Решение № 165 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10456/2011 г.

Решение № 165 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10456/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Агро Комерс" ЕООД, гр. Ямбол, представлявано от управителя Генчо Ангелов Тодоров, против Решение № 805/10.06.2011 г. по адм. дело № 2243/2010 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Директорът на Д "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на "Агро Комерс" ЕООД, гр. Ямбол, против РА № 1000754/20.07.2010 г. на ТД на НАП - Бургас, офис - Ямбол, потвърден с Решение № РД-10-305/27.09.2010 г. на Директора на Д "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит, в размер на 535 802.50 лева и прилежащи лихви за просрочие в общ размер на 118 883.30 лева, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е установил, че по 3 бр. фактурирани доставки, извършени от "Сиди" ЕООД - Велко Търново, през д. п. м. 03, 05, и 06.2008 г., с предмет - доставка на 5, т. кориандър, на 25, т. слънчоглед и на 23, т. слънчоглед, оспорващото дружество е упражнило право на данъчен кредит в общ размер на 10 252 лв., за които не е имал това право, тъй като доставките не са извършени реално от страна на "Сиди" ЕООД, по смисъла на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. За същите съдът е приел, че съществуват писмени доказателства (приемо-предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки, договори, разходни касови ордери и др.), но при насрещната проверка у прекия доставчик не било установено осчетоводяването им, а с това и достоверността на начисления по тези доставки ДДС. Освен това като изпращач по тези документи са вписани физически лица - земеделски производители, а не "Сиди" ЕООД, както и не е установено плащане в брой, с РКО. Не било доказано и транспортирането на стоките до склада за съхранение, че е извършено от "Агро Комерс" ЕООД, поради непредставяне на доказателства за собствен, или нает, превоз и склад. По аналогични съображения съдът е отрекъл и правото на приспадане на данъчен кредит, упражнено от оспорващото дружество, по доставки на кориандър и пшеница, обективирани в 16 бр. фактури, издадени от "Инвест ойл - К" ЕООД, гр. Ловеч, за д. п. м. 11, м. 12.2008 г., м. 01 и м. 02.2009 г., на обща стойност 81 718.63 лв. За тези доставки съдът е възприел изцяло констатациите на органа по приходите, че също липсва данъчно събитие и реално извършени облагаеми доставки, поради което начисленото ДДС по тях е неправомерно. Изводът е въз основа на установените данни за липса на материално техническа база и транспортни средства у прекия доставчик за изпълнение на доставките, за липса на доказателства за извършено плащане в брой. Съдът е възприел изводите на административния орган, че изпълнители по тези 16 бр. доставки, са различни физически лица-земеделски производители, а не вписания във фактурите доставчик, поради което последните са недостоверни. По същите съображения, съдът е отхвърлил правото на приспадане на данъчен кредит, в размер на 116 176 лв., по 5 бр. фактури, издадени от "Георгиев техникс" ЕООД, с предмет - доставка на ечемик и кориандър за д. п. месец юли 2009 г., както и в размер на 328 528 лв., по 18 бр. фактури, издадени от "Гама - 94" ЕООД, гр. Павликени, с предмет - доставка на кориандър и пшеница, за д. п. м. 07, 08, 09, 10 и 11.2008 г. За всички тях е приел за установено, че липсват реално извършени облагаеми доставки на стоки и съответно данъчно събитие, по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Като изпращачи на стоките, в съставените документи са посочени различни физически лица - земеделски производители, а превозвач е самото оспорващо дружество, което се явява и получател. По делото не са ангажирани доказателства за изпълнение на доставките от преките доставчици "Георгиев техникс" ЕООД и "Гама - 94" ЕООД. Съдът е отхвърлил правото на данъчен кредит и по ф-ра № 180/19.07.2009 г. на "Георгиев техникс" ЕООД, с предмет - авансово плащане на стока с данъчна основа 200 000 лв. и ДДС - 40 000 лв., тъй като същата е оформена счетоводно по с/ка 702 "Приходи от продажба на стока", вместо по с/ка "Аванси". Поради изложеното, независимо от наличието на "закупените" стоки и тяхната последваща реализация, от страна на оспорващия, съдът е обосновал крайни изводи за липса на реални доставки по визираните фактури, от страна на вписаните в тях доставчици, тъй като липсват доказателства, че именно те са реализирали тези доставки. Оспорващият, а също така и преките доставчици, не са ангажирали доказателства за наличието на кадрови ресурс, материална база и техника у последните за фактическо изпълнение на уговорените доставки. Поради това, че издателите на фактурите не са действителните доставчици на тези стоки, липсват основания за начисляването на ДДС, респ. за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по тях, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Касационният съд намира обжалваното решение за правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно оспорения РА. При липсата на доказателства за реално осъществени доставки от страна на преките доставчици ("Сиди" ЕООД, "Инвест ойл - К" ЕООД, "Георгиев техникс" ЕООД и "Гама - 94" ЕООД) спрямо получателя - "Агро комерс" ЕООД, както ревизиращите органи, така и съдът, обосновано са приели, че упражненото право на данъчен кредит от касатора, по издадените общо 43 бр. фактури от тези доставчици, е без основание. Доказателствената тежест за установяване на обратното лежи върху оспорващия, който въпреки дадената му от съда възможност за оборване на тези констатации, не е сторил това пред първоинстанционния, а и пред настоящия съд. От данните по делото правилно е установено, че съставените фактури по тези 43 бр. доставки на стоки, не обективират реални доставки, с доставчици - вписаните във фактурите лица, тъй като от последните липсват доказателства за реално изпълнение. За преките доставчици е установено, че не разполагат със собствен кадрови ресурс за изпълнение на доставките, нямат складова база и собствени, или наети, транспортни средства. За доставките е установено, че изпращачи на стоката са физически лица - регистрирани земеделски производители, а превозвач по част от тях е дружество на касатора, който е едновременно и техен получател. Съставените договори, товарителници, кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи и др., като частни документи, удостоверяват за наличието на облигационни отношения по доставки на процесните стоки, но не удостоверяват фактически извършените доставки от преките доставчици на получателя. В същите фигурират имената на физически лица, като изпращачи на стоките, фигурират едни и същи лица, упълномощени представители едновременно на "Инвест ойл - К" ЕООД и на "Георгиев техникс" ЕООД, като лицето Георги Михайлов Георгиев, на "Агро комерс" ЕООД и на "Сиди" ЕООД, като лицето Стоян Георгиев Стоянов, без ясно разграничение на функциите им. От извършените насрещни проверки на тези доставчици, правилно е установено, че издадените от тях фактури са в противоречие с изискванията на чл. 114 от ЗДДС, тъй като съгласно писмените доказателства "изпращачи" на процесните стоки са не сочените във фактурите доставчици, а физически лица-регистрирани земеделски производители. Освен това съдът правилно е установил, че някои от тях не представят доказателства за осчетоводяването на събраните писмени доказателства (товарителници, приемо-предавателни протоколи, РКО, кантарни бележки и пр.), както и доказателства за извършено плащане. За преките доставчици не са ангажирани доказателства, установяващи тяхното реално участие в изпълнение на доставките, като товарене на стоките, изпращане, превозване, съхранение в собствена или наета складова база, наличие на собствени (наети) работници за извършване на доставките, осчетоводяване на тези работи и плащане. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че, макар и да са получени от касатора, процесните стоки не са доставени реално от издателите на процесните фактури (43 бр.), поради което и последните не обективират облагаеми доставки, респ. наличието на данъчно събитие. При липсата на данъчно събитие, по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и при липсата на доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоките от вписаните в процесните фактури доставчици на получателя, не може да се говори за наличието на облагаеми доставки на стоки по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, а оттук и за правомерност на начисления с тези фактури ДДС. При неправомерно начислен ДДС, за получателя на стоките като фактически платец на данъка, не възниква правото на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Поради това изводите на съда, че с оспорения РА правилно не е признато правото на приспадане на данъчен кредит на касатора в размер на 535 802.50 лева, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, са законосъобразни. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. По оплакванията на касатора, направени и пред първоинстанционния съд, последния е изложил мотиви, които настоящият състав, споделя, като правилни. При отсъствие на основания за отмяна, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,