Решение № 12113 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6912/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Трифонов от гр.Бургас, срещу решение 534 от 08.04.2021 г. по адм. дело 2546/2020г. на Административен съд - гр. Бургас. С обжалвания акт съдът е оставил без разглеждане жалбата му срещу решение 2103-02-4#8 от 02.11.2020г. на директора на Териториално поделение на НОИ - гр.Бургас, в частта, с която е отменено разпореждане [ЕГН] от 01.04.2013г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Бургас, прекратил е производството по делото в тази част и е отхвърлил жалбата в останалата част. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението по подробно изложените съображения в нея. Твърди се, че издадените административни актове, разгледани в първоинстанционното производство са нищожни. Излагат се оплаквания, че неправилно административният орган е отказал да повиши индивидуалния коефицент за изчисление на пенсията на касатора. Моли съда да отмени обжалваното решение, в условията на евентуалност да върне делото на първоинстанционния съд с указания. Ответникът - директорът на ТП на НОИ-гр.Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14- дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По делото е установено, че със заявление вх. МП-205/03.01.2013 г. на Т. Трифонов към директора на РУ Социално осигуряване Бургас е отправено искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл.84 от КСО. Личната пенсия, в размер на 545.08 лева, а заедно с добавката по чл.84 от КСО общо за сумата от 589,27 лв. била отпусната с разпореждане [ЕГН]/07.02.2013 г., издадено от ръководител ПО и е определен индивидуален коефициент-1.292. След преизчисляване на осигурителния стаж на жалбоподателя, като бил отчетен и стажа му като подземен минен спасител и с разпореждане [ЕГН]/13.03.2013 г. е определен размер на пенсията 675,64 лв. С решение 432/17.03.2014 г. по адм.д. 1778/2013 г. , Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата срещу посоченото разпореждане. С решение 9807/11.07.2014 г. по адм.д. 5817/2014 г. ВАС е потвърдил решението. Със заявление вх. МП-3068/21.01.2014 г. до директора на РУ Социално осигуряване Бургас, на основание чл.102 от КСО във връзка с чл.21, ал.1 и ал.2 от НПОС, жалбоподателят е поискал да му бъде зачетен допълнително придобитият след пенсиониране осигурителен стаж и осигурителен доход за периода 17.12.2012 г. -17.12.2013г. като изчисленият индивидуален коефициент 1,264 е по- неблагоприятен от определения му с предходни разпореждания коефициент 1.292. С разпореждане [ЕГН]/01.07.2014 г., издадено от ръководителя на ПО Бургас е определен нов размер на пенсията от 657.69 лв., с добавка общо за сумата от 704,78 лв. С жалба вх. МП-30323/08.08.2014 г. молителят е оспорил разпореждане [ЕГН]/28.03.2014 г. пред директора на ТП на НОИ Бургас. С решение изх. 94Т-2619-1/02.09.2014 г. директорът на ТП на НОИ Бургас е отказал спирането на административното производство във връзка с образуваната пред КЗД преписка и е оставил в сила оспореното разпореждане [ЕГН]/28.03.2014 г. след отправено запитване до дирекция Правна при НОИ София. С решение 721/17.04.2015 г. по адм.д. 1960/2014 г. Административен съд-гр.Бургас е отхвърлил жалбата срещу разпореждането. С решение 1032/02.02.2016 г. по адм.д. 6213/2015 г., ВАС е потвърдил решение 721/17.04.2015 г. С разпореждане от 01.07.2014 г. на основание чл. 100 от КСО и ПМС 153/11.06.2014 г. личната пенсия на жалбоподателя е служебно увеличена до размер от 657.69 лв. След подадено на 22.01.2015 г. заявление от лицето е издадено разпореждане [ЕГН]/27.02.2015 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр.Бургас, с което след преизчисляване на новия осигурителен стаж (72 г. 08 м. и 03 дни) на жалбоподателя е определен размер на пенсията от 634,55 лв., увеличен на основание §3, ал.1 от ПЗР на ЗБДОО/2013 г. и чл.100 от КСО на 666,02 лв. С разпореждане [ЕГН]/27.11.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-гр.Бургас, на основание § 51, ал.1 от ПРЗ на ЗИДКСО, органът е определил осигурителен стаж - 72 г. 08 м. и 03 дни и същият осигурителен доход за отделните периоди, като индивидуалният коефициент е определен в размер на 1.471, поради което е определен доход за изчисляване на пенсията в размер на 903.87 лв., от които на Т. Трифонов, предвид осигурителния стаж, е определен размер на пенсията от 722,46 лв. След увеличението с останалите индивидуални коефициенти, окончателният размер на пенсията на Трифонов е изчислен в размер на 772,70 лв. С жалба с вх. 1012-02-18/27.01.2016 г. до директора на ТП на НОИ, молителят е поискал корекция в размера на пенсията. С решение 1012-02-18#1/26.02.2016 г. решаващият орган е потвърдил разпореждането. С решение 1298/05.07.2016 г. по адм.д. 620/2016 г., Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на лицето срещу потвърденото разпореждане. С решение 13043/31.10.2017 г. по адм.д. 10969/2016 г., ВАС е потвърдил решение 1298/05.07.2016 г. Със заявление от 02.01.2018 г. на Т. Трифонов до директора на ТП на НОИ - Бургас е поискано на основание чл.99, ал.1, т.1 от КСО да му бъде зачетен придобитият след пенсиониране осигурителен стаж до 17.05.2017г. Издадено е разпореждане [ЕГН]/09.01.2018 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - гр.Бургас. С жалба до Административен съд - Бургас Трифонов оспорил следните актове: разпореждане [ЕГН], 5/ прот. Y01025 от 07.02.2013г.- 3/2013, разпореждане 263/ прот. N01050 от 13.03.201 Зг.- 5/ 2013 на НОИ, разпореждане [ЕГН] /01.04.2013 г.. разпореждане [ЕГН], прот. N01060/28.03.2014 г., разпореждане [ЕГН]/01.07.2014 г. за осъвременяване на пенсията, разпореждане [ЕГН], прот. N01082/27.02.2015 г.. разпореждане [ЕГН]/01.07.2015 г. за осъвременяване на пенсията, разпореждане [ЕГН], прот. N01460/27.11.2015 г., разпореждане [ЕГН], прот. N01152/19.04.2016 г., разпореждане [ЕГН]/01.07.2016 г. за осъвременяване на пенсията, разпореждане [ЕГН], прот. N01048/02.02.2017 г., разпореждане [ЕГН]/01.07.2017 г. за осъвременяване на пенсията, разпореждане [ЕГН]/01.10.2017 г. за осъвременяване на пенсията, разпореждане [ЕГН], прот. N01012/09.01.2018 г.,разпореждане [ЕГН]/01.07.2018 г. за преизчисление, разпореждане [ЕГН]/01.07.2019 г. за преизчисление. С определение 2845/10.12.2019 г. по адм.д. 2852/2019 г., Административен съд - Бургас оставил жалбата без разглеждане,прекратил делото и изпратил жалбата на директора на ТП на НОИ Бургас по подведомственост. С решение 1057-02-276#4/04.03.2020 г. директорът на ТП на НОИ Бургас е оставил жалбата без уважение.С решение 1141/09.09.2020 г. по адм. д. 704/2020 г. на Административен съд Бургас, решението на административния орган е отменено, а преписката е върната с указания. С решение 2103-02-4#8 от 02.11.2020г. на директора на ТП на НОИ- Бургас, е отменено разпореждане [ЕГН]/01.04.201Зг. и оставени в сила: разпореждане [ЕГН]/01.07.2014г.; разпореждане [ЕГН]/27.02.2015г.; разпореждане [ЕГН]/01.07.2015г.; разпореждане [ЕГН]/19.04.2016г.; разпореждане [ЕГН]/01.07.2016г.; разпореждане [ЕГН]/02.02.2017.; разпореждане [ЕГН]/01.07.2017г.; разпореждане [ЕГН]/01.10.2017г.; разпореждане [ЕГН]/09.01.2018г.; разпореждане [ЕГН]/01.07.2018г.; разпореждане [ЕГН]/01.07.2019г., всички на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Бургас, с които е преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл.84 от КСО на Т. Трифонов. С обжалваното решение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Т. Трифонов срещу решение 2103-02-4#8 от 02.11.2020г. на директора на Териториално поделение на НОИ- гр.Бургас, в частта, с която е отменено разпореждане [ЕГН] от 01.04.2013г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Бургас, прекратил е производството по делото в тази част и е отхвърлил жалбата в останалата част. Приел е, че тъй като разпореждане [ЕГН]/01.04.2013 г., при което е изчислен по-нисък размер на пенсия е отменено, а с разпореждане [ЕГН]/13.03.2013г. е изчислен по-висок размер на увеличението от 01.04.2013г. за лична пенсия на жалбоподателя, то последният няма правен интерес от обжалване, поради което жалбата в тази част се явява недопустима. По отношение на твърдението за нищожност са изложени мотиви, че останалите оспорени разпореждания са издадени от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия като всяко от тях е в достатъчна степен мотивирано. Спазена е изискуемата от закона форма и процедурата по издаването на процесното решение, съобразена с нормативната уредба по КСО. Административен съд Бургас е приел, че както първоначално определеният размер на пенсията на жалбоподателя, така и определеният и съответно намален индивидуален коефицент за изчисление на пенсията правилно е установен въз основа на приложимите разпоредби на чл.127, ал. 3 КСО вр. § 51 от ПЗР на ЗИД на КСО. Решението е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения относно наличието на правен интерес у жалбоподателя при оспорване на решение 2103-02-4#8 от 02.11.2020г. на директора на Териториално поделение на НОИ- гр.Бургас, в частта, с която е отменено разпореждане [ЕГН] от 01.04.2013г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Бургас. С отмяната на разпореждане от 01.04.2013г. административният орган е отстранил недопустимото съществуване в правния мир на две разпореждания, уреждащи идентични въпроси. При съпоставката на размера на пенсията с влязлото в сила разпореждане от 13.03.2013г. и отмененото такова от 01.04.2013г. с решение 2103-02-4#8 от 02.11.2020г. на директора на Териториално поделение на НОИ- гр.Бургас , настоящият състав обосновава извод, че в тази част за оспорващия не е налице правен интерес от обжалване на решението в отменителната част, след като се отменя разпореждане, с което на лицето е определен по-нисък размер на пенсията, спрямо размера посочен във влязлото в сила разпореждане от 13.03.2013г. В тази част, оспореното пред първоинстанционния съд решение 2103-02-4#8 от 02.11.2020г. не засяга неблагоприятно правата и законните интереси на Трифонов, поради което правилно и съдът е приел жалбата за недопустима. Не се споделят наведените от касатора доводи относно неправилно прилагане на материалия закон вр. чл.70, ал.1 вр. чл.68, ал.1 вр. § 4, ал.3 от ПРЗ на КСО. От доказателствата по делото се установява, че за определяне на новия размер на индивидуалния коефициент на жалбоподателя при действието на § 51 от ПЗР на ЗИД на КСО е ползван базисният период за определяне на коефициента по чл.127, ал.3 от КСО. Преизчисляването на пенсията спрямо новопридобития трудов стаж се осъществява на основание чл.102 от КСО и по реда на чл.70 от КСО. Този стаж се отразява единствено върху процента осигурителен стаж, който от своя страна касае размера на пенсията след като вече той е определен спрямо индивидуалния коефициент. Размерът на индивидуалния коефициент е зависим от осигурителния доход на лицето, но не и от осигурителния му стаж. Неоснователно е инвокираното твърдение за нищожност на издадените административния актове, неконкретизирани и неупоменати в жалбата. Съобразявайки разпорежданията, предмет на спора в първоинстанционното производство, настоящата инстанция намира, че всички актове са издадени от ръководител на ПО в ТП на НОИ Бургас, поради което същите са издадени от компетентен орган, спазена е изискуемата от закона писмена форма, както и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при тяхното издаване. Първоинстанционният съд е събрал и преценил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно е изяснил всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с прецизното тълкуване и прилагане на материалния закон. Приемайки, че оспорените административни актове са законосъобразни, решаващият състав на съда е постановил правилно решение, което поради липса на касационни основания следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предп. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение