Решение № 11724 от 5.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10619/2016 г.

Решение № 11724 от 5.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10619/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от началника на Общинска служба по земеделие - гр. К., чрез процесуалния му представител юрисконсулт Б. Ж. против решение № 298 от 29.07.2016 г. по адм. дело № 230/2016 г. на Административен съд - В., IV състав, с което е отменен изричния отказ на началника на ОСЗ - гр. К., обективиран в писмо изх. № 127 от 23.03.2016 г., да заяви и експортира в ИСАК данните съгласно заверената и актуализирана на 01.04.2016 г. анкетна карта на Б. Г. В. - А. за ползваните от нея земеделски земи, на правно основание в землището на с. М., област В. и е върната административната преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване мотивите на решението, както и е осъдена ОСЗ - гр. К. да заплати разноски по делото в размер на 430 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Излага, че първоинстанционният съд не е съобразил, че обжалваното писмо на началника на ОСЗ има уведомителен характер и не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Твърди, че в разпоредбата на чл. 41, ал. 6 е определен преклузивен срок за на правните основания за ползване на земеделските земи от 1 октомври до 15 февруари на следващата година, който в случая не е спазен. Моли, да бъде отменено обжалваното решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Б. Г. В. - А. от гр. В., чрез пълномощника си адв. М. Д. в писмен отговор оспорва жалбата и излага доводи, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна. Излага, че споделя изводите на съда относно допустимостта на депозираната пред него жалба, тъй като отказът на началника на ОСЗ - гр. К. да извърши определено действие, като заяви променените изходни данни в ИСАК, за ползваните от нея на правно основание земеделски земи в землището на с. М., обл. В. представлява отказ за извършване на вид административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК. Смята, че административният орган не е анализирал и приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗПЗП - земеделските стопани могат да кандидатстват за подпомагане по схемите по чл. 38а, ал. 1, когато са регистрирани съгласно чл. 7 и когато ползват на правно основание земеделските площи, които заявяват за подпомагане. Излага, че ОСЗ като не е заявила променените и актуализирани данни в ИСАК, в съответствие с изискването на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, е извършила нарушение на дължимото правно поведение. Твърди, че административният орган е бил длъжен да извърши услугата след като жалбоподателят се е регистриран като земеделски стопанин, съгласно приложената анкетна карта, считано от 29.02.2016 г. и е представил актуализирана анкетна карта от 01.04.2016 г., а искането е направено в срока по чл. 11, ал. 2 от Наредба № 3/1999 г. за актуализиране на информацията във връзка с настъпили промени по чл. 7, ал. 1 от същата наредба., които да бъдат отразени в ИСАК. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК касационната жалба е неоснователна. С решение № 298 от 29.07.2016 г. по адм. дело № 230/2016 г. на Административен съд - В., IV състав, е отменен изричния отказ на на началника на ОСЗ - гр. К., обективиран в писмо изх. № 127 от 23.03.2016 г., да заяви и експортира в ИСАК данните съгласно заверената и актуализирана на 01.04.2016 г. анкетна карта на Б. Г. В. - А. за ползваните от нея земеделски земи, на правно основание в землището на с. М., област В. и е върната административната преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване мотивите на решението, както и е осъдена ОСЗ да заплати разноски по делото в размер на 430 лева. Съдът е приел, че се отнася до административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК, с който е отказано извършване на административна услуга - регистрация на договори за преаренда и наем и искане да бъде заверена актуализираната анкетна карта като бъдат променени изходните данни в ИСАК при следващия експорт на данни. Съдът е посочил, че оспореното писмо не отговаря на изискванията за форма на ИАА (чл. 59, ал. 2, т. 5), тъй като липсва ясно изразена воля на административния орган и конкретно разпоредени правни последици във връзка със направеното искане, което представлява съществено нарушение и е основания за отмяна на акта, съобразно чл. 146, т. 2 от АПК. Съдът подробно е посочил правомощията на административния орган по повод провеждане на това производство и е приел, че отказът неправилно е обоснован с разпоредбата на чл. 41, ал. 6 от ЗПЗП, според която регистрирането на правните основания за ползване на земеделските земи се извършва в ОСЗ по местонахождение в срок от 1 октомври до 15 февруари на следващата година, тъй като земеделският стопанин е бил регистиран на 29.02.2016 г., което е след срока визиран в приложената от органа законова разпоредба. Правилни са изводите на съда по отношение приложението на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 3/29.01.1999 г., съгласно която "при всяко подаване на анкетна карта с анкетни формуляри и на заявлението по чл. 11, ал. 3 данните се отразяват в регистъра" при което промяната в обстоятелствата поискани с изрично заявление вх. № 123/22.03.2016 г. от страна на земеделския стопанин е следвало да бъде извършена от ОСЗ - гр. К.. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав приема доводите на касатора за неоснователни. От доказателствата по делото се установява, че със заявление вх. № 378/22.03.2016 г. от Б. Г. В. - А. е поискано извършване на административна услуга - регистрация на договори за преаренда и наем, както и заверка на актуализираната й анкетна карта и промяна на изходните данни в ИСАК при следващия експорт на данни. По това искане съответния административен орган е постановил изричен отказ с писмо изх. № 127 от 23.03.2016 г. Издаденият акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК и е налице бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от законова норма по смисъла на чл. 256-257 АПК. Първоинстанционният съд правилно е разгледал приложението на § 8 от ПЗР на АПК, като правилата на кодекса се прилагат и в производството по извършване на административни услуги, освен ако в специален закон не е предвидено друго. В съответствие с чл. 41, ал. 1 от ЗПЗП земеделските стопани могат да кандидатстват за подпомагане по схемите по чл. 38а, ал. 1, когато са регистрирани съгласно чл. 7 и когато ползват на правно основание земеделските площи, които заявяват за подпомагане, а съобразно чл. 41, ал. 3 от ЗПЗП кандидатите за подпомагане по ал. 1 подават заявление по чл. 32, ал. 1 за съответната календарна година, след регистриране на правните основания за ползваните от тях земеделски площи в общинските служби по земеделие по местонахождение на площите, а правните основания за ползване на площите се регистрират в специализиран софтуерен продукт, създаден от Министерството на земеделието, храните и горите. В случая ОСЗ - гр. К. е заверила актуализираната анкетна карта за регистрация на земеделския стопанин, но не е заявила променените и актуализирани данни в ИСАК, в съответствие с изискването на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 3/29.01.1999 г. В процесния случай ОСЗ, качеството на орган по регистрация, при наличие на правно основание по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗПЗП за ползване на заявените земеделски площи от кандидатите за подпомагане, е следвало да въведе информацията чрез специализирания софтуерен продукт в ИСАК. Неоснователни са възраженията на касатора, че заявителят за извършване на административна услуга се е регистрирал като земеделски стопанин на 29.02.2016 г., което е след изтичане на преклузивния срок на чл. 41, ал. 6 от ЗПЗП за регистриране на правни основания - от от 1 октомври до 15 февруари на следващата година. Последният срок е неприложим в случая, тъй като земеделският стопанин се е регистрирал като земеделски стопанин съгласно регистрационната карта на 29.02.2016 г., тоест след изтичането му. Административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 3/29.01.1999 г., съгласно която при всяко подаване на анкетна карта с анкетни формуляри и на заявлението по чл. 11, ал. 3 данните се отразяват в регистъра. Като е отказал въвеждането на данните по актуализираната анкетна карта в регистъра на ИСАК, административният орган е допуснал нарушение на посочените материалноправни разпоредби, поради което съдът правилно е отменил оспорения отказ като незаконосъобразен и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема за неоснователни доводите на касатора за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл въз основа на събраните по делото и направил правилни правни изводи, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,