Решение № 3859 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12076/2008 г.

Решение № 3859 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12076/2008 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на Йордан Методиев Методиев срещу решение № 580 от 29.05.2008 г. по адм. дело № 306 от 2008 г. на Административния съд - София-град, първо отделение, 19-и състав. В жалбата са развити съображения за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция "Миграция" - МВР, не взима отношение. Ответната страна Илина Енчева Методиева, действаща лично за себе си и като законен представител на Виктор Методиев Методиев, чрез процесуалния си представител - адвокат Вацев, прави искане да бъде оставено в сила решението като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отменил по жалба на Илина Методиева, действаща лично за себе си и като пълномощник на малолетния си син Виктор Методиев, заповед № 2007000522 от 20.08.2007 г. на директора на дирекция "Миграция", с която е била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) детето да не напуска страната до 12.07.2015 година. Съображенията за това са били, че не са налице две от предпоставките на чл. 43, ал. 3 от ЗЧРБ , а именно, че детето не е чужденец, а български гражданин, както и че двамата родители също са български граждани. Допълнително са изложени и съображения, че заповедта е издадена и в нарушение на Конвенцията за правата на детето (КПД) - чл. 10, т. 2 и чл. 9 от нея . Така приетото е законосъобразно. Настоящият състав напълно споделя изложените подробни съображения в мотивите на административния съд досежно незаконосъобразността на издадения административен акт. Това е така, защото в чл. 43, ал. 3 ЗЧРБ изрично е посочено, че адресат на забраната да напуска пределите на страната може да бъде лице под 18 години, което е чужденец и на което поне единият родител е български гражданин. След като от представения по делото акт за раждане е било установено, че детето не е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ , а и двамата му родители са български граждани, то не са били налице предпоставките за издаване на забранителната заповед по този ред. Правилен е и другият довод на административния съд - за допуснато нарушение на КПД от административния орган. Това е така, защото не е съобразена разпоредбата на чл. 9 от нея, отнасяща се в конкретния случай до интересите на детето, след като е констатирано разделянето на двамата родители. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,