Решение № 5878 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6547/2018 г.

Решение № 5878 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6547/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Г. Гацев от [населено място] против решение № 212/10.04.2018 г., постановено по адм. дело № 11/2018 г. по описа на Административен съд - Пазарджик /АС-Пазарджик/. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - полицейски орган при Районно управление - Пазарджик не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение на АС - Пазарджик е отхвърлена жалбата на Г. Гацев срещу заповед № 2801.01.2018 г. за задържане за срок до 24 часа, издадена от младши инспектор при Районно управление - Пазарджик. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно. АС-Пазарджик е установил следните факти по делото: На 01.01.2018 г. касаторът Гацев е посрещал Нова година в заведение "Гравити" в град Пазарджик, заедно със съпругата си и компания. След възникнал скандал, съпругата му била ударена, той също получил наранявания. Гацев отишъл лично до полицейското управление и подал сигнал за нанесен побой, като такъв сигнал бил получен и на тел 112. На място пристигнали служители на МВР, които констатирали, че жалбоподателя е с видими наранявания по лицето, както и че ризата му е скъсана. Гацев, заедно със служители на МВР влезли в заведението, с цел той да разпознае нападателите, но станал агресивен и бил изведен навън, където били изведени и охранителите на заведението. Касаторът отново се опитал да се саморазправя с охранителите и при поискване на личната му карта от служителите на МВР, той отказъл да я представи. Продължил да се държи агресивно и спрямо органите на реда, като им заявил, че не си вършат работата, отправил към тях обидни думи и се опитал да напусне мястото на проверката. Многократно бил предупреден да престане с агресивното си поведение, да не обижда служителите на МВР, както и да представи личната си карта. Било му е обяснено, че ако не представи личната си карта, както и ако не преустанови опитите за саморазправа, ще бъде задържан. Въпреки това Гацев не преустановил агресивното си поведение, както и се опитал да се отдалечи от мястото на проверката, в резултат на което бил задържан. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АС - Пазарджик е приел, че са спазени всички изисквания на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с неизпълнение на надлежно издадено устно полицейско разпореждане. Заповедта е издадена в 02. 55 часа на 01.01.2018 г., а Г. Гацев е освободен в 18. 05 часа на същата дата. Пред първоинстанционния съд са събрани всички документи, представляващи административната преписка: докладни записки с рег. № 18181 р-66/02.01.2918 г., 1818 р-67/02.01.2018 г.; 18181 р-56/02.01.2018 г. и докладна записка от 01.01.2018 г. от Г. Къндев, доклад за установени факти и предприети действия, както и показанията на свидетелите Мирчев, Урилов и Гендуров. Първоинстанционният съд е провел подробно и задълбочено обсъждане на събраните доказателства, като фактическите и правните изводи, до които е достигнал са в съответствие със събраните по делото доказателства и материалния закон. От правно значение в производството по оспорване на заповедта за задържане за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и лицето, адресат на акта, въпреки че е било предупредено от него, съзнателно да е пречело на органа да изпълни служебните си задължения. В настоящия случай тези обстоятелства са приети за установени от първата инстанция в съответствие със събраните по делото доказателства. Задачата на полицейските служители е била да проверят сигнал за извършен побой в ресторант "Гравити" - гр. Пазарджик, а Г. Гацев въпреки отправените предупреждения не е пожелал доброволното да представи личната си карта и е продължил с агресивното си поведение спрямо служителите на МВР, т. е. да промени поведението си на участник в скандал, при който се нарушава обществения ред. Задържането до 24 часа е принудителна административна мярка и в случая е в съответствие с целта на закона, която е преследвана при издаването й. Задържането е осъществено на законно основание, доколкото фактите попадат в хипотеза, предвидена в материалния закон - чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно АС - Пазарджик е приел, че оспорената пред него заповед е издадена на основание, предвидено в закон като допълнително следва да бъде посочено, че не е налице незаконно ограничаване на свободата на Г. Гацев по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.