Решение № 14812 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13172/2009 г.

Решение № 14812 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13172/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 176 АПК. Образувано е по молба на директор Дирекция ОУИ Варна при ЦУ на НАП с искане за допълване решението - № 3541/18.03.2010 г. по делото, защото счита, че съставът на съда не се е произнесъл по направеното възражение, че данъчната основа за облагане на ревизираното лице за 2002 г., а от там и данъчното му задължение по чл. 35 ЗОДФЛ и съответните лихви са неправилно определени от първоинстанционния съд. Дори при приемане за установен произхода на парични средства в размер на 92 625,00 лв., както е приел ВОС след приспадане на тези средства от размера на установените от съда разходи, направени от лицето за 2002 г. в общ размер на 231 178,78 лв. и статистически разходи за едно лице по данни от НСИ /1469,00 лв./ остава разлика-средства с неустановен произход в размер на 140 114,78 лв., която е основата за облагане. Размерът на данъка в този случай, определен по таблицата по чл. 35, ал. 1 ЗОДФЛ за 2002 г. е 39 953,88 лв. ведно с лихвите. Съобразно мотивите на ВОС отмененото данъчно задължение е само в размер на 11 615,96 лв. със съответни лихви. Моли ВАС да се произнесе с допълнително решение по възражението в касационната жалба срещу решението на ВОС по адм. д. № 12/2009 г. в частта, в която ДРА е отменен в частта на определения на Пламен Тенев данък по чл. 35 ЗОДФЛ за 2002 г. в размер на 39 953,88 лв. ведно с лихви. Ответникът - Пламен Красенов Тенев в постъпила писмена защита по делото застъпва становище, че молбата за допълване на решението е недопустима, защото съдът е разгледал очертания предмет на целия спор и се е произнесъл по него. ВАС е приел, че мотивите на ОС Варна са законосъобразни и е изложил мотиви във връзка със служебната си проверка, а обстоятелството, че не е изложил съображения по конкретното възражение не води до извод, че решението е непълно. На практика молителят е изложил съображения по неправилността на решението, които не обуславят произнасяне по реда на чл. 176 АПК. Искането му се отнася до решаване по същество на спор, при това делото вече е гледано два пъти във ВАС. При евентуалност моли да се отхвърли като неоснователна. Прокурорът от ВАП е взел становище за основателност на молбата по съображения, които е изложил в хода по същество. Молбата с правно основание чл. 176 АПК е подадена в едномесечния срок, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. Допълване на непълно решение по искане на страна по делото е възможно, когато съдът не се е произнесъл по цялото и оспорване, респ. решението не обхваща целия спорен предмет - липсва формирана воля на съда относно част от спорното право. Постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота на решението, която може да се отстрани, без да се променя постановеното от същия съд непълно решение, предвид забраната по чл. 246 ГПК - съдът след като обяви решението си не може сам да го отмени или измени. В случая под формата на искане за допълване на решението се цели именно изменяне постановеното и влязло в сила съдебно решение № 13172/2009 г. на състава на ВАС-първо А отд, постановено в касационно производство по две касационни жалби-на Пламен Красенов Тенев и на директор ДОУИ Варна, отнасящи се съответно в частта на обжалваното решение за определените данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ за 2001 г. за първия касатор и за 2002 г. за втория касатор. Двете касационни жалби са приети за неоснователни и обжалваното в съответните му части решение от двамата касатори е оставено изцяло в сила. Неправилно в искането за допълване на решението се поддържа, че съдът не се е произнесъл по направеното от директор ДОУИ Варна възражение относно данъчната основа за облагане на ревизираното лице /Пламен Тенев/ за 2002 г., а от там и за данъчното му задължение по чл. 35 ЗОДФЛ за 2002 г. Тази част от решението-отмененият за 2002 г. данък по чл. 35 ЗОДФЛ е била предмет на касационната жалба на директор ДОУИ и касационната инстанция е изложила съображения, защо приема, че първоинстанционното решение е законосъобразно. Или ВАС-първо А отделение изцяло се е произнесъл по касационната жалба на този касатор, отнасяща се до определените на ДЗЛ за 2002 г. данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ. Или не е налице непълнота на постановеното от ВАС-първо А отд. решение, която да предпоставя постановяване на допълнително решение по реда на чл. 176 АПК и чл. 250 ГПК, защото съдът в касационното производство се е произнесъл по очертаното от касатора спорно право. Молителят фактически свързва искането си за допълване с неправилно решение в тази част, защото счита, че размерът на данъка за 2002 г. следва да е по-висок /39 953,88 лв./ а не приетият от съда и данъкът следва да се увеличи. Искането за допълване под формата на изменяне на решението, както се посочи, не може да се уважи, защото непълнотата на решението се отстранява без да се посяга върху постановения правен резултат, то остава същото, но към него се добавя само новото допълващо решение. При тези съображения и на основание чл. 176, ал. 2 АПК