Решение № 2381 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12134/2012 г.

Решение № 2381 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12134/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Туфи-Строй" ООД със седалище гр. Кърджали против Решение № 252/17.08.2011 г. на Министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 79а, ал. 1, т. 3, чл. 188, ал. 1, т. 4 от Закона за водите (ЗВ) във вр. с т. 2, 3 и 6 от "Условия на ползването" и т. 5 от "Други условия" в Разрешително № 02450003/10.12.2007 г. е отнето Разрешително № 02450003/10.12.2007 г. за ползване на воден обект - язовир "Студен кладенец" с цел "Изземване на наносни отложения до 30 000 куб. м годишно с багер драглайн с титуляр "Туфи строй" ООД. Твърди се, че оспореният административен акт е незаконосъобразен като постановен при наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се отмяната му с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Томов, който поддържа жалбата, ангажира доказателства, а по същество твърди основателност на жалбата. Моли обжалваното решение на МОСВ да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира разноски. Ответникът, министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители юриск. Тодорова и Кирева, оспорва жалбата. Ангажира доказателства и твърди законосъобразност на обжалвания административен акт по съображения, подробно изложени в писмени бележки по същество. Производството по делото е образувано след като петчленен състав на ВАС е отменил съдебно решение № 6651/10.05.2012 г., постановено по адм. д. № 12791/2011 г. по описа на ВАС, трето отделение и е върнал делото за ново разглеждане от нов тричленен състав на ВАС съобразно указанията, дадени в мотивите на решението на петчленния състав. С оглед указанията на ВАС, петчленен състав на I колегия, са представени нови доказателства, свързани с компетентността и контролните функции по чл. 188 от Закона за водите на длъжностното лице, изготвило констативен протокол № КЖ-064/27.05.2011 г., Акт за установяване на административно нарушение № 141/08.08.2011 г., наказателно постановление № 18/07.02.2012 г., решение № 111/13.09.2012 г. по а. н. д. № 303/2012 г. по описа на РС - Кърджали и Решение № 254/11.12.2013 г. за поправка на явна фактическа грешка в обжалвания административен акт - влязло в сила. След като прецени събраните по делото доказателства при първоначалното и повторното разглеждане на делото във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С оспореното решение на министъра на околната среда и водите на основание чл. 79а, ал. 1, т. 3, чл. 188, ал. 1, т. 4 от Закона за водите (ЗВ) във вр. с т. 2,3, и 6 от "Условия на ползването" и т. 5 от "Други условия"е отнето Разрешително № 02450003/10.12.2007 г. за ползване на воден обект - язовир "Студен кладенец" с титуляр "Туфи строй" ООД поради неспазване условията на ползването и други условия на разрешителното, подробно описани в обжалвания административен акт. От представените по делото доказателства се установява, че по силата на разрешително № 02450003/10.12.2007 г. "Туфи Строй" ООД - гр. Кърджали е титуляр на правата за ползване на повърхностен воден обект- язовир "Студен кладенец" в участъка от принадлежащите на язовира земи в най-южната част на опашката на язовира при вливането на река Върбица - 227,40 м до вливането на р. Джерая с цел на ползването: изземване на наносни отложения до 30 000 куб. м годишно с багер драглайн. Съгласно същото разрешително - т. 2, т. 3 и т. 6 от "Условия на ползването" изземването следва да става равномерно по площта на участъка, на ивици с възможно най-голяма ширина и дължина, без образуването на ями; всички дейности във водния обект следва да се извършват извън периода на размножаване на рибната фауна / април - юни включително /, както и да не се изземват наносни отложения в частта от участъка при кладенците за резервно водоснабдяване на гр. Кърджали. Видно от извършена проверка на място на 27.05.2011 г. от длъжностното лице инж. Васил Пашалиев - старши експерт"Контрол" в БДУВИБР - Пловдив, притежаващ контролни правомощия по смисъла на чл. 188 от Закона за водите /Заповед № РД-03-73/25.06.2010 г. и длъжностна характеристика/ и със съдействието на служител на МВР, е констатирано, че дружеството - жалбоподател извършва добив на баластра от принадлежащите на язовир "Студен кладенец" земи в най-южната част на опашката му при вливането на река Върбица до кота 227,40 в нарушение на изброените в т. 2, 3 и 6 условия за ползване, залегнали в разрешителното от 10.12.2007 г. Констатациите от проверката са изложени подробно в констативен протокол № КЖ-064/27.05.2011 г., надлежно подписан от длъжностното лице инж. В. Пашалиев и представителя на МВР Иван Христов. Върху последната страница на констативен протокол № КЖ-064/27.05.2011 г., след подписите на длъжностните лица, ръкописно е изписано "Получих екземпляр от протокола. 03.06.2011 г., Р. Ферхадов", като е положен и подпис. Този констативен протокол е представен още при първото разглеждане на делото с административната преписка и е приет като доказателство в съдебното заседание от 06.02.2012 г. по адм. 12791/2011 г. по описа на ВАС. Съгласно решение № 254/11.12.2013 г. на министъра на околната среда и водите по чл. 62, ал. 2 от АПК - влязло в сила, същият констативен протокол съставлява основание за издаване на атакувания административен акт. Доколкото констативен протокол № КЖ-064/27.05.2011 г. е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му и в предписаните от закона форма и ред, същият е официален документ по смисъла на 179, ал. 1 от ГПК и се ползва с материална доказателствена сила за изявленията пред него и за извършените пред него и от него действия. Още към датата на приемане на констативния протокол като доказателство по делото, съдържанието на същия е било оспорено от процесуалния представител на жалбоподателя, поради което и с оглед преразпределението на доказателствената тежест при оспорване на официален документ, приемането на гласни доказателства чрез разпит на посочен от жалбоподателя свидетел е било допустимо по смисъла на чл. 193, ал. 3 изр. 1 от ГПК. По делото са събрани показанията на свидетеля Ердин Осман - работник при "Туфи - Строй" ООД, който твърди, че, макар да не е присъствал непосредствено на отразената в констативния протокол проверка, същият е бил на работа на проверявания обект на 27.05.2011 г. и заявява, че извозваните с камион наносни материали не са добити на същия ден, а още през м. март 2011 г. Всички работници били инструктирани от работодателя си, че в периода м. април - м. юни не следва да вадят баластра от реката, тъй като било забранено. Настоящият тричленен състав на ВАС, трето отделение не кредитира събраните по делото гласни доказателства като дадени от лице, неприсъствало на проверката и непосочено в констативния протокол - от една страна, а от друга страна - като събрани от заинтересовано от изхода на спора лице по смисъла на чл. 172 от ГПК. Предвид гореизложеното съдът приема, че свидетелските показания не опровергават съдържанието на констативен протокол № КЖ-064/27.05.2011 г. и установените с него нарушения на условията на ползване, залегнали в разрешителното, са доказани. Допълнително основание за горния извод съставляват представените от ответника при второто разглеждане на делото доказателства - АУАН, НП и съдебно решение, с което същото НП е изменено само по отношение размера на наложената имуществена санкция, от които е видно, че "Туфи - Строй" ООД е понесло административна имуществена санкция в размер на 2000 лв за допуснати от него нарушения на т. 3, т. 6 и т. 2 от Условията за ползване по разрешително № 02450003/10.12.2007 г., установени с процесния констативен протокол № КЖ-064/27.05.2011 г. Дори да се приеме, че събраните свидетелски показания опровергават съдържанието на констативния протокол /каквото не е становището на настоящия тричленен състав на ВАС/, то и в този случай решението на министъра на околната среда и водите се явява законосъобразно, тъй като свидетелските показания са относими само към наличието или не на нарушение по т. 3 от Условията за ползване по разрешителното - т. е. само за това добива ли се баластра в забранения за добив период - м. април - м. юни на годината, когато се размножава рибната фауна, но не и за другите нарушения по т. 2 и т. 6 от тези условия - т. е. свидетелските показания не опровергават по никакъв начин констатациите на длъжностното лице за това, че баластра се добива в недопустима близост до резервните кладенци за водоснабдяване на гр. Кърджали /в близост до Първи кладенец/, както и за това, че при добиването на наносни материали се образуват ями и насипи в нарушение на изискванията на т. 2 от Условията за ползване. По делото е допусната, изслушана и приета като неоспорена от страните и съдебно-почеркова експертиза, която установява, че подписът, положен върху констативен протокол № КЖ-064/27.05.2011 г. за Расим Ферхадов не е положен от това лице. Въпреки това доказателство, настоящият съдебен състав приема, че чий е подписът - на представляващия "Туфи - Строй" ООД или не - не влияе и не се отразява на доказателствената сила на този документ - от една страна, а от друга страна - не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на обжалваното решение, тъй като уведомяването на дружеството - ползувател за констатираните нередности при упражняване на правата по разрешителното не съставлява елемент от процедурата по отнемане на разрешителното за ползване по смисъла на Закона за водите. С неуведомяването на дружеството за констатациите от проверката не се нарушава правото му на защита, доколкото всички възражения и доказателства същото може да представи за първи път в съдебното производство по обжалване на административния акт. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че при приемането на констативния протокол като доказателство по делото - на 06.02.2012 г., жалбоподателят е оспорил само съдържанието на този констативен протокол, но не и авторството на подписа, положен за Р. Ферхадов, поради което на основание чл. 193 от ГПК срокът за подобно оспорване е преклудиран. При така установеното от фактическа страна, ВАС, трето отделение стигна до следните правни изводи: Обжалваният административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 52 от Закона за водите административен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие със съществените изисквания на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което е законосъобразен. Обжалваното решение на министъра на околната среда и водите е постановено на основание чл. 79а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, в който случай административният орган при условията на оперативна самостоятелност може да отнеме издаденото на титуляра разрешително за водоползване при наличие на констатирано по установения ред неспазване на условията за ползване, предвидено в самото разрешително. Именно такъв е конкретният случай - от компетентно длъжностно лице и в установената от закона форма и ред е констатирано неспазването на т. 2, т. 3 и т. 6 от Условията за ползване, фиксирани в самото разрешително, което доказва наличието на материалноправните предпоставки на чл. 79а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на трето отделение, счита оспореното решение на министъра на околната среда и водите за законосъобразно поради липсата на каквото и да било от изброените в чл. 146 от АПК основания за отмяната му. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение