Решение № 10027 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6439/2025 г.

ВАССедмо отделение20.10.2025 г.докладчик Весела Андонова

Диспозитив

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1590 от 30.04.2025 г. на Административен съд Плевен по адм. дело 218/2025 г.

ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, [улица] да заплати на Община Плевен, гр. Плевен, [адрес], разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (ОПРР) срещу Решение 1590 от 30.04.2025 г. на Административен съд Плевен по адм. дело 218/2025 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-02-14-258 от 10.02.2025 г. на ръководителя на УО на ОПРР, с което на Община Плевен е определена финансова корекция (ФК) в размер на 25 % върху допустимите разходи по Договор 16RFOP001-1.007-003-C01-U-06 от 27.10.2017 г. с "Ламбаджиев стандарт" ООД, за нередност за нарушение на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 116, ал. 1, т. 5, т. 2 и ал. 5 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано по т. 16 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата, загл. изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.) Касационният жалбоподател ръководителят на УО на ОПРР, счита обжалваното решение за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и възражения на страните. Счита, че в случая е налице неизпълнение на договора, тъй като са променени условията, при които е възложена поръчката. Удължаването на срока за изпълнение представлява изменение, което води до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници в процедурата. За изработката и доставката на билборд няма съставен приемо предавателен протокол, съгласно чл. 12 от договора. Не са представени доказателства за оповестяване на встъпителната пресконференция в указания срок. Съгласуването на съдържанието и дизайнът на банера са извършени преди датата на възлагане на неговото разработване. Видно от електронната кореспонденция с възложителя, организацията на събитието е започнала преди възлагането му. Намира, че бенефициерът не е съхранил информация, свързана с изпълнението и отчитането на договора по Обособена позиция (ОП) 1 или от нея не става ясно, че договорът е бил изпълнен, съгласно предвижданията му. В случая се касае за изменение на договора, тъй като са променени условията, при които е възложена поръчката, а не за неточно изпълнение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Ответникът по касационната жалба Община Плевен, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Д. Банджаков. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна следното: На 03.04.2017 г. между управляващия орган на ОПРР и Община Плевен е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) РД-02-37-50 за изпълнение на Проектно предложение BG16RFOP001-1.007-0003 "Развитие на интегриран градски транспорт гр. Плевен". Съгласно договора се предвижда предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (100%) в максимален размер до 16 784 879, 00 лв. На 29.05.2017 г., с Решение РД-10-889, кметът на Община Плевен, е обявил открита процедура за възлагане на обществена поръчка с две ОП, като ОП 1 е с предмет: "Изработка и монтаж на билбордове и постоянни обяснителни табели, банер, постоянни обяснителни табели стикер, изготвяне и публикуване на прессъобщение и/или рекламно информационно каре в регионална медия, организиране и провеждане на пресконференции и официални церемонии". На 27.10.2017 г. Община Плевен сключва Договор 16RFOP001-1.007-003-C01-U-06 с "Ламбаджиев стандарт" ООД за изпълнение на поръчката по ОП 1 и ОП 2, на обща стойност 11 400 лева без ДДС, съответно 13 680 лева с ДДС. Съгласно чл. 3, ал. 2 от сключения между страните договор, стартирането и изпълнението на всяка дейност се извършва след получаване на възлагателно писмо от възложителя. В съответствие с чл. 12, ал. 2 от договора, приемането на работата по него се удостоверява с доклад и подписване от лицата по ал. 1 на двустранни приемо предавателни протоколи за извършени видове дейности. На 08.11.2024 г. ръководителят на управляващия орган на ОПРР уведомява Общината за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. На 21.11.2024 г. Община Плевен представя възражение. На 10.02.2025 г., с Решение РД-02-14-258, издадено на основание чл. чл. 70, ал. 1, т. 9 , чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 69, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), ръководителят на УО на ОПРР, определя на Община Плевен финансова корекция в размер на 25% върху допустимите разходи по Договор 16RFOP001-1.007-003-C01-U-06 от 27.10.2017 г. с "Ламбаджиев стандарт" ООД, за нередност за нарушение на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 116, ал. 1, т. 5, т. 2 и ал. 5 ЗОП, квалифицирано по т. 16 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. В хода на съдебното производство органът представя Заповед РД-02-14-109 от 22.01.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 2020 г. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд сочи, че относно изработката и монтажа на билборда следва да се съобрази, че още при предходното административно производство по определяне на ФК, която е отменена, от Общината е представен приемо-предавателен, който нито е посочен, нито е съобразен по какъвто и да е начин от УО. Последният продължава да твърди, че такъв протокол не съществува и не е представен. От това доказателство е видно, че същият билборд е изработен и монтиран, приет от възложителя, с оглед на което твърденията за нарушение при отчитането на тази доставка /липса на одитна следва/ са опровергани. По отношение на постоянните обяснителни табели, които са получени на датата, на която е изпратено възлагателното писмо, същото получаване на тази дата не представлява нарушение според първоинстанционния съд. Относно датите на получаване на възлагателните писма и изпълнение на доставките съдът сочи още, че съгласно техническата спецификация, за билборда, постоянните обяснителни табели и банера е отразено съдържанието и дизайнът им да се съгласуват предварително с възложителя. Всички кандидати са били запознати с техническите спецификации, същите представляват част от договора, и не може да се приеме, че договорът е променен чрез изпълнението им, като е удължен срокът на изпълнение. Същото важи и за материалите при пресконференциите. Съдът намира, че посочените като нарушени разпоредби на чл. 3, ал. 2 и чл. 12 от договора нямат смисъла, който им се придава. Вярно, според първоинстанционния съд, се явява твърдението, че не е бил спазен 7 дневният срок за предварително съобщаване на пресконференциите на уеб страницата на Общината. В тази връзка следва да се посочи обаче, че това е по вина на възложителя, доколкото не е предвидил начин за своевременно получаване на възлагателното писмо от изпълнителя. За забавено, неточно и непълно изпълнение на договора Общината има права по чл. 11 и чл. 13 от същия договор да усвои гаранцията за изпълнение или да търси неустойка в по-голям размер, или да търси обезщетение. Липсата на иск от страна на Общината за нарушение относно срока за съобщаване на пресконференциите не може да се приравни на промяна в договора. Според съда, посоченото нарушение липса на одитна следва, дори да беше налице, не може да доведе до незаконосъобразно изменение на договора. Първоинстанционният съд приема и че не може да бъде нарушена т. 16, буква "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, тъй като тя касае възлагането на обществена поръчка. По никакъв начин същата не е свързана с изпълнението на вече възложена обществена поръчка. Въз основа на горното, съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередност, за която е определена финансова корекция. Административния орган е приел за осъществено от Община Плевен, нарушение на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 116, ал. 1, т. 5, т. 2 и ал. 5 ЗОП. Като фактически основания за издаване на оспорвания административен акт са посочени различни факти. От една страна се твърди, че изпълнението на договора не е извършено в предложените от участника срокове, поради което е налице неизпълнение на договора, а от друга се твърди, че е налице изменение на договора чрез удължаване на срока за изпълнението му. Тези две твърдения на органа взаимно си противоречат. В съответствие с решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 7 декември 2023 г. по съединени дела C-441/22 и C-443/22, на което се позовава и първоинстанционният съд, не е необходимо между страните по договора да е подписано изрично писмено споразумение с предмет изменение на договора за обществена поръчка, тъй като съгласуване на волята в посока на въпросното изменение може да се установи по-специално и от други писмени доказателства, произхождащи от тези страни. От представените по делото доказателства се установява, че между Община Плевен и изпълнителя по договора за обществената поръчка не е сключвано допълнително писмено споразумение, чрез което да е променен уговореният в договора за обществена поръчка срок за изпълнение, в нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 5, т. 2 и ал. 5 ЗОП. Както правилно приема и първоинстанционният съд, в административния акт от страна на УО не са направени констатации за наличие на други писмени доказателства, установяващи съгласуване на волята на страните по договора за неговото изменение, а и такива не се установяват в хода на съдебното производство. Останалите факти, послужили като основание за издаване на акта са, че за изработката и доставката на билборд няма съставен приемо предавателен протокол, съгласно чл. 12 от договора; че не са представени доказателства за оповестяване на встъпителната пресконференция в указания срок; съгласуването на съдържанието и дизайнът на банера са извършени преди датата на възлагане на неговото разработване; организацията на събитието е започнала преди възлагането му, като в обобщение е прието, че бенефициерът не е съхранил информация, свързана с изпълнението и отчитането на договора по ОП 1 или от нея не става ясно, че договорът е бил изпълнен, съгласно предвижданията му. Не става ясно какво точно приема административният орган, че липсва изобщо информация или че предоставената информация е неясна, като в тази част мотивите на органа са противоречиви. Противно на твърденията на касатора, първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички фактически основания, посочени в обжалвания административен акт, включително на коя страница от делото се намира липсващият, според административния орган, приемо предавателен протокол, техническата спецификация на поръчката, моментът на съгласуване и т.н. В съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, настоящият съдебен състав намира за ненужно да преповтаря мотивите на първоинстанционния съд. В допълнение, следва да бъде посочено, че липсва и конкретна квалификация на нередността, доколкото в административния акт не е посочена и коя буква от т. 16 на Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата има предвид административният орган. Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд, за липса на нарушение на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 116, ал. 1, т. 5, т. 2 и ал. 5 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 16 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, са правилни. От изложеното следва, че бенефициерът не е осъществил твърдяното от органа нарушение. Това значи, че не е налице елемент от фактическия състав на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, за която органът е определил финансова корекция. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение, са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение