООД такса битови отпадъци (ТБО) за 2009 г. в размер на 3 000,96 лв. и лихви 103,47 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, но от изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевира и оплакване за съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че се съобразил с подадената от дружеството декларация по чл. 17 ЗМДТ и за неговия обект е начислена само компонентата чистота на териториите за обществено ползване, както и че процесния имот попада в района, за който тази услуга се предоставя. Сочи, че границите на районите са определени в заповед № РД-02/0351/27.10.2008 г. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, както и се представят писмени доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на "Владимпекс" ЕООД, както и да бъде присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касационната жалба "Владимпекс" ЕООД - гр. Сливен чрез адв. Димова я оспорва по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор срещу жалбата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като е установено, че общината не е предоставяла посочената услуга. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалвания пред първоинстанционния съд акт за установяване на публично общинско вземане № 1107/23.10.2009 г. са определени на "Владимпекс" ЕООД такса битови отпадъци (ТБО) за 2008 г. в размер на 3 000,96 лв. и лихви 103,47 лв, като тази сума представлява само един от трите компоненти по чл. 62 ЗМДТ - такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. За да отмени като незаконосъобразен посочения индивидуален административен акт съдът е приел, че с представената заповед № РД-02/0351/27.10.2008 г., с който кметът на общината е определил границите на районите и вида на предлаганите услуги за 2009 г. макар да се установява имотът на дружеството да е в границите на посочените райони, услугата по поддържане чистотата на обществените територии не е била предоставяна на дружеството. Съдът е обсъдил доказателствата и макар в удостоверение № 7002/0550/06.01.2010 г. на общината да се е посочвало, че поземления имот на "Владимпекс" ЕООД с идентификационен № 87374.42.382 по кадастралната карта на гр. Ямбол се намира извън територията на населеното място, съдът е направил извод, че имота се обхваща от заповедта на кмета, с която са определени границите на районите и вида на предоставяните услуги по чл. 62 ЗМДТ. Според съда първата законова предпоставка за заплащане на ТБО е била налице, но не е съществувала втората предпоставка - услугата да е предоставяна. Съдът е изложил мотиви, че съгласно чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да докаже, че услугата е реално предоставяна и въпреки дадените указания, не е установено от общината посоченото обстоятелство. Относно представения по делото договор № 102/12.09.2008 г., с който община - Ямбол е възложила на ГД "Комунални дейности и благоустройство" да извършва почистване, поддържане на чистота и озеленените територии за обществено ползване според съда сочи само на поето задължение, но не и за неговото изпълнение. Обсъдена е от съда и клауза от цитирания договор (чл. 2, ал. 2), че в нея е посочено, че извършването, съответно разплащането на извършените дейности става с представяне от изпълнителя и заверени от възложителя месечни и междинни протоколи за приемане на извършеното, но такива по делото не били представени. За приложените справки за ръчно почистване и поддържане чистотата на териториите за месеците май, юни, юли и август 2009 г. и рекапитулациите за същите месеци е преценено от съда, че не отговарят на изискването на чл. 9 от договора да бъдат проверени и подписани от възложителя, поради което не доказват реално извършване на услугата. Освен това съдът е отразил в решението си, че дори и да се приемат като годни доказателства тези справки и рекапитулации, те касаят само част от периода, а задължението за такса е за цялата 2009 г. Въз основа на посочените мотиви съдът е приел, че актът е незаконосъобразен и го е отменил. Обжалваното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ определя, че ТБО се състои от три компоненти - по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Съгласно чл. 66 ЗМДТ размерът на таксата се определя за всяка услуга (компонента) поотделно. В процесния случай се установява, че с оспорения пред административния съд акт е определена само една от трите компоненти - за чистота на териториите за обществено ползване. Първият спорен въпрос между страните по делото е дали имотът на "Владимпекс" ЕООД се намира в чертите на населеното място и дадения положителен отговор от съда на този въпрос е правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България населено място е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Относно изводите на съда, че представените справки за извършено почистване на обществените територии за ползване са издадени едностранно от ГД "Комунални дейности и благоустройство", без участието на общината, са незаконосъобразни, тъй като в производството пред първоинстанционния съд са представени именно от процесуалния представител на общината, както и в касационното производство, което означава, че са били в наличност в общината. Относно неподписването от общината на тези справки настоящият съдебен състав счита, че това не ги лишава от доказателствена сила, тъй като те представляват компютърни извадки, а и с касационната жалба са представени и фактури между ГД "Комунални дейности и благоустройство" и Община - Ямбол. От тях се установява, че са заплащани суми именно за поддържане чистотата на обществените територии, които сравнени с протоколите за извършения обем работа, представени в настоящето производство и отговарящи на приложените пред административния съд рекапитулации води до извод, че посочената услуга е извършвана от общината и за нея се дължи такса, като част от таксата ТБО по смисъла на чл. 62 и сл. от ЗМДТ. Обстоятелството, че представените доказателства пред първоинстанционния съд и пред настоящата касационна инстанция са за частично извършени обеми от тази дейност, не могат да доведат до извод за недължимост на таксата, тъй като изрично законодателят в чл. 71, т. 2 ЗМДТ предвижда недължимост на всеки един от трите компонента на ТБО само ако тя не е предоставяна. В този смисъл следва да се приеме, че законът не е дал възможност за недължимост при частично изпълнение и в този смисъл е и решение по адм. дело № 15306/2009 г. на ВАС, I отделение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно на посочените от касатора основания и като такова следва да бъде отменено. Тъй като делото не се нуждае от попълване с други доказателства, следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго решение по съществото на спора, по силата на което жалбата на "Владимпекс" ЕООД срещу акта за установяване на публично общинско вземане бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и направеното искане от касатора за разноски, такива се дължат в размер на 150 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,