Решение № 2882 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16528/2011 г.

Решение № 2882 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16528/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Съвета за електронни медии срещу решение № 14717/11.11.2011 г. по адм. д. № 4671/2011 г. на Върховния административен съд, първо отделение, в частта, с която е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 26/23.03.2011 г. на Съвета за електронни медии за определена такса над 3369,86 лв., ведно със съответните лихви, за периода от 15.02.2010 г. до 31.12.2010 г. и по касационна жалба, подадена от "Бонсима" ООД, гр. Русе, срещу същото съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу АУПДВ № 26/23.03.2011 г. на СЕМ. И в двете жалби се съдържат твърдения за неправилност на решението в съответната обжалвана част и се иска отмяната му. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на СЕМ е основателна, а касационната жалба на "Бонсима" ООД-гр. Русе, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд - тричленен състав на ВАС, е бил Акт за установяване на публично държавно вземане № 26/23.03.2011 г. на Съвета за електронни медии, с който на "Бонсима" ООД-гр. Русе е определена годишна такса за надзор по спазването на условията за радио-дейност за периода 2009 г. - 2010 г. в размер 6000 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност в приложимата редакция от ДВ бр. 49/2006 г. Безспорен факт по делото е, че "Бонсима" ООД-гр. Русе има издадена лицензия за създаване на радиопрограма № 441-00306/11.01.2001 г. - "Радио Абсолют", издадена от ДКД, с местен обхват - гр. Русе. Лицензията е със срок 10 години. Лицензията е издадена при действието на чл. 1, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията в редакцията от ДВ бр. 138/1998 г. За да отмени акта частично, съдът се е позовал на промяна в законовата регламентация на определението за радио- и телевизионна дейност по чл. 1, ал. 2 ЗРТ, отменен, обн. ДВ, бр. 12/12.02.2010 г. и разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗРТ в редакцията на текста преди и след изменението, ДВ, бр. 37/2009 г., в сила от 19.05.2009 г. Съгласно редакцията на чл. 1, ал. 2 ЗРТ, преди отмяната й, радио- и телевизионна дейност е създаването на радио- и телевизионни програми и на допълнителна информация за разпространение чрез наземно радиоразпръскване, по кабелен, спътников или по друг технически начин, в кодиран или некодиран вид, които са предназначени за непосредствено приемане от неограничен брой лица. Със ЗИДЗРТ, обнародван в ДВ бр. 12/12.02.2010 г., е отменена ал. 2 на чл. 1 ЗРТ и съдът е анализирал разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗРТ в редакцията ДВ бр. 96/9.11.2001 г. и в редакцията ДВ, бр. 37/2009 г. След отмяната на ал. 2 на чл. 1 ЗРТ, считано от 15.02.2010 г. съдът е приел, че определението за радио- и телевизионна дейност е дадено в чл. 105, ал. 1 ЗРТ след изменението на текста, ДВ, бр. 37/2009 г., в сила от 19.05.2009 г., като в определението за радио- и телевизионна дейност е включено допълнителна предпоставка: ".......когато се ползва индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър". Съдът позовавайки се на установените по делото данни, че радиочестотен спектър не е бил предоставен на оператора, е приел, че осъществяване на радио- и телевизионна дейност не е било възможно, респективно - не е осъществяван надзор за такава и такса не се дължи. За периода, в който е действало определението за радиодейност по чл. 1, ал. 2 ЗРТ до влизане в сила на ЗИДЗРТ обнародван в ДВ бр. 12/12.02.2010 г. на 15.02.2010 г. по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифата годишна такса за радиодейност е дължима за самото създаване на радио програмата. От 15.02.2010 г. до края 2010 г. такса не се дължи, тъй като в случая е издаден лиценз само за създаване на радиопрограма, не е определен радиочестотен спектър за излъчването й по изискванията чл. 105, ал. 1 ЗРТ в приложимата редакция за 2010 г., не е осъществявано разпространяване на програмата, по което обстоятелство страните не спорят, поради липсата на далекосъобщителен лиценз за жалбоподателя, не е извършвана радиодейност от него смисъла на чл. 105, ал. 1 ЗРТ и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифата и с акта в нарушение на закона и тарифата е определена годишна лицензионна такса по издадената на жалбоподателя лицензия от 2001 г. за периода 15.02.2010 г. - 31.12.2010 г. Съдът е определил, че дължимата такса за 2010 г. за 44 дни е в размер на 369,86 лв. и за 2009 г. - 3000 лв., така, че съдът е приел, че Актът е незаконосъобразен и го е отменил в частта, с която е определена такса по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифата над 3369,86 лв., ведно със съответните лихви за периода от 15.02.2010 г. до 31.12.2010 г. В останалата част жалбата е отхвърлена, като неоснователна. Решението е неправилно в отменителната част. Нито в ЗРТ, нито в ТТРТД се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран-аргумент чл. 8, ал. 4 ТТРТД. Изчислените такси в оспорения АУПДВ на СЕМ са за периода 2009-2010 г., през който период дружеството е притежавало лицензия № 441-00306 от 11.01.01 г. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че СЕМ не е осъществявал надзор върху дейността на оператора, поради нейното фактическо нереализиране и от това следва недължимост на таксата. Таксата се дължи за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио и телевизионна дейност- чл. 8, ал. 1 от тарифата, което означава, че за осъществяване на надзора, критерий е наличието на лицензия, а крайният момент на осъществяване на този надзор е юридическият факт на прекратяване на лицензията. Неоснователно е възражението, че дружеството е поискало предсрочно прекратяване на лицензията, тъй като представеното заявление е без входящ номер на СЕМ или друго доказателство за постъпването му в СЕМ, както посочва и процесуалният представител на ответника. Касаторът не би могъл да черпи права от собственото си неспазване на условията по лицензията и да твърди, че поради това СЕМ е бил длъжен да го заличи служебно и като не го е направил, не се дължи процесната такса. Предвид изложеното решението на тричленния състав е неправилно в тази част и следва да се отмени като се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна. В останалата обжалвана част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, по същите съображения, изложени по-горе. При този изход на спора на Съвета за електронни медии следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,