Решение № 15455 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5445/2018 г.

Решение № 15455 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5445/2018 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 278 от 22.02.2018 г., постановено по адм. д. № 3318/2017 г. Административен съд – Б., двадесети състав, е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 17 – 0320 – 000280/02.11.2017 г., издадена от Г. Димитров – полицейски инспектор към ОДМВР – гр. Б., , пълномощен със заповед № 251 з – 209/18.01.2017 г., с която на С. М. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година, като е осъдил РУ на МВР – гр. П. да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 810 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. Д. – полицейски инспектор към ОДМВР – гр. Б.. В същата се прави оплакване за неправилност на решението на Административен съд гр. Б. поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Б. и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърлил подадената жалба срещу издадената заповед за налагане на ПАМ. Ответникът по касационната жалба С. М. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разнонски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Б. е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 17 – 0320 – 000280/02.11.2017 г., издадена от Г. Д. – полицейски инспектор към ОДМВР – гр. Б., , пълномощен със заповед № 251 з – 209/18.01.2017 г., с която на С. М. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година. Административният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на процесната заповед – установеното административно нарушение, допуснато от жалбоподателя, съставеният акт за установяване на административно нарушение, издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, образуваното досъдебно производство срещу жалбоподателя пред Районна прокуратура – гр. П., назначените в това производство химическа и ДНК- експертизи и факта на прекратяване на наказателното производство. Решаващият съд е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, но при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Мотивите на съда по отношение на последното могат да бъдат систематизирани до следното: 1. Направено е тълкуване на нормата на чл. 171, т. 2 а ЗДП. 2. Прието е, че заповедта е издадена при недостатъчно и пълно изясняване на фактите, имащи значение по смисъла на чл. 35 АПК. Отбелязано е, че в АУАН изрично е записано, че на жалбоподателя е бил издаден талон за вземане на кръвна проба и че той е дал такава, но въпреки това, пренебрегвайки разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДП административният орган не е изчакал лабораторното изследване на кръвната проба, която е била изготвена още на същия ден, т. е. заповедта за налагане на ПАМ е издадена в периода между 23, 55 – 24, 00 часа на 02.11.2017 г. 3. Посочено е още, че докладната записка за извършеното нарушение е била възложена на 03.11.2017 г., от което следва, че към момента на издаване на заповедта административният орган е знаел за резултатите от кръвната проба. На основание изложеното е направен извод, че допуснатото съществено нарушение на административно производствените правила е от такова естество, че обуславя необходимостта от отмяна на издадената заповед. Решението на Административен съд – Б. е правилно и законосъобразно. В касационната жалба е посочено, че по отношение на решението на Административен съд Б. са налице всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество основните оплаквания на касатора са за допуснато нарушение на материалния закон. В тази насока се навеждат аргументи, че с факта на съставяне на акта за установяване на административно нарушение възниква законовото задължение на административния орган да издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка, а фактът, че лицето не е било употребило алкохол е станал известен една с издаването на постановлението на районната прокуратура за прекратяване на наказателното производство. На отделен ред се правят оплаквания за неправилност на съдебното решение в осъдителната му част за разноските. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. Спорно е дали при издаването на процесната заповед за налагане на ПАМ е бил спазен закона. Направеният извод от страна на административният съд в тази насока е логически обоснован на фактите по делото и се споделя от настоящата съдебна инстанция. В случая заповедта е издадена в нарушение на административно-производствените правила, същата явно е антидатирана, тъй като според намиращата се на л. 17 от първоинстанционното дело докладна записка от 03.11.2017 г., преписката за прилагане на ПАМ е била разпределена на административния орган на 03.11.2017 г., поради което няма как той да издаде заповедта на предния ден. Цитираната в решението разпоредба на чл. 171, т. 1. б. "Б" ЗДП касае хипотези на прилагане на ПАМ, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача, докато процесната касае ПАМ при условията на чл. 171, т. 2 а – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол. При наличните данни в случая издателят на заповедта е следвало да положи усилия да изясни обективната истина, като позоваването единствено на съставения акт за административно нарушение, не води до извода, че това законово изискване – чл. 7 АПК – в случая е било спазено. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора да неправилност на решението в частта му за разноските. По какви причини административният орган не е участвал в съдебното заседание е обстоятелство, което е без значение по отношение на липсата на направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед Административен съд – Б. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Районно управление – Поморие при Областна дирекция на МВР – Б. следва да бъде осъдено да заплати на ответника разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 250 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,