Решение № 5659 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2250/2018 г.

Решение № 5659 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2250/2018 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, подадена чрез юрк. Е. Егов, срещу решение № 10 от 16.01.2018 г., постановено по адм. дело № 365/2017 г. по описа на Административния съд – Ямбол, с което Националната агенция по приходите е осъдена да заплати на "Дикс 2001" ЕООД, представлявано от управителя Д. Стоянов, обезщетение в размер на 7347, 60 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар, по АНД № 1591/2016 г. по описа на Районен съд – Ямбол и по КАНД № 113/2017 г. по описа на Административен съд – Ямбол, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.12.2017 г. до окончателното й заплащане, както и разноски по делото в размер на 889 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение и се иска неговата отмяна, евентуално, намаляване на размера на присъденото обезщетение. Ответната страна по касационната жалба – "Дикс 2001" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, представлявано от управителя Д. Стоянов, чрез адв. Л. Георгиева, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендират се разноски за касационната инстанция, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като прецени, че касационната жалба е редовна от външна страна, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с иск от "Дикс 2001" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, представлявано от управителя Д. Стоянов за осъждането на Националната агенция за приходите /НАП/ да му заплати сумата общо от 7347, 60 лева, представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и представителство по АНД № 1591/2016 г. по описа на Районен съд – Ямбол и по КАНД № 113/2017 г. по описа на Административен съд – Ямбол във връзка със съдебното обжалване на Наказателно постановление № 207503-F216530/15.08.2016 г., издадено от директора на ТД на НАП – гр. Бургас, с което на "Дикс 2001" ЕООД е наложено наказание – имуществена санкция в размер на 159 000 лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ. Поискано е и присъждане на законната лихва върху сумата от 7347, 60 лева, считано от 01.12.2017 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане. От фактическа страна по делото е прието от административния съд, че с решение № 179/23.05.2017 г. по АНД № 1591/2016 г. по описа на Районен съд – Ямбол е отменено НП № 207503-F216530/15.08.2016 г., издадено от директора на ТД на НАП – гр. Бургас. Посоченото решение е оспорено от процесуален представител на НАП, по повод на което е образувано КАНД № 113/2017 г. по описа на Административния съд – Ямбол, който с решение № 137/28.09.2017 г. е оставил в сила решението на районния съд. Установено е, че с договор за правно обслужване от 16.01.2017 г., "Дикс 2001" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, представлявано от управителя Д. Стоянов, е възложило на Адвокатско дружество "Бостанджиева и партньори" гр. София, представлявано от С. Бостанджиева, както и лично на адвокат С. Бостанджиева, правното обслужване на дружеството, изразяващо се в изготвяне на жалба срещу НП № 207503-F216530/15.08.2016 г., издадено от директора на ТД на НАП – гр. Бургас и процесуално представителство, защита и съдействие по АНД № 1591/2016 г. по описа на Районен съд – Ямбол и извършване на всички необходими действия до окончателното приключване на производството, включително представителство пред горната инстанция, със срок на извършване на възложената работа до окончателното приключване на производството по делото. Страните са договорили възнаграждение за извършената услуга по горепосочения договор в размер на 1695, 60 лева с ДДС за процесуално представителство, защита и съдействие по АНД № 1591/2016 г. по описа на Районен съд – Ямбол и в размер на 5652 лева с ДДС за процесуално представителство, защита и съдействие пред по-горна съдебна инстанция, като договореното възнаграждение се заплаща по банков път срещу издадена фактура най-късно до окончателното приключване на производството по делото. Пред РС Ямбол е представено пълномощно, съгласно което Д. Стоянов, в качеството си на управител на "Дикс 2001" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, е упълномощил адвокат С. Бостанджиева с правото да подпише и подаде от името на дружеството жалба срещу Наказателно постановление № 207503-F216530/15.08.2016 г., издадено от директора на ТД на НАП – гр. Бургас, както и да осъществява процесуално представителство пред районния съд, което видно от АНД № 1591/2016 г. по описа на Районен съд – Ямбол е било осъществено от процесуалния представител. С пълномощно от 23.06.2017 г. Д. Стоянов, в качеството си на управител на "Дикс 2001" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, е упълномощил Адвокатско дружество "Бостанджиева и партньори", адвокат С. Бостанджиева и адвокат К. Панова заедно и поотделно да представляват дружеството пред АС Ямбол с правата да изготвят, подпишат и подадат отговор на касационната жалба депозирана от директора на ТД на НАП гр. Бургас срещу решение № 179/23.05.2017 г., постановено по АНД № 1591/2016 г. по описа на Районен съд – Ямбол и да осъществят процесуално представителство по образуваното дело. Видно от приложеното като доказателство АНД № 113/2017 г. по описа на Административен съд – Ямбол процесуалното представителство на дружеството е било осъществено от адвокат Панова, като също така по посоченото дело е представен и списък с разноски, където е посочено, че същите са в размер на 1695, 60 лева платено адвокатско възнаграждение по АНД № 1591/2016 г. по описа на Районен съд – Ямбол, и 5652 лева платено адвокатско възнаграждение по КАНД № 113/2017 г. по описа на Административен съд – Ямбол. Във връзка с доказване на горното, като доказателство по КАНД № 113/2017 г. по описа на Административен съд – Ямбол е представена и Фактура № 230/13.09.2017 г. за сумата от 7347, 60 лева с издател Адвокатско дружество "Бостанджиева и партньори" и получател "Дикс 2001" ЕООД. Посочената сума е изплатена от "Дикс 2001" ЕООД на Адвокатско дружество "Бостанджиева и партньори" на 13.09.2017 г., съгласно представено Преводно нареждане за кредитен превод. При така установеното, съдът е приел от правна страна, че искът е допустим и основателен, тъй като са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – налице е отменен като незаконосъобразен административен акт – Наказателно постановление № 207503-F216530/15.08.2016 г., издадено от директора на ТД на НАП – гр. Бургас, като за установяване на незаконосъобразността му ищецът е направил разноски за правна защита и съдействие пред РС Ямбол и АС Ямбол, които разноски се явяват имуществена вреда за "Дикс 2001" ЕООД и те са пряка и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. По отношение на заявеното от страна на процесуалния представител на НАП възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в производствата по оспорване на наказателното постановление, съдът приел, че Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и максималните такива, които зависят от волята на страните. Посочено е, че с оглед размерът на наложената с наказателното постановление санкция от 159 000 лева, минималното адвокатско възнаграждение за една съдебна инстанция, съгласно горепосочената наредба, е 4710 лева, поради което размер на адвокатското възнаграждение от общо 7347, 60 лева за две съдебни инстанции не е прекомерен. Отделно от горното съдът е посочил, че в случая производството е за претенции за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени или неимуществени вреди, а не за присъждане на разноски, поради което не може да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Въз основа на тези свои съображения, административният съд е постановил обжалвания резултат. В касационната жалба се правят възражения в следния смисъл: платените възнаграждения за адвокатска защита при обжалване на НП, не могат да се претендират като причинени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ; платеният адвокатски хонорар за дружеството не е вреда, тъй като срещу това плащане то е получил в патримониума си адвокатска услуга; възнаграждението за адвокат не е пряка последица от незаконосъобразното НП, а плащането му произтича от договор за правна защита и съдействие; процесуалният закон, уреждащ обжалването на НП не признава право на жалбоподателя да възстанови направените от него разноски по административнонаказателното дело. Всички горепосочени възражения не следва да се обсъждат от настоящия съдебен състав, тъй като те са разрешени с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, скоето се прие, че "При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон." Съгласно чл. 130, ал. 2, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. При наличието на посоченото тълкувателно решение, административният съд основателно е приел, че искът е доказан по своето основание. Обосновано е приел и, че искът е доказан по размер, тъй като по делото са налице доказателства за размера на договореното и размера на платеното адвокатско възнаграждение. В касационната жалба се прави възражение и за несъразмерност на присъденото обезщетение, и се иска намаляването му до приемлив размер. Това възражение е направено и пред първоинстанционния съд, което съдът е отхвърлил със съображенията, посочени по-горе. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че по този въпрос следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/16 година и тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по тд. № 1/17 година. В първото, ВАС е посочил в мотивите, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил " В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него." Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция, обективен ориентир за лицата - получатели на адвокатската услуга, относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение, е приетата и обнародвана Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случай, че договореното и изплатено адвокатско възнаграждение не надвишава минимума по тази наредба, какъвто е и настоящият случай, не би могло да се приеме, че лицето - получател на адвокатската услуга, не е положило дължимата грижа при уговарянето на размера му. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неоснователно възражението на касатора за несъразмерност на присъденото обезещетение за претърпените имуществени вреди. Решението, постановено от административния съд като правилно следва да се остави в сила, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд