Решение № 9701 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12887/2018 г.

Решение № 9701 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12887/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Полимери" АД в несъстоятелност, срещу Решение от 27.07.2018 г. по административно дело № 600/2018 година, по описа на Административен съд - Варна (АС Варна). Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и в противоречие с процесуално правните норми, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Смята, че съдът неправилно е приел, че дружеството не е претърпяло имуществена вреда в пряка причинно следствена връзка с отмененото НП. Намира, че в конкретния случай са налице всички предпоставки за да бъде ангажирана имуществената отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) на Регионална инспекция по околната среда и водите – град Варна (РИОСВ- Варна). Иска отмяна на съдебното решение на АС Варна и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения иск. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател "Полимери" АД в съдебно заседание, чрез адв. Методиева, моли да се уважи касационната жалба и се отмени обжалваното решение на Административен съд– Варна. Претендира разноски, съобразно изготвен списък. Ответникът РИОСВ- Варна в писмено становище от 15.05.2019 г. моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира, че не се доказват реално настъпили вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление (НП). Аналогични доводи са развити в становището на РИОСВ- Варна от 20.05.2019 г. Ответникът РИОСВ- Варна, чрез главен юрисконсулт Караиванова, моли за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно и за оставяне на касационната жалба без уважение. Изразява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че при постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и решението следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение на Административен съд- Варна е отхвърлен иска на "Полимери" АД- в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. Девня, Промишлена зона, срещу Регионалната инспекция по околната среда и водите– гр. Варна, в който е релевирано искане за присъждане на сумата от 136351. 69 лв., от които 102130. 04 лв. главница и 34221. 65 лв. лихва за забава, представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, състояли се, с оглед заплатено от дружеството- ищец възнаграждение по договор за правна защита и съдействие на упълномощен адвокат в производство, образувано по реда на ЗАНН, както и акцесорните искания за присъждане на лихва за забава в размер от 34221. 65 лв., изчислена върху главницата за периода 04.11.2014 г. / датата на плащане на адвокатското възнаграждение/ до 19.02.2018 г. - датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното плащане. За да достигне до този резултат решаващият съд установява, че с влязло в сила на 03.11.2014 г. решение на Районен съд Девня е отменено Наказателно постановление № 0000002253-20/16.12.2013 г., издадено от и. д. Директора на РИОСВ– Варна, с което на "Полимери" АД /в несъстоятелност/, за нарушение на чл. 20, ал. 5 и ал. 6 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, на основание чл. 65 от същия закон е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 5 732 960 /пет милиона седемстотин тридесет и две хиляди деветстотин и шестдесет / лева. Посочено е, че претендираният размер от 102 130. 04 лв., представлява заплатен от ПОЛИМЕРИ АД хонорар на адв. М. Кръстев, за осъществено от него процесуално представителство по а. н. х. д. № 29/2014 г. по описа на Районен съд Девня. Сумата е заплатена на 4.03.2015 г. /л. 18 от делото/, за която синдикът има разрешение от ВОС. Решаващият съд намира, че в случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт- наказателно постановление, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Приема, че от събраните доказателства, обаче не се установява, че дружеството- ищец е претърпяло имуществена вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като липсва доказателство да е заплатено адвокатското възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Намира, че не се констатира доказване на необходимата предпоставка за наличие на нанесена имуществена вреда, която да се намира в пряка причинно следствена връзка с отмененото наказателно постановление и тъй като е недоказана е отхвърлил исковата претенция. Настоящата съдебна инстанция намира касационната жалба за частично основателна в ЧАСТТА относно искът за обезщетение за имуществени вреди за сумата до 3000 лева, представляващи разноски за заплатени адвокатски възнаграждения за един адвокат, във връзка със съдебното обжалване на наказателните постановления и за неоснователна в ЧАСТТА за сумата над 3000 лева до пълния претендиран размер от 136351. 69 лева. Касационната инстанция намира, че решението на адм. съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск за сумата до 3000 лева от претендирания размер на обезщетението от 136351. 69 лева за причинени имуществени вреди е НЕПРАВИЛНО, поради противоречие с материалния закон. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тълкувателния акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски за адвокатско възнаграждение в производствата по неговото обжалване. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатските възнаграждения за един адвокат, ако не бе издаденото наказателно постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция ответната страна по исковата претенция– РИОСВ, е направила искане претендираният размер на обезщетението за заплатените адвокатски възнаграждения за един адвокат да бъде намален поради прекомерност. В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата- да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Поради гореизложеното, направеното от РИОСВ Враца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е допустимо, а съгласно разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) е и основателно. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия и с това противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнагражданието трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. дело № 3002 от 2015 г., потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. по адм. дело 1403/2017 г. на Петчленен състав на Върховния административен съд Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, където се потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата възнагражденията не биха могли да са справедливи и обосновани. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. Делата по оспорването на наказателното постановление не представляват фактическа и правна сложност, поради и което не са налице основания за присъждане на претендирания размер. Определеният размер на адвокатските възнаграждения за обжалването на НП пред РС и адм. съд следва да е общо 3000 лева. По тези съображения решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на "Полимери" АД срещу РИОСВ, за присъждане на обезщетение на имуществени вреди в размер на 3000 лева, представляващи разноски за заплатени възнаграждения за един адвокат по повод на отмяната по съдебен ред на наказателното постановление на същото ведомство, като горепосочената сума бъде присъдена в полза на дружеството. В останалата част на решението, с която е отхвърлен искът на "Полимери" АД срещу РИОСВ Варна, за обезщетение на имуществени вреди в размер над 3000 лева до пълния претендиран размер 102130, 04 лв, следва да бъде оставено в сила, като правилно и обосновано. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 35 лева заплатени държавни такси, както и 1000 лева заплатен адвокатски хонорар за двете инстанции. Същият размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с мотивите изразени в настоящото решение по приложението на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение