Решение № 5485 от 25.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Пробласт ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес], представлявано от М. Трендафилов - Управител, чрез Адвокатско дружество Бърчев и Танев обжалва Решение 5340/22.08.2022 година по адм. д. 6435/2021 година на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт Р-22221420004692-091-001/24.02.2021 г., издаден от А. Манова, орган възложил ревизията и М. Братанов, ръководител на ревизията, потвърден с Решение 770/17.05.2021 г., издадено от Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", Централно управление на Национална агенция по приходите, гр. София, с който са установени задължения за ДДС и лихви за периода от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г. - главница в общ размер 150 000.00 лв. и начислени лихви за забава в размер на 16 959.69 лв. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществените процесуални правила. Излага подробни съображения, че осъществяването на доставките на машини от Трансресурс Краловец ЕООД е доказано и са налице предвидените в материалния закон предпоставки за приспадане на данъчен кредит. Позовава се на практика на Съда на ЕС по конкретни дела. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира разноски. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град София, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Волянова моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С оспорения ревизионен акт на Пробласт ЕООД са установени задължения по ЗДДС главница в общ размер 150 000.00 лв. и начислени лихви за забава в размер на 16 959.69 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г., резултат от отказ на право на данъчен кредит по четири броя фактури, издадени от Трансресурс Краловец ЕООД. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че ревизионният акт е законосъобразен, издаден от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията. По материалния закон съдът е посочил, че предмет на спора са доставки на стоки по смисъла на чл. 14, §1 от Директива 2006/112, правото на данъчен кредит, по които възниква към момента на настъпване на данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС. В тази връзка съдът е обсъдил събраните по делото доказателства по спорните доставки, чиито предмет са машини: съответно Meycor GM Altera, високопроизводителна машина за полагане и впръскване на бетон рециклиран, Помпа за инжектиране на Анкери Kuhler К Mugg - 10, рециклирана; компресор-модел Atlas Сорко - рециклиран; Инжекционна система Gertec IS 80-Е Mikser280. Съдът е приел, че за доставките не са представени убедителни доказателства във връзка с реалността им и по- специално, такива представляващи търговска кореспонденция - договори, заявки, оферти, каталози и прочие. Посочено е, че представените два приемо-предавателни протокола не са подписани, не са положени печати на двете дружества, нито са посочени служители/лица За Приел и За Предал, респективно материалноотговорни лица за двете дружества, нито е доказано мястото на предаване на стоките и транспорта им до това място. Изложени са мотиви за липсата на товарителница за извършен транспорт на процесните стоки, съответно доказателства за чия сметка е бил извършен транспортът на стоките, използван ли е превозвач. Изложени са и съображения, че прекия доставчик не е представил достатъчни доказателства за получаване на стоките от предходен доставчик JP ElektroPriveda BiH Saraevo, освен фактурите и Товарителница /Прил. 3/, от която се установява, че стоките са транспортирани от Босна и Херцеговина през Гърция. Счетено е и че в представената товарителница липсва пореден номер, липсва информация за конкретно място на получаване на процесиите стоки, а също така липсва стокова разписка. При липсата на убедителни доказателства за транспортиране на машините и приемо предаване на същите, съдът е обосновал краен извод, че доставките не са осъществени и законосъобразно е отказано правото на приспадане. Решението е неправилно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно предпоставките за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит за доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС са в съответствие с материалния закон - чл. 68 и чл. 69 ЗДДС и принципно се споделят от настоящия касационен състав. Правилно съдът е разпределил и доказателствената тежест в процеса, като е приел, че основната предпоставка за възникване на правото на приспадане, а именно реалното осъществяване на доставките подлежи на доказване от жалбоподателя. Изводът, че не са доказани доставките на машините, предмет на фактурите, издадени от Трансресурс Краловец ЕООД, е в противоречие с доказателствата по делото. Още в ревизионното производство при извършената насрещна проверка доставчикът на ревизираното лице е потвърдил извършването на сделката, като е представил и доказателства за придобиването на машините от предходен доставчик: три броя инвойс фактури, издадени от JP ELEKTROPRIVREDA BIH D.D. Sarajevo, банково извлечение от 14.02.2020 година за извършено плащане към предходен доставчик и международна товарителница - ЧМР. Също така, видно от допуснатата по делото ССчЕ, включително и от констатациите на органите по приходите, е че процесните фактури са отразени в счетоводните регистри по ЗДДС на дружеството-доставчик, като издадени на ревизираното дружество. От страна на дружеството- доставчик е отчетен приход във връзка с извършената доставка, а от ревизираното лице - разход, както и че стоките за заприходени и заведени в инвентарната книга на Счетоводна сметка 206 - Машини и съоръжения и в счетоводния амортизационен план към 31.12.2019 г. със съответните инвентарни номера при ревизираното лице. Също така доставянето и получаването на стоките е установено и от представения по делото приемо предавателен протокол /л.66 от първоинстанционното дело/, който, противно на констатациите на първоинстанционния съд, съдържа подписи и печати на страните, които не са оспорени пред съда по съответния ред, както и дата на предаване 20.12.2019 г. Различната номерация на приемо предавателния протокол в двете страни по сделката е нормално обстоятелство предвид отделните им счетоводства, а също така е ирелевантно по отношение фактическия състав на възникването на правото на данъчен кредит. Посочено е в приемо-предавателния протокол и мястото на предаване на машините от доставчика на ревизираното лице склада в гр. Враца на краен клиент Пробласт ЕООД. Първоинстанционният съд е обсъдил представените частни документи във връзка с останалите доказателства по делото, но необосновано е приел, че поради липсата на договори, заявки, оферти, каталози и прочие са представени неубедителни доказателства. Обстоятелства като липсата на пореден номер на товарителницата във връзка с превоза, осъществен от PANEKSPRES DOO- Сърбия, както и липсата на точен адрес на предаване, не са релевантни в случая, тъй като не се твърдят и не са установени обективни данни, че сделката въз основа на която се претендира правото на приспадане представлява злоупотреба или е част от данъчна измама. Законът не въвежда изискване предаването на стоките да се извършва единствено в търговския обект на доставчика. В случая от значение е обстоятелството, че стоките са превозени до склад на получателя в гр. Враца. По делото не е спорно, че стоките са за облагаемата дейност на ревизираното дружество и са използвани в тази дейност за последващи доставки. Въпреки, че плащането не е елемент от фактическия състав по настъпване на данъчно събитие съгласно чл.25, ал. 2 ЗДДС при доставката на стока, ревизираното дружество е представило съответните доказателства в тази насока, като вещото лице също в своето заключение е посочило, че от представените банкови извлечения, се установява извършено плащане от страна на ревизираното дружество по банкова сметка на Ауто Мобиле 98 ЕООД, извършено въз основа на представено в хода на ревизията Споразумение от 01.12.2019 г., сключено между Трансресурс Краловец ЕООД, Пробласт ЕООД и Ауто Мобиле 98 ЕООД. Тези косвени доказателства по отношение възникването на правото на данъчен кредит неправилно са ценени от съда като недоказващи по безспорен начин разплащането по процесните доставки. При тези факти и предвид липсата на обективни данни, установени от органите по приходите за злоупотреба и наличие на данъчна измама, следва да се приеме, че правото на собственост върху стоките е прехвърлено по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС, данъчно събитие е настъпило съгласно чл. 25, ал.2 ЗДДС, данъкът е станал изискуем на основание чл. 25, ал.6, т.1 ЗДДС и правото на данъчен кредит е възникнало - чл. 68, ал. 2 ЗДДС. Предвид изложеното, първоинстанционното решение е необосновано на събраните доказателства и фактически констатации, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови решение по същество, с което обжалваното решение следва да отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт, с който е отказано право на приспадане в размер на 150 000.00 лв. и начислени лихви за забава в размер на 16 959.69 лв. При този изход на спора, на касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции съобразно представения списък за разноски пред първата инстанция и в размер на претендираната държавна такса за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,