Решение № 4894 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4715/2008 г.

Решение № 4894 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4715/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Ямбол, против решение № 14 от 29.02.2008 г. по адм. дело № 5 по описа за 2008 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отменено решение № 17 от 21.12.2007 г. на Директора на РУ "СО" - Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 41 от 12.11.2007 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" - Ямбол. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 115 от КСО. Ответникът Ангел Тодоров Ангелов от с. Чарда, обл. Ямбол, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Ямбол е отменил решение № 17 от 21.12.2007 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ ДСО"), гр. Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 41 от 12.11.2007 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено да се извърши прихващане от личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ангел Тодоров Ангелов от с. Чарда, обл. Ямбол, с негово задължение, произхождащо от недобросъвестно получени парични обезщетения за безработица за периода 9.01.1998 г. - 8.12.1998 г. в размер на 558.97 лв. ведно с лихва в размер на 940.18 лв. съгласно издадено на 18.07.2002 г. решение от Директора на Дирекция "Бюро по труда" - Ямбол за възстановяване на сумите. За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд е обосновал правилния извод за материална незаконосъобразност на оспорените актове поради погасяване по давност на вземането на ДОО. Съдът е приел за основателно възражението на длъжника за изтекъл петгодишен давностен срок, считано от издаване на решението на Директора на Дирекция "Бюро по труда" - Ямбол за възстановяване на неоснователно получените парични обезщетения за безработица. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 115, алинеи 1 и 2 от КСО (ДВ, бр. 41 от 2007 г.), които уреждат погасителната давност за вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях. Петгодишният давностен срок за вземанията, произхождащи от неправилно извършени осигурителни плащания за периода 9.01.1998 г. - 8.12.1998 г., е изтекъл на 8.12.2003 г. До изтичането му не са настъпили обстоятелства по чл. 115, ал. 2 от КСО, прекъсващи давността. Изпращането на документите на Агенцията за държавни вземания с писмо от 9.10.2002 г. не представлява предприето действие по принудително изпълнение по смисъла на т. 3, прекъсващо давността. Принудителното изпълнение се извършва от органите от Агенцията за държавни вземания, но по делото няма данни за предприети действия в тази насока. Следва също да се отбележи, че петгодишният давностен срок, считан от 9.10.2002 г., е изтекъл на 9.10.2007 г. преди издаване на оспореното разпореждане за прихващане. Не е налице и основанието за прекъсване на давността по т. 1, приложимо при влизане в сила на разпореждане за установяване на вземането. По делото няма данни, че решението за възстановяване на сумите, издадено на 18.07.2002 г. от Директора на Дирекция "Бюро по труда" - Ямбол, е съобщено на лицето, не е било обжалвано и е влязло в сила. Петгодишният срок, считан от датата на издаване на решението, е изтекъл на 18.07.2007 г. Разпореждане изх. № 41 е издадено на 12.11.2007 г., с оглед на което възражението на длъжника за изтекла погасителна давност е основателно. Оспорените актове за събиране на погасени по давност вземания са незаконосъобразни и като ги отменил, Административен съд - Ямбол е постановил правилно решение. По изложените съображение не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,