Решение № 4238 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13465/2008 г.

Решение № 4238 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13465/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Васил Христов Василев срещу решение № 224/18.09.2008 г., постановено по адм. дело № 341/2008 г. от Административен съд - Кюстендил. Навеждат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, както и оспорената пред него заповед на Директора на ОДП Пловдив. Ответникът, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Василев срещу Решение № 1481/23.05.2008 г., издадена от Директора на ОДП Кюстендил, с което на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 76, т. 9 от Закона за българските документи за самоличност е оставена без уважение молбата му да бъде отменена наложената му принудителна административна мярка по чл. 76, т. 2 ЗБДС забрана да напуска на Република България и издаването на паспорти или заместващи ги документи. За да постанови решението си първоинстанционният съд е съобразил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при което е направил извод, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционният съд. При проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена в предвидената форма и от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон. В конкретния случай мярката по чл. 76 т. 2 ЗБДС е била наложена с влязла в сила заповед № 3121/12.10.2007 г. на Директора на ОДП Кюстендил. С обжалваното пред първоинстанционният съд решение № 1481/23.05.2008 г. на Директора на ОДП Кюстендил органът е съгласно изложените в същото мотиви е приел, че не са отпаднали предпоставките по чл. 76 т. 2 ЗБДС, при което е отхвърлил молбата на Василев а отмени същата. Наведеният в касационната жалба довод, че административният акт, предмет на проверка по първоинстанционното решение не бил мотивиран е неотносим към предмета на това производство, в което касационната инстанция проверява правилността на обжалваното пред нея съдебно решение. Съдът е обсъдил подробно в мотивите си обстоятелството, че в конкретния случай административният акт е издаден при оперативна самостоятелност и е извършил проверката за съобразност на същия с оглед правомощията си съгласно разпоредбата на чл. 169 АПК. Изводите му, че в конкретния случай оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно процесуалните правила и в съответствие със закона и неговата цел са правилни, като настоящият състав напълно споделя и изводите, че в случая целта на закона е била постигната със спазването на материалния закон, доколкото същата е охрана правата на останалите граждани. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Доводът в касационната жалба, че съдът следва да извършва преценка на оспорените пред него административни актове и по отношение на целесъобразност е неоснователен, тъй като е в противоречие с разпоредбата на чл. 169 АПК. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение, което е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение