Решение № 962 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10745/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Крушари, обл. Добрич, чрез процесуалния му представител адв. Русева, срещу решение 1574 от 06.08.2024г., постановено по адм. д. 146/2024г., постановено по описа на Административен съд гр. Добрич, с което по жалбата на К. П. Ж. е отменена Заповед РД 08 - 110 от 01.03.2024г. на Кмета на община Крушари, с която на основание чл. 194 ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 64 ал. 3 т. 1 б. б от Закона за енергетиката (ЗЕ) е наредено на собствениците на ПИ идентификатор 44104.59.31, [населено място], общ. Крушари, а именно К. П. Ж., в който ПИ се намира трафопост с диспечерско наименование ТП Кооперация [наименование] и сервитутна зона на кабелна линия ниско напражение /НН/ да осигурят свободен достъп за извършване на необходимите технически действия по локализиране и отстраняване на повреда по кабелна линия НН, собственост на Електроразпределение север АД за периода от влизане в сила на заповедта до приключване на ремонтните работи, но не повече от тридесет календарни дни. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че оспорената заповед е издадена при наличие на предпоставките по чл. 194 ал. 1 ЗУТ, наличието на които са били доказани, а именно нееднократно отказан достъп до имота и необходимост от извършване на действия по локалилизиране на повреда по кабел НН, намиращ се в частния имот, както и при необходимост извършване на изкопни работи и ремонт на кабела, което обаче е ограничено само в рамките на сервитутната зона на кабела НН. Поради това твърди и че заповедта е подробно мотивирана, а изводите на първоинстанционния съд за издаването й при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила са необосновани и постановени в противоречие със събраните доказателства. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът К. П. Ж., чрез процесуалния си представител адв. Георгиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Електроразпределение север АД не изразява становище по касационната жалба Представителят на Върховната касационнапрокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови оспореното решение АС гр. Добрич е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по закон, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че нормата на чл. 194 ал. 1 ЗУТ изисква да бъде доказана необходимост за извършването на съответни работи, налагащи достъп до чужд имот, както и липса на друга техническа възможност за извършването им, както и очертаване на параметрите на достъпа, както времево, така и пространствено. Приел е, че в случая тези предпоставки не са изпълнени, тъй като достъпа е очертан времево, но не и пространствено, тъй като не е бил точно посочен размера на сервитута на кабелната линия НН и къде се намира той в засегнатия имот от една страна, а от друга не е било изследвано в заповедта дали за ремонтните работи са били необходими други разрешения, като разрешение за строеж. Поради това е приел, че заповедта е издадена при неизяснени обстоятелства, което съставлява съществено нарушение на административно производствените правила, като е приел и друго такова, а именно неуведомяването на жалбоподателя в първата инстанция и собственик на засегнатия имот за образуваното административно производство. Приел е и че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона, а именно на чл. 6 ал. 2, 3 и 4 АПК, а именно в противоречие с принципа на пропорционалност при засягане на права, тъй като не е било установено дали е налице друго техническа възможност за извършване на ремонтните работи. По тези съображения е приел, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е неправилно. Съгласно чл. 194 ал. 1 Собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол . Съгласно чл. 64 ал. 3 т. 1 б. б от Закона за енергетиката, на която също се основава оспорената заповед При упражняване на сервитутите: 1. титулярят на сервитута придобива право: б) негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения , т.е. правото на преминаване и влизане в чужди поземлени имоти, включително техника, през засегнати поземлени имоти, във връзка с обслужването на въздушни и подземни проводи за субекта на сервитута в случая на Електроразпределение север АД възниква по силата на самия закон. Във връзка с посочената правна уредба е неправилен е извода на първоинстанцинонния съд за издаване на оспорената заповед при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Неуведомяването на жалбоподателя в първата инстанция и собственик на имота, предмет на заповедта, за образуваното административно производство не е нарушение от категорията на съществените, тъй като с приключване на административното производство не се преклудира възможността му да наведе всички свои възражения, както и да представи всички свои доказателства във връзка със спора, включително и пред съдебната инстанция, което той е и сторил. Неправилен е извода на съда и за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, поради това, че е приел, че не е индивидуализиран по местоположение очертания достъп, както и поради това, че не е изследвано дали за ремонтните работи, за които е поискан достъп, не се изискват определени строителни книжа, разрешения или предписания. Това е така, тъй като на първо място местоположението на разрешения достъп е ясно очертано за евентуално извършване на необходими ремонтни работи, което е законово разписания сервитут на кабелната линия НН съгласно ЗЕ. В случая е разпоредено осигуряването на право на достъп за локализиране и отстраняване на повреда по кабелната линия НН, като в случая правото на достъп възниква ex lege по силата на специалния закон, който допуска такова влизане при необходимост от обслужването на въздушни или подземни линии, какъвто е настоящия случай, а именно локализиране на повреда и отстраняването й. При постановяване на оспореното решение съдът не е отчел, че заповедта е издадена не само на основание чл. 194 ал. 1 ЗУТ, а и въз основа на разпоредбата на специалния закон чл. 64 ал. 3 т. 1 б. б ЗЕ, която разписва облекчен ред в посочените случаи. В тази връзка от събраните в хода на производството доказателства се установява безспорно, че до имота е бил отказан достъп и съответно са били налице предпоставките по чл. 194 ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 64 ал. 3 т. 1 б. б от ЗЕ за издаване на оспорената заповед. Неправилен в тази връзка е извода на съда за нарушение на целта на закона и принципа на пропорционалност, тъй като при възникнала повреда и необходимост от ремонт на кабелна линия НН, която захранва други обекти с електрическа енергия, е пропорционално при отказ да предоставяне на достъп за ремонт до нея, да бъде осигурен такъв съобразно законовите разпоредби допускащи това. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на заповедта, съставът на АС гр. Добрич е постановил оспореното съдебно решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу оспорената заповед. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции, като са представени доказателства за сторени такива в размер на 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство с представен договор за правна помощ в първата инстанция, както и за заплатената държавна такса в размер на 370 лв. за образуваното касационно производство. Предвид изхода на спора искането на ответника по касация К. Ж. за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователно и не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,