Решение № 12681 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5935/2015 г.

Решение № 12681 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5935/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Виктор Паскалев Паскалев от гр. Несебър против решение № 1011/28.01.2015 г., постановено по адм. д. № 9589/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е отхвърлил жалбата на Паскалев срещу заповед № К-4449/22.05.2014 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебно правоотношение с държавния служител в МВР. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и е достигнал до необоснован извод за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Според Паскалев, нито дисциплинарнонаказващият орган, нито съдът са съобразили високата натовареност на разследващите органи, както и обстоятелството, че някои от вменените му нарушения са нарушения на Инструкция Iз-2843/2010 г. на МВР, а не са дисциплинарни нарушения, за които е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Иска отмяна на решението ведно със законните последици. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по оспорването на Виктор Паскалев срещу заповед № К-4449/22.05.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебно правоотношение. Паскалев е бил разследващ полицай в РУ при ОДМВР - Бургас, отдел "Досъдебно производство". С обжалваната заповед на държавния служител са вменени тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че за периода от 27.06.2012 г. до 25.10.2012 г., в качеството си на разследващ полицай в РУ в ОДМВР, с месторабота в Районно управление "Полиция" - Несебър, Паскалев е проявил бездействие, като не е провел разследване в предвидените процесуални срокове по 11 (единадесет) възложени му за разследване досъдебни производства с индивидуализирани номера и с това е причинил значителни вреди на юридически лица и граждани и е облагодетелствал извършителите на престъпления, превишил е правомощията си като е отчел производствата за приключени и изпратени в Районна прокуратура - Несебър, изготвил е официални удостоверителни документи: СИП (съобщение за извършено престъпление) и СППДП (съобщение за приключване на проверка по заявителски материал, разследване по досъдебно производство), в които е отразил невярна информация, без да изпраща уведомителни писма и досъдебните производства в прокуратурата, с които действия виновно не е изпълнил длъжностните си задължения съгласно типовата длъжностна характеристика рег. № К-21309/28.11.2010 г., утвърдена с министерска заповед. Производството е започнало с изготвянето на докладна записка с рег. № 2293/23.01.2014 г. от директора на ОДМВР - Бургас до министъра на вътрешните работи. Съдът е приел, че при издаването на заповедта са спазени разписаните в закона процесуални правила. На 6.02.2014 г. министърът е образувал дисциплинарно производство срещу служителя по реда на чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) и е определил състава на дисциплинарно-разследващия орган. Паскалев е запознат със съдържанието на заповедта, изразил е становище по нея. Дисциплинарнонаказващият орган е удължил срока на разследването до 17.04.2014 г. с нарочна заповед. След извършените проверки и предвид събраните доказателства е изготвена обобщена справка. Дисциплинарната комисия е изразила становище на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да се прекрати служебното му правоотношение. С покана рег. № 11528/11.04.2014 г. Паскалев, на основание чл. 243, ал. 3 и ал. 5 от ППЗМВР (отм.), се е запознал с нейното съдържание. По реда на чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР (отм.) лицето не се е възползвало от правото си да подаде допълнителни писмени обяснения или възражения. На 22.05.2014 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед. Не се подкрепя касационното оплакване за немотивираност на заповедта. Тя притежава всички изброени реквизити в чл. 246, ал. 1 ППЗМВР (отм.). Както правилно е приел първоинстанционният съд, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в установената от закона форма. Спазени са процесуалноправните разпоредби при издаването й: изпълнени са изискванията на чл. 243 ППЗМВР (отм.) за извършване на дисциплинарно разследване. Спазена е процедурата на чл. 239, ал. 1 ППЗМВР (отм.), като проверката е започнала по писмена заповед на министъра на вътрешните работи. С тази заповед жалбоподателят също се е запознал. Спазени са и изискванията на чл. 243, ал. 3 ППЗМВР (отм.), като за резултатите, изложени в изготвената обобщена справка рег. № 10397/1.04.2014 г., предявена на служителя. Изпълнена е и процедурата на чл. 232, ал. 1 ЗМВР (отм.) относно запознаването със заповедта, която е връчена лично срещу подпис на жалбоподателя. Следователно, в хода на производството пред административния орган на дисциплинарнопривлеченото лице е осигурено правото на защита, възражения и представяне на доказателства във връзка с нарушението, за което му е наложено дисциплинарното наказание. Обжалваната заповед е мотивирана и в нея са изложени фактическите обстоятелства, които тя следва да съдържа съгласно разпоредбите на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР (отм.). Като допълнителни съображения от фактическа страна дисциплинарнонаказващият орган е приобщил изготвения в производството доклад и обобщена справка, а отразените в тях констатации се считат неразделна част от административния акт. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. В оспорения акт е посочено, че наказанието се налага за неизпълнение на задължения по служба, съгласно типова длъжностна характеристика рег. № К-21309/28.11.2010 г. - деяния съставляващи тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла 224, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 9 ЗМВР (отм.). Бездействията на жалбоподателя по изброените досъдебни производства са довели до неспазване на сроковете за разследване и до неоправданото им забавяне. Изводите на съда, че служителят е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР (отм.) не кореспондират със събраните по делото доказателства и не съответстват на съдържанието на правната норма. По делото няма конкретни факти, които да изпълват съдържанието на фактическия състав на посоченото нарушение, а именно използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица. Хипотетичното твърдение, че със забавените преписки, с невярното отразяване изхода на възложените му дела в задължителните справки Паскалев е създал условия за облага на трети лица - извършителите на деянията, не обуславя дисциплинарно нарушение на чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР (отм.). Касационният състав споделя изводите в обжалваното решение, че е доказано по несъмнен начин дисциплинарното нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 9 ЗМВР (отм.). Основанието за ангажиране на дисциплинарна отговорност и наложеното дисциплинарно наказване спрямо служителя е за проявено бездействие, като служителят не е провел разследване в предвидените процесуални срокове по 11 възложени му за разследване досъдебни производства с индивидуализирани номера. С това Паскалев е причинил значителни вреди на юридически лица и граждани, като е отчел производствата за приключени и изпратени в Районна прокуратура - Несебър, изготвил е официални удостоверителни документи - СИП и СППДП, в които е отразил невярна информация, без да изпраща уведомителни писма и досъдебните производства в прокуратурата, с които действия виновно не е изпълнил длъжностните си задължения, съгласно типовата длъжностна характеристика. Установените в хода на производството факти несъмнено сочат на вмененото с обжалваната заповед поведение на касатора. Констатираните от дисциплинарнонаказващия орган и проверени от съда действия на служителя непосредствено нарушават принципите, на които се основава дейността на МВР, регламентирани в разпоредбата на чл. 4 и чл. 5 ЗМВР (отм.). Доколкото съгласно нормата на чл. 5 ЗМВР (отм.) при изпълнение на служебните си задължения служителите на МВР представляват цялото общество следва, че допуснатите нарушения при изпълнение на служебните задължения несъмнено несъмнено причиняват вреди на държавата и пострадалите лица. По изложените съображения Върховният административен съд, намира, че правилно тричленният състав е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу заповедта на министъра на вътрешните работи, с която му е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и това решение следва да бъде оставено в сила. В хода на първоинстанционното производство съществуването на описаните релевантни за спора факти не е опровергано, а съдът е приложил материалния закон в точния му смисъл. Неоснователен е касационният довод, че както дисциплинарнонаказващият орган, така и съдът не са съобразили високата натовареност на разследващите органи. Забавянето на възложените дела, неприключването им в законоустановените срокове не е самостоятелно, вменено на длъжностното лице, нарушение на служебната дисциплина. То е разгледано в контекста на фактическия състав на конкретно вмененото му дисциплинарно нарушение. Неоснователно е касационното оплакване, че констатираните от органа нарушения не са дисциплинарни такива, а нарушения на Инструкция № I-з-2813/4.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Това е така, защото Инструкцията не определя с първична правна регламентация хипотезите, в които законодателят е въздигнал нарушенията на утвърдените служебни правила за нарушения на служебната дисциплина. Нарушението на служебните задължения във връзка с конкретния случай следва да се преценят не с оглед нарушение на подзаконовия нормативен акт, а предвид нарушението на законовите разпоредби. Дисциплинарнонаказващият орган се е обосновал с конкретно неизпълнение на задължения по служба, което е било обсъдено от първоинстанционния съд, въз основа на това са били изградени верни изводи за правилно прилагане на материалния закон - констатираното нарушение осъществява състава на чл. 227, ал. 1, т. 9 ЗМВР (отм.). Неоснователен е и доводът, че съдът не е съобразил срока за налагане на дисциплинарното наказание, който - според касатора, е изтекъл към датата на издаване на заповедта. Съгласно правилото на чл. 223, ал. 1 ППЗМВР (отм.) дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Нормата на чл. 223 ППЗМВР (отм.) определя, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В случая, обобщената справка от 1.04.2014 г. конкретизира нарушението и дисциплинарноотговорното лице, поради което заповедта е издадена в двумесечния срок, предвиден в закона. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 225, ал. 2 ЗМВР (отм.), считано от извършване на нарушението, тъй като последното е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение. Като е отхвърлил жалбата на Виктор Паскалев, тричленният съдебен състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на касационния ответник за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски, в полза на Министерството на вътрешните работи следва да бъдат присъдени такива в размер на 400 лв., на основание чл. 8, ал. 8 ГПК и чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав