Решение № 9527 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6815/2015 г.

Решение № 9527 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6815/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна и частна жалби, подадени от Н. Г. И. Първата е срещу Решение № 709/16.04.2015 г, постановено по адм. дело № 1396/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта му с която е отхвърлено искането за прогласяване нищожността на Заповед № КД-14-02-1722/04.10.2011 г, на началника на СГКК-Бургас. Излагат се оплаквания за неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. второ и трето от АПК. Прави се искане за отмяна на решението и за прогласяване на нищожността на обжалвания от тях административен акт. Частна жалба е подадена срещу определение, инкорпорирано в Решение № 709/16.04.2015 г, постановено по адм. дело № 1396/2014 г, по описа на Административен съд-Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата в частта, в която се иска отмяна на Заповед № КД-14-02-1722/04.10.2011 г, на началника на СГКК - Бургас, като незаконосъобразна. Първоинстанционният съд е констатирал просрочие на жалбата и е прекратил производството по делото в тази му част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната и частната жалби са неоснователни. Останалите страни - началникът на СГКК - Бургас, областният управител на област Бургас, "Интер Травел" ООД, Д. М. В. К., В. И. Б. и К. Я. В., не изразяват становище. По касационната жалба на Н. Г. И., досежно искането за прогласяване нищожността на заповедта: Върховният административен съд, второ отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в преклузивния за това срок. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалба на Н. Г. И. срещу Заповед № КД-14-02-1722/04.10.2011 г, на началника на СГКК-Бургас, с която на осн. чл. 54, ал. 1 и чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, във връзка с чл. 57, т. 6 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и Заповед № 300-152/29.10.2003 г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрено изменението в кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Бургас, одобрена със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. Съдът е приел, че искането за прогласяване нищожността на заповедта не е ограничено със срок - по арг. на чл. 149, ал. 5 от АПК и е приел жалбата за процесуално допустима. След като я разгледал по същество е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма. Констатирани са несъществени недостатъци на заповедта: правното основание следва да е чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР и фактическите основания за издаването на заповедта се съдържат в материалите към заявлението за издаване на същата. Съдът е заключил, че подобни пороци биха могли да доведат до незаконосъобразност на акта, но не са достатъчно тежки за да го направят нищожен, поради което е отхвърлил искането досежно нищожността. По отношение на другите основания за оспорване по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, първоинстанционният съд е констатирал, че жалбата на Н. Г. И. е подадена след законоустановения 14-дневен срок за оспорване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК, в резултат на което я е оставил без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 от АПК, като просрочена. Решението, в частта с което Административен съд - Бургас се е произнесъл досежно претендираната нищожност, е правилно. Съображенията за това са следните: Първоинстанционният съд подробно е изследвал условията за провъзгласяване на нищожността на административен акт. Правилно е установил, че процесната заповед е издадена от компетентен орган. Разгледани са чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, според който измененията в кадастралната карта по чл. 53 от ЗКИР се одобряват със заповед на изпълнителния директор на АГКК или от овластен от него началник и Заповед № 300-152/29.10.2003 г., с която изпълнителният директор на АГКК делегира на началниците на службите по геодезия, картография и кадастър правомощията за издаване на заповеди по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР. Обсъдени са констатираните нарушения на предписаната форма - кратки мотиви на заповедта, погрешно посочено правно основание и че фактическите основания за издаването на заповедта са в материалите към заявлението за издаването на заповедта. Споменатите недостатъци са незначителни и не опорочават заповедта до степента на нищожност. Административен съд - Бургас правилно е приел, че оспорената заповед е валиден административен акт. Поради това оспореното решение в тази му част следва да бъде оставено в сила, при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК. По отношение на частната жалба: Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав счита, че частната жалба е подадена в посочения срок за оспорване от първоинстанционния съд, от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови обжалвания резултат, административният съд е приел, че жалбата за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна е подадена след преклузивния 14 - дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което на осн. чл 159, т. 5 от АПК е констатирал нейната процесуална недопустимост. Определението, инкорпорирано в обжалваното първоинстанционно решение, е правилно. Н. Г. И. е получила на 21.10.2011 г, по пощата процесната заповед (л. 23 от адм. дело № 1396/2014 г, по описа на Администартивен съд - Бургас). Жалбоподателката е оспорила административния акт, обективирано в жалба до Административен съд - Бургас, подадена на 04.06.2014 г. В частната жалба се твърди, че Н. Г. И. не е получила заповедта, въпреки приложеното в преписката известие за доставяне, лично подписано от същата. Алтернативно се въвеждат доводи, че не става ясно какво се е съдържало в писмото. На известието за доставяне е записано "20267-Z1722", като 1722 е номера на процесната заповед, и е с печат на СГКК - Бургас. От изложеното става ясно, че писмото е съдържало Заповед № КД-14-02-1722/04.10.2011 г. на началника на СГКК - Бургас. Твърденията, че е невъзможно доказването на отрицател факт, (в случая че заповед не е получена) и че последвалата процесуалната активност на жалбоподателката има доказателствена тежест, са неотносими. Срокът за оспорване на административния акт е 14 дни и тече от съобщаването на същия до страните (по арг. на чл. 149, ал. 1 от АПК). Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на оспорване. За това и правилен е изводът на административния съд, че правото на оспорване за Н. Г. И. по отношение на искането й за отмяна на административния акт на осн. по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК се е преклудирало с пропускането на 14 -дневния срок за подаване на жалба. Правилно съдът е разгледал само жалбата й в частта, съдържа искане за прогласяване на нищожност на административния акт, тъй като това може да бъде предявено без ограничение във времето (по арг. на чл. 149, ал. 5 от АПК). На основание изложеното, правилно съдът е оставил без разглеждане жалбата Н. Г. И. и е прекратил производството по делото в тази му част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,