Решение № 15667 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8492/2013 г.

Решение № 15667 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8492/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, против решение № 915 от 19.04.2013 г., постановено по адм. дело № 3737 по описа за 2012 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменено издаденото от касатора решение № 307 от 09.11.2012 г. и потвърденото с него разпореждане № 4901104545 от 27.08.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, а административната преписка е върната на компетентното длъжностно лице за ново преизчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 104, ал. 2 и 3 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Ангел Георгиев Терзиев от гр. Пловдив не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 307/09.11.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4901104545/27.08.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване за изменение на пенсията за осигурителен стаж и възраст на Ангел Георгиев Терзиев от гр. Пловдив на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, в частта, с която придобитият от лицето осигурителен стаж през периода 16.10.1969 г. - 16.10.1971 г. е превърнат от първа към трета категория по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО. Решението на Пловдивския административен съд, с което жалбата е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Преценявани в систематично отношение, съществените критерии при определяне на категорията на труда се извеждат от ал. 1 на чл. 104 и това са "характера и условията" при неговото полагане. Няма основание положеният от лицето труд в подземен обект по време на наборната му военна служба да бъде третиран различно от труда на лицата, полаган по трудово правоотношение. Спорният осигурителен стаж от първа категория следва да бъде превърнат към трета категория в предвиденото съотношение от чл. 104, ал. 3 от КСО. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 104, алинеи 2 и 3 от КСО. Спорният осигурителен стаж е зачетен от първа категория на основание чл. 81, изр. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - отм.), с който е предвидено, че времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба, се зачита за трудов стаж от съответната категория. След като на това основание трудът е категоризиран от първа категория в съответствие с разпоредбите на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), няма основание при пенсионирането на лицето преобразуването към трета категория да не бъде извършено съобразно относимата правна норма към осигурителния стаж от първа категория, придобит на подземна работа. По отношение на работниците, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, се прилага ал. 3 на чл. 104 от КСО, като една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Без значение е обстоятелството, че трудът в подземния обект на строителното поделение е бил положен по време на наборната военна служба, след като на основание чл. 81, изр. 2 от ППЗП (отм.) се зачита от съответната категория при спазване на общите правила, приложими при категоризиране на труда на работещите по трудови правоотношения. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалния закон при превръщане на осигурителния стаж от 16.10.1969 г. - 16.10.1971 г. от първа към трета категория и като ги е отменил, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,