Решение № 1248 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11336/2008 г.

Решение № 1248 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11336/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Здравка Димитрова Георгиева от гр. Перник против решение № 131 от 22.07.2008 г. по адм. д. № 306 по описа за 2007 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата й против решение № ПОБГВ-12 от 27.09.2007 г. на ръководителя на ТП на НОИ - РУСО - Перник. Посочените пороци се свеждат до необоснованост, неправилно прилагане на чл. 51 от Конституцията на Република България и чл. 94 от КСО - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "социално осигуряване" - Перник е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Перник е решение № ПОБГВ-12 от 27.09.2007 г. на Директора на Районно управление "социално осигуряване" (РУСО) - Перник и потвърденото с него разпореждане № 3083 от 19.07.2007 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО, с което е прекратено изплащането на парично обезщетение за безработица на Здравка Димитрова Георгиева от гр. Перник, считано от 27.07.2006 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Перник е обосновал правилния извод за издаване на оспорените актове при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО. Придобитото от жалбоподателката Георгиева право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата 27.07.2006 г. съставлява фактическо основание за прекратяване на изплащането на отпуснатото й парично обезщетение за безработица, считано от същата дата. Неотносими към предмета на съдебния контрол са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилно прилагане на чл. 94, ал. 1 от КСО. Доводите са свързани с поддържаното становище за незаконо- съобразност на разпореждане № 4801273834 (№ 45 (прот. № Y01022) от 27.06.2007 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта за началната дата 27.07.2006 г., от която на жалбоподателката Георгиева е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Спорът за законосъобразността на посоченото разпореждане и на потвърдилото го решение № 4801273834 от 27.09.2007 г. на Директора на РУСО - Перник е разрешен с влязлото в сила решение № 6 от 15.01.2008 г. по адм. д. № 307/2007 г. на Административен съд - Перник, оставено в сила с решение № 7019 от 11.06.2008 г. по адм. д. № 2732/2008 г. на Върховния административен съд. Административният съд е отхвърлил оспорването, след като е приел, че административните актове за отпускане на пенсията от датата на придобиване на правото 27.07.2006 г. са издадени при спазване на изискванията на чл. 94, ал. 1 от КСО. В случай, че жалбоподателката е желаела отпускането на пенсията да стане от по-късен момент, е следвало да сезира пенсионните органи след изтичането на визирания от чл. 94, ал. 1 от КСО 6-месечен срок. Изложените в касационната жалба твърдения за "насилствено пенсиониране" и за повтаряне "папагалски" от съда на "обвинението на РУСО Перник" не са съобразени с разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение № 6 от 15.01.2008 г. по адм. д. № 307/2007 г. на Административен съд - Перник е задължително за страните. Не са съобразени и с правилото на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс (чл. 220, ал. 1 от отменения ГПК), приложимо в съдебноадминистративния процес на основание чл. 144 от АПК, съгласно което влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. На основание чл. 229, ал. 1 от действащия ГПК, респективно чл. 224, ал. 1 от отменения ГПК, спорът за законосъобразност на решение № 4801273834 от 27.09.2007 г. на Директора на РУСО - Перник и потвърденото с него разпореждане № 4801273834 (№ 45) прот. № Y01022) от 27.06.2007 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, който е разрешен с влязло в сила съдебно решение, не може да бъде пререшаван. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 51 от Конституцията на Република България и на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО (редакция - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) не позволява отпускане на парично обезщетение за безработица на осигурени лица, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С изменението, обн. в ДВ, бр. 105 от 2006 г., се забранява отпускане на парично обезщетение за безработица на лица, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. В разглеждания случай е установено, че жалбоподателката Георгиева е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 27.07.2006 г., упражнила е правото в срока по чл. 94, ал. 1 от КСО и с разпореждане № 4801273834 (№ 45 (прот. № Y01022) от 27.06.2007 г. й е била отпусната пенсия от датата на придобиване на правото в размер на 134.34 лв. при изплащано парично обезщетение за безработица в размер от 119.42 лв. При наличие на законова забрана за едновременно получаване на двете осигурителни плащания, отпуснати на различни правни основания, в интерес на лицето е да получава по-високото по-размер плащане, а именно пенсията за осигурителен стаж и възраст. В хипотезата на чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО, в сила към 27.07.2006 г., придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съставлява материалноправно основание за прекратяване изплащането на паричното обезщетение за безработица. Оспорените административни актове, с които е прекратено изплащането на парично обезщетение за безработица на Здравка Димитрова Георгиева от гр. Перник, считано от 27.07.2006 г., са законо- съобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Перник е постановил правилно решение. Следва да се отбележи, че доводите във връзка с добро- съвестността на осигуреното лице са неотносими към спорния предмет. Разпореждане № 3084 от 19.07.2007 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което жалбоподателката е задължена на основание чл. 114, ал. 1 от КСО да възстанови недобросъвестно получените парични обезщетения за безработица в размер на 584.54 лв. за периода 27.07.2006 г. - 23.12.2006 г. ведно с лихви в размер на 94.79 лв., не е предмет на съдебен контрол. По делото няма данни за обжалване на разпореждане № 3084 от 19.07.2007 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, а в съдебно заседание на 14.12.2007 г. процесуалният представител на РУСО - Перник е направил изявление за влизането му в законна сила. По изложените съображения следва да се приеме, че посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на Здравка Димитрова Георгиева от гр. Перник против решение № ПОБГВ-12 от 27.09.2007 г. на Директора на Районно управление "социално осигуряване" - Перник и потвърденото с него разпореждане № 3083 от 19.07.2007 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО, следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на касационния ответник по чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,