Решение № 16084 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9702/2013 г.

Решение № 16084 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9702/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Марийка Станимирова Борисова, от гр. Търговище, срещу решение № 29 от 21.05.2013 г. по адм. д. № 35/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Търговище, втори състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - директор на РУ "Социално осигуряване", гр. Търговище, не е взел отношение по спора пред тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 29 от 21.05.2013 г. по адм. д. № 35/2013 г., Административен съд - гр. Търговище, втори състав, е отхвърлил оспорването на Марийка Станимирова Борисова, от гр. Търговище, срещу Решение № 91 - РД - 6 от 15.08.2012 г. на директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Търговище и потвърденото с него Разпореждане № 32 от 15.06.2012 г. на Ръководител "ОП" при РУ "Социално осигуряване", гр. Търговище. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От заключението на вещото лице Бижева се установява, че в Разпореждане № 32 от 15.06.2012 г. на Ръководител "ОП" при РУСО, гр. Търговище, е допусната техническа грешка, която се свежда до следното: За периода 1.01.1997 г. - 31.12.2009 г. на ред "средномесечен осигурителен доход за страната за същото време" е записана сумата 256.66 лв., вместо 300.57 лв. Изчисленията за определяне на индивидуалния коефициент са направени обаче с вярната сума 300.57 лв. При определяне на пенсията индивидуалният коефициент за периода 1.01.1989 г. - 31.12.1991 г. участва със стойност 1.318 лв., а не с 1.543. В разпореждането е посочен доход за изчисляване на пенсията в размер на 503.70 лв., а това число се получава при умножение на 358.98 лв. Х 1.305 = 503.70 лв., а не с коефициент 1.543. Като краен резултат съдебно-икономическата експертиза стига до извода, че при верни изчисления размерът на пенсията следва да възлиза на 263.77 лв. В Разпореждане № 32 от 15.06.2012 г. на Ръководител "ОП" при РУ "Социално осигуряване", гр. Търговище, е посочена сумата 262.16 лв. Действително Борисова е заявила, че реално е получавала сумата 263.77 лв., а не определената с разпореждането по-малка такава. Предмет на съдебен контрол, съгласно чл. 118, ал. 1 КСО е Решение № 91-РД-6 от 15.08.2012 г. на директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Търговище. С цитираното, висшестоящият административен орган е потвърдил Разпореждане № 32 от 15.06.2012 г. на Ръководител "ОП" независимо, че последното страда от посочените по-горе грешки. По делото няма данни за тяхното отстраняване, а несъмнено задължение на органите на РУСО е да определят с актовете си правилен и законосъобразен размер на пенсиите, както и да ги изплащат въз основа на тези актове. Ето защо независимо от минималната разлика между дължимата сума и определената по-малка такава, обжалваният административен акт следва да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне. Останалите оплаквания на касационната жалбоподателка са неоснователни. Видно от протокола на съдебното заседание, състояло се на 10.05.2013 г. Борисова не е извършила оспорване на експертизата по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК и не е поискала назначаване на друго вещо лице. Тя само е упражнила правото си по чл. 200, ал. 2 ГПК да зададе въпроси към експерта за изясняване на заключението, след което е направила изявления, които са в смисъл да се приеме експертизата и че няма да сочи други доказателства. Ето защо неоснователно е оплакването на касаторката, че съдът е приел и изградил решението си върху оспорена експертиза. Казаното се отнася и до оплакването, че за периода 1.01.1997 г. - 31.12.2009 г. вещото лице е взело предвид средномесечния осигурителен доход за страната от органите на НОИ. Съгласно чл. 27, ал. 5, т. 8 КСО, управителят на НОИ утвърждава и обявява осигурителния доход по чл. 70 от същия кодекс. Що се касае до развитите в касационната жалба възражения относно по-благоприятни осигурителни доходи, то тези въпроси са най-подробно разисквани в решението на първоинстанционния съд. Вещото лице Бижева е изготвила различни варианти на изчисленията си и от тях се налага извода, че най-благоприятно е размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Борисова да бъде определен за посочения нов период 1.01.1989 г. до 31.12.1991 г. и осигурителен доход за времето от 1.10.1997 г. до 31.10.2007 г. По изложените съображения обжалваното решение, както решението на директора на РУСО, се отменят, а делото се връща на административния орган за ново произнасяне. Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответникът не е поискал такива. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,