Решение № 9420 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13025/2017 г.

Решение № 9420 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13025/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Р., гражданин на Афганистан срещу Решение № 661 от 21.09.2017 г., постановено по адм. д. № 765 по описа на Административен съд - Х. (АС - Х.) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател против Решение № 7659 от 31.03.2017 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират доводи за допуснато от съда при постановяване на обжалваното съдебно решение нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател решението не било надлежно мотивирано, тъй като били изложени формални съображения, взаимствани от съдържанието на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт. Съдът не взел под внимание твърденията на касационния жалбоподател, които направил по време на проведените с него интервюта, като по този начин била пренебрегната заплахата, която съществувала за него. Допуснал и нарушение на чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), тъй като не извършил преценка на фактите и обстоятелствата, касаещи неговата бежанска история. Съдът не съобразил допуснатото от административния орган нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ поради несъобразяване актуалната ситуация в държавата по произход на лицето. Неправилно приел също така, че не са налице основанията за предоставяне на бежански статут, тъй като не отчел, че процесният случай попада в хипотезата на предоставяне на такъв на основание опасения от бъдещо преследване заради преживяно такова на основание принадлежността на касационния жалбоподател към определена социална група. Отделно, след като съдът приел, че не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, с оглед актуалната обстановка в Афганистан, следвало е да приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на първоинстанционния съдебен акт. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - председателят на ДАБ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата. По същество иска обжалваното решение да остане в сила. Определя касационния жалбоподател като мигрант, който търси закрила в страната ни по причини от икономически характер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд направил правен извод за неоснователност на жалбата срещу оспореното административно решение. Съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Мотивирано отхвърлил възраженията на Расули за немотивираност на спорното решение поради излагането на противоречиви и взаимно изключващи се мотиви. Като съобразил изложената от лицето бежанска история, съдът направил извод, че не се установява спрямо него да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Приел, че от заявените обстоятелства не може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Получаваните от баща му заплахи не били категоризирани като преследване поради някои от изброените основания, като наред с това според съда семейството на Расули не може да бъде отъждествено с това на неговия баща, предвид възрастта му. По тези съображения съдът направил извод за законосъобразност на извода на председателя на ДАБ за липса на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ в случая. Като взел предвид, че Р. не твърди и не установява, че в държавата му по произход е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, съдът достигнал до извод за законосъобразност на преценката на административния орган за липса на предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Наред с това приел, че по отношение на лицето не са налице и такива за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ като съобразил бежанската история на Расули в светлината на Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело 465/07. Мотивирал се, че в приетата по делото справка не се съдържат данни за безогледни проблеми, свързани с нарушаване на човешките права, за осъществявана в страната терористична дейност и за наличието на безогледно насилие на територията на цялата страна. Приел е, че за Расули е било възможно преместване в страната му по произход на място, където не е налице безогледно насилие върху гражданите, което изключва наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 5 ЗУБ. В заключение съдът обобщил, че заявеното от лицето в проведеното интервю относно причината да напусне страната си по произход се явява неотносимо към предметния обхват на производството по предоставяне на международна закрила и не изпълва която и да било от предпоставките за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, а представените от Р. в хода на съдебното производство документи не променяли този извод. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните оплаквания, че първоинстанционният съд не е мотивирал надлежно съдебния акт и в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК не е преценил обстоятелствата и фактите, които се отнасят до бежанската история на настоящия касационен жалбоподател, която освен това не била съотнесена към обстановката в държавата му по произход. Неоправдано се твърди, че съдът не е разгледал поотделно и в съвкупност изложените от лицето факти, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и при отчитане на казаното от Р. Съставът на АС - Х. е направил извод, че не се установяват предпоставките на закона за предоставяне на закрила, като е съобразил при това фактите, свързани с личното положение на молителя, наред с преценката на обстановката в държавата на произход, която се явява извършена при съобразяване тълкуването, дадено от СЕС по дело № С-465 от 2007 г. Първоинстанционният съд е анализирал обстоятелствата около бежанската история на чужденеца в контекста на предпоставките за предоставянето на международна закрила. Въз основа на този анализ съдът е формирал обосновани изводи, че за Р. не са налице предпоставките за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, който е в съответствие със закона и се споделя от настоящия състав. Не може да се направи извод, че по отношение на лицето е осъществено преследване, което да е пречка за завръщането му в Афганистан, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Правилни са изводите на съда, основани на преценката, че предвид навършеното от Р. пълнолетие, семейството му не може да се отъждествява с това на неговите родители. Отделно от това, от значение се явява и факта, че въпреки твърдените заплахи към бащата на касационния жалбоподател, според казаното по време на интервюто на 26.01.2017 г. от Р., той все още пребивава в Афганистан заедно с единия му брат. Наред с това, констатира се несъответствие между казаното от Р. в съдебното заседание пред първоинстанционния съд на 19.09.2017 г. и заявеното от него както по време на посоченото интервю, така и при попълване на регистрационния лист и приложението към него на 24.08.2016 г., което дискредитира представената бежанска история. При попълване на регистрационния лист и приложението към него Р. е вписал, че двама негови братя са в Пакистан и един в Афганистан, без да е отразил, че някой от тях или друг негов брат е убит, респективно починал. На такъв факт той не се позовава и по време на проведеното в хода на административното производство интервю, когато е казал, че част от семейството му е в Пакистан, друга в България, а баща му и брат му в Афганистан. Освен това, на въпрос защо не е останал в Пакистан отговаря, че не знае дали ще има сигурност там, без да се позовава на твърдяното по - късно в съдебното заседание пред първоинстанционния съд убийство на негов брат в Пакистан. Отделно от така констатираните противоречия в изнесената от Р. бежанска история, които дават основание да не бъде кредитирана в контекста на искането му за предоставяне на закрила, правилна е преценката на първоинстанционния съд за законосъобразност на спорното административно решение и в частта, с която е отказано на лицето предоставяне на хуманитарен статут. Наред с това, от представените справки относно положението в Афганистан не се установява ситуация на безогледно насилие, вследствие на което само поради присъствието си там Р. би бил подложен на реална опасност от тежки посегателства. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че по делото не била събрана подробна информация относно състоянието на сигурността в Афганистан. В хода на първоинстанционното производство е приобщена Справка относно И. Р. А., изготвена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, като Р. е разполагал с процесуалната възможност да оспори справката, респективно да представи и да се позове на други достоверни източници на информация. Последното не е направил както в първоинстанционното, така и в касационното производство. При отсъствието на законовите предпоставки за предоставяне на международна закрила и при липсата на допуснати от състава на АС - Х. нарушения, представляващи касационни основания, следва да се приеме, че обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на М. Р. е правилно, и като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение