Решение № 307 от 29.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1574/2011 г.

Решение № 307 от 29.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1574/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК Осъденият В. Ж. Т. е направил искане за възобновяване на ч. н. д. № 3316/2010 г. по описа на Бургаския районен съд и отмяна на постановеното по него определение в частта му относно приложението на чл. 24 от НК. В съдебното заседание осъденият и защитникът му поддържат искането по съображения, че не са налице предпоставките на чл. 24 от НК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че не са налице основания за възобновяване на влязлото в сила определение и искането следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото и прецени доводите на страните намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено в предвидения от закона шестмесечен срок, от легитимна страна и касае влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на чл. 419 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: С определение от 21.09.2010 г. по ч. н. д. № 3316/2010 г. Бургаският районен съд на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК определил общо наказание на В. Ж. Т. измежду наложените му както следва: четири месеца лишаване от свобода, наложено му с определение за одобряване на споразумение от 19.01.2010 г. по н. о. х. д. № 4302/2009 г. на Районен съд - Бургас, единадесет месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда по н. о. х. д. № 1252/2010 г. и единадесет месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по н. о. х. д. № 2869/2010 г. и двете на Районен съд - Бургас, в размер на най-тежкото, а именно - единадесет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален "строг" режим. На основание чл. 24 от НК съдът увеличил определеното общо наказание с пет месеца лишаване от свобода и приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 от НК изцяло изтърпяното от Т. наказание лишаване от свобода по н. о. х. д. № № 4302/2009 г. и 1252/2010 г. на Районен съд - Бургас. Възражението, че съдът неправилно е увеличил определеното общо наказание с пет месеца лишаване от свобода е неоснователно. Когато се групират наложени наказания от един и същи вид - в случая лишаване от свобода, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание, като законът не позволява увеличеното наказание да е с повече от една втора, да надминава сбора от отделните наказания, както и максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. По делото съдът се е съобразил с тези изисквания на чл. 24 от НК, изложил е съображения в подкрепа на решението си за увеличаване размера на наказанието, поради което и не е допуснал нарушение, пораждащо основание за отмяна по реда на възобновяването. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,