Решение № 8221 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1669/2012 г.

Решение № 8221 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1669/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефка Атанасова Ортакчийска, Иван Костадинов Янев, Светлан Василев Белчев и Кирил Василев Гълъбов и по касационна жалба на Пламен Първанов Белчев, Йордан Николов Градевски, Десислав Христов Димитров, Спаска Николова Лазарова, Елена Лазарова Георгиева, Изабела Кирилова Радкова, Васил Първанов Белчев, Веселинка Павлова Градевска, Надка Шопова, Лидия Василева Григорова, Татяна Николова Андонова и Петър Лазаров Симеонов, всичките от гр. Дупница, против Решение № 74/11.05.2011 г., постановено по адм. д. № 425/2009 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Татяна Николова Андонова и Стефка Атанасова Ортакчийска против Заповед № 1641/4.08.2009 г. на кмета на община Дупница. Съдът е отхвърлил жалбите на Ортакчийска и Андонова като неоснователни, след като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. С оспорената заповед е одобрен проект за ПУП - изменение на ПУР и изменение на ПРЗ в обхвата за кв. 194, гр. Дупица. Изложени са подробни съображения досежно основателността на направеното изменение, и по специално касателно чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ, като подробно предлаганото изменение на административния акт е мотивирано в намиращите се в преписката документи - протокол № 5/26.03.2009 г. от заседание на ОЕСУТ- община Дупница (лист 80-81 от делото). Обосновани са възникналите общински нужди, съгл. хипотезата на приложимата правна норма. В тази връзка неоснователен е първият касационен довод на жалбоподателите за липса на фактическо и правно основание за издаване на заповедта и нарушаване на изискванията на чл. 59 АПК. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика. Правилно и мотивирано съдът е приел съответствие на административния акт с материалния закон. Предвиденото застрояване в новообразувания УПИ ХXIII отговаря на изискванията за отстояние от страничните граници и откъм дъното му, съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Предвид обстоятелството, че новообразуваният имот и съседният УПИ XXII-3094 граничат откъм дъното, то не съществува изискване за разстояние между сградите на основното застрояване в тези имоти. По отношение на съседните постройки са съобразени и разстоянията по чл. 31, ал. 2, т. 1 и ал. 4 от ЗУТ. В частта за плана за регулация за новообразувания имот е налице съответствие с чл. 19, ал. 1 т. 1 вр. ал. 3 ЗУТ. С оглед § 21 от ПР на ЗУТ, правилно е счетено, че проектът за изменение на ПУП не следва да бъде съобразяван с допълващото застрояване в имота, след като същото е изградено незаконно и не е нанесено в кадастралния план. Споделя се от настоящата инстанция и констатацията на вещото лице, че по никакъв начин не се затруднява достъпът до магазина, намиращ се на първия етаж на жилищния блок, тъй като разстоянието между страничната граница на навообразувания с оспорения план УПИ ХХIII е 5.80 м., колкото е и разстоянието от блока до съществуващите в УПИ ХХI сгради с номера 02, 03 и 04. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав