Решение № 5044 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2693/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Г., чрез адв. А.Бунева, срещу решение №38407 от 19.11.2025г., постановено по адм. дело №9565/2025г. на Административен съд – София- град В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При изложени съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответникът – ЗА началникът на отдел "Миграция" СДВР, чрез упълномощен юрк. Иванова, с писмена молба прави искане жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещтната страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на И. Г., гражданин на Руската федерация, срещу заповед рег. №513з-8832/22.07.2025г. на За началник отдел „Миграция“ – СДВР за отказ за предоставяне на продължително пребиваване в Република България. От фактическа страна по делото е установено, че със заявление №102914 от 08.07.2025г. И. Г., е поискал предоставяне на право на продължетилно пребиваване в България на основание чл. 24, ал.1, т. 6 от ЗЧРБ, като представител на чуждестранно търговско дружество. Видно от докладна записка с рег. №513з-75739/17.07.2025г. е била извършена проверка на заявения от чужденеца адрес, на който ще пребивава, както и че са снети сведения. Била е изръшена и справка в автоматизираната информационна система на МВР - Адресна регистрация на чужденците, от която е установено, че апликанта е бил регистриран в хотел [заличен текст], в период от 06.07.2025г. до 09.07.2025г. Била е извършена и проверка в АИС-Граничен контрол, от която се установява, че апликантът е влязъл на територията ан България на 06.07.2025г. и е напуснал на 09.07.2025г. пред ГКПП „Аерогара София“. Със становище с рег. №513р-77283 от 22.07.2025г. е направено предложение да бъде отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България. Със заповед №513р-8832 от 22.07.2025г. на За началника отдел „Миграция“ – СДВР е отказано предоставяне право на продължително пребиваване в Република България. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. Г., гражданин на Руската федерация срещу горепосочения отказ на ЗА началника на отдел "Миграция" СДВР. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, като са спазени материалноправните разпоредби и без да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. След анализ на приобщените по делото доказателства в контекста на относимите материалноправни разпоредби, съдът е приел за правилни и законосъобразни изводите на административния орган. Съдът е посочил, че в хода на производството е представен сертификат №2793 от 07.07.2025г. на БТПП, с което се удостоверява съществуването на Търговско представителство с наименование „Финансова правда“, с адрес на представителството гр. София, [улица], [адрес]. Във връзка с депозирано заявление за издаване на разрешение за придобиване право на продължително пребиваване е била извършена проверка на декларирания от апликанта адрес в гр. София, [улица],[адрес] собственост на И. П.. По данни на домоуправителя става ясно, че същата не познава апликанта и доколкото и е извество, че в жилището живее само собственика. По делото са представени договор за наем между апликанта и И. П., както и декларация, с която П. се съгласява Г. да пребивава на този адрес. Бил е разпитан като свидетел И. П.. Административният съд е счел, че въпреки показанията на свидетеля и декларацията, не намира основание да отмени административният акт. Съдът е приел за безспорно, че апликантът е декларирал неверни данни, че ще пребивава в гр. София, [улица], [адрес]. С посочването в заявлението, че същият ще пребивава на адрес в гр. София, при положение, че същият не е открит на този адрес и не е пребивавал на него, а в хотел, апликантът е посочил неверни данни, поради което правилно е отказано предоставяне на право на продължително пребиваване. Административният съд е посочил, че търговското представителство не осъществява стопанска дейност, поради което не може да се приеме, че Г. осъществява дейност, като търговски представител и същия отговаря на изискванията на чл. 24, ал.1, т. 6 от ЗЧРБ. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт съгласно правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото и подробно анализирани от него писмени доказателства, е приел, че правилно на апликанта е отказано предоставянето на право на продължително пребиваване. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, който е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. В случая административният орган е отказал на гражданина на Руска Федерация право на продължително пребиваване на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЧРБ във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, след като административният орган е установил, че заявителят е декларирал неверни данни. От представените по делото с административната преписка доказателства безспорно се установява, че И. Г. е предоставил на компетентните органи в Р България неверни данни относно адреса си на постоянно пребиваване в РБългария- въпреки, че е посочил, че живее на адрес: гр. София, [улица], [адрес], но при извършена проверка установява, че същият не пребивава на този адрес. А от извършената справка в АИС на МВР – адресна регистрация на чужденеца е видно, че същият е бил регистриран в хотел на територията на гр. София за преиода от 06.07.2025г. до 09.07.2025г. Следва да се посочи, че макар от страна на заявителя да са представени всички изискуеми по чл. 35, ал. 1 от ППЗЧРБ документи за получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, в т.ч. и определените в § 1, т. 20 от ДР на ЗЧРБ доказателства за осигурено жилище, предвид констатациите от направената проверка на място и събраните във връзка със същата данни, следва да се приеме, че с представената декларация за осигуряване на адрес в Република България се цели чужденецът формално да отговори на всички изисквания за представяне на документи, за да получи това право, без реално да пребивава на територията на Р.България. Доколкото извършената на място проверка и събраната в тази връзка информация опровергават писмените изявления на чужденеца за осигурен постоянен адрес на територията на Р.България, на който същият пребивава, обосновано първоинстанционния съд е приел за правилен решаващия извод на административния орган за наличие на пречка за предоставяне право на продължително пребиваване на апликанта – тази по чл. 26, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ. Неоснователен е довода на касатора, че административният орган, както и съдът не са изискали информация от регистрите по чл. 47а от ЗУЕС. В случая правилно съдът е кредитирал сведенията дадени от домоуправителя Т.. Със същата е разговаряно във връзка с осъществена проверка на адрес от СДВР, същите нямат задължение да изискват информация от регистрите съгл. ЗУЕС, поради което следва да се приеме, че не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл. 146, т. 3 АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. В този смисъл пропускът е съществен само ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган. В хода на първоинстанционното производство такова доказване не е било проведено от страна на жалбоподателя, поради което релевантните за преценката на административния орган факти не са оборени. С оглед на изложеното, при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответната страна се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 102 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,