Решение № 471 от 16.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Неделчев, [ЕГН], срещу решение 75 от 02.06.2022 г., постановено по адм.д. 289/2021 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отхвърлен изцяло, предявеният от Н. Неделчев, [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Търговище, [улица], срещу Община Търговище, иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. от незаконосъобразни фактически действия издаване на скици за притежавания от ищеца имот в [кв.] в периода 2015 - 2019 г. с липса на съдържание по закон, както и незаконосъобразни бездействия, изразяващи се в поддържане на разписни листове в състояние, което не отговаря на действителното и непредставяне на кадастрален и регулационен план на [населено място], извършени от длъжностни лица на Община Търговище. Със същото решение е осъден Н. Неделчев, [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Търговище, [улица], да заплати на Община Търговище сумата от 913 лв. разноски по делото. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в писмено допълнение на касационната жалба релевира и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнението на касационната жалба касаторът се позовава на влязло в сила решение 38 от 26.05.2017 г., постановено по адм.д. 68/2017 г. на Административен съд Търговище. Касаторът изразява несъгласие с мотивите на административния съд за липса на първата предпоставка за уважаване на иска за неимуществени вреди липса на незаконосъобразно действие и липса на незаконосъобразно бездействие на служители на Община Търговище. В заключение се иска отмяна изцяло на обжалваното решение и постановяване на решение, с което предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло в пълния претендиран с исковата молба размер от 5000 лв., като моли за присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се явява лично, като поддържа касационната жалба. Постъпила е писмена молба от 15.11.2022 г. от процесуалния представител на касатора, че няма да се яви в съдебно заседание, като със същата се поддържа касационната жалба и се заявява, че касаторът няма да сочи доказателства, като се поддържа и искането за присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът представя писмени доказателства без опис. След съдебно заседание на 05.12.2022 г. и обявяване на делото за решаване с молба от 08.12.2022 г. касаторът представя комбинирана скица. Ответникът Община Търговище, чрез юрк. Желязков, представя писмен отговор, в който ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение. Сочи, че деликтната отговорност на общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не се презумира, като в тежест на ищеца е да проведе главно и пълно доказване на всички елементи на фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Сочи, че в допълнението към касационната жалба се сочи решение 38 от 26.05.2017 г., постановено по адм.д. 68/2017 г. на Административен съд Търговище, което е по реда на ЗДОИ, неотносимо е към настоящото дело, като отделно не следва да се цени от съда на основание чл. 226, ал. 2 от АПК. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Сочи, че административният съд правилно е приел, че липсват доказателства за незаконосъобразни действия и незаконосъобразни бездействия на служители на Община Търговище, поради което липсват кумулативните предпоставки за уважаване на иска за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Търговище е образувано по искова молба на Н. Неделчев, [ЕГН], срещу Община Търговище, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, по повод на която е било образувано адм.д. 120/2020 г. по описа на Административен съд Търговище. Видно от предявената от Н. Неделчев първоначална искова молба, допълнена и уточнена с молба от 16.11.2020г., АдмС-Търговище в производството по адм.д. 120/2020 г. по описа на Административен съд Търговище е бил сезиран със следните искове: 1. Срещу Община Търговище - иск за претърпени имуществени вреди в размер на общо 2223,50 лв., от които 2050 лв. платени адвокатски възнаграждения за водене на граждански дела и 172,50 лв. - платени такси за издаване на скици с невярно съдържание /втората сума се претендира евентуално самостоятелно, в случай че съдът приеме претенцията от 2050 лв. за неоснователна/ 2. Срещу Община Търговище - иск за претърпени неимуществени вреди емоционално страдание, унижение, довели до емоционален и психически срив. В уточнителната молба от 16.11.2020г. /л.101 по адм.д. 120/2020 г. на АдмС - Търговище/ ищецът е конкретизирал обстоятелството, че тези емоционални вреди са му причинени основно от инж. Т. Керемидчиева - началник отдел ТСУ при общината, която е положила подписа си върху издадените скици с невярно съдържание и която не му е предоставила копия от стари регулационни и кадастрални планове, въпреки че същите са на разположение на ръководения от нея отдел, но, позовавайки се на чл. 4 от ЗОДОВ, и доколкото вина за тези неимуществени вреди носят и други служители на общината, ищецът посочва, че искът му за неимуществени вреди е насочен срещу Община Търговище като юридическо лице. Както имуществените, така и неимуществените вреди се претендират в резултат на едни и същи незаконосъбразни фактически действия - издаване на скици за притежавания от ищеца имот в [жк], /бивше [населено място]/, гр.Търговище с невярно съдържание в периода 2015 г. - 2019 г., както и незаконосъобразното бездействие на служители на Община - Търговище да предоставят на ищеца поискани от него предходни регулационни и кадастрални планове, относими към процесния имот и споровете на Неделчев със съседите му за собствеността върху придаваеми /или отчуждаеми /140 кв.м., за които са водени дела пред общите съдилища. С решение 28 от 26.02.2021 г., постановено по адм.д. 120/2020 г. по описа на Административен съд Търговище, е отхвърлен иска на Н. Неделчев, [ЕГН], срещу Община Търговище, с правно основание чл. 204, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за ненасени имуществени вреди в размер на 173,50 лв., представляващи платени такси за извършени административни услуги за периода 2015 г.-2019 г., дължащ се на фактически действия. Със същото решение е отхвърлен иска на Н. Неделчев, [ЕГН], срещу Т. Керемедчиева, с правно основание чл. 204, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за нанесени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. Със същото решение е върната исковата молба, подадена Н. Неделчев, [ЕГН], с правно основание чл. 204, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с цена на иска за имуществени вреди в размер на 2050 лв., ведно със законната лихва, представляваща заплатен адвокатки хонорар по водени граждански дела за периода 2015-2019 г. и представляващ разликата от първоначално предявения иск в размер на 2223,50 лв. до евентуално предявения в размер на 173,50 лв. Със същото решение е прекратено производството по адм.д. 120/2020 г. по описа на Административен съд Търговище в тази му част. Със същото решение е осъден Н. Неделчев, [ЕГН], да заплати на Община Търговище сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Със същото решение е осъден Н. Неделчев, [ЕГН], да заплати на Т. Керемедчиева разноски по делото в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. С решение 10468 от 15.10.2021 г., постановено по адм.д. 4465/2021 г. по описа на Върховен административен съд, е обезсилено решение 28 от 26.02.2021 г., постановено по адм.д. 120/2020 г. по описа на Административен съд Търговище В ЧАСТТА МУ, в която искът на Н. Неделчев от гр. Търговище с правно основание чл. 204, ал. 4 от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Т. Керемидчиева за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв, ведно със законните лихви, е отхвърлен като неоснователен, както и в частта, в която Н. Неделчев е осъден да заплати на Т. Керемидчиева съдебни разноски за първоинстанционното производство в размер на 600 / шестстотин/ лв. адвокатско възнаграждение и е върнато делото в тази част на друг състав на Административен съд Търговище за ново произнасяне при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на съдебения акт. Със същото решение 10468 от 15.10.2021 г., постановено по адм.д. 4465/2021 г. по описа на Върховен административен съд, е оставено в сила Решение 28 от 26.02.2021г., постановено по адм.д. 120/2020г. по описа на Административен съд Търговище в останалата му част. Предмет на настоящото производство е решение 75 от 02.06.2022 г., постановено по адм.д. 289/2021 г. по описа на Административен съд Търговище само относно иска за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. Решение 28 от 26.02.2021 г., постановено по адм.д. 120/2020 г. по описа на Административен съд Търговище, в частта му, с която исковата молба на Н. Неделев срещу Община Търговище за обезщетение за имуществени вреди, е отхвърлена като неоснователна, е влязло в сила на 15.10.2021 г. видно от решение 10468 от 15.10.2021 г., постановено по адм.д. 4465/2021 г. по описа на Върховен административен съд. С обжалваното в настоящото производство решение 75 от 02.06.2022 г., постановено по адм.д. 289/2021 г. по описа на Административен съд Търговище, е отхвърлен изцяло, предявеният от Н. Неделчев, [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Търговище, [улица], срещу Община Търговище, иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. от незаконосъобразни фактически действия издаване на скици за притежавания от ищеца имот в [кв.] в периода 2015 г. -2019 г. с липса на съдържание по закон, както и незаконосъобразни бездействия, изразяващи се в поддържане на разписни листове в състояние, което не отговаря на действителното и непредставяне на кадастрален и регулационен план на [населено място], извършени от длъжностни лица на Община Търговище. Със същото решение е осъден Н. Неделчев, [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Търговище, [улица], да заплати на Община Търговище сумата от 913 лв. разноски по делото. Следва да се посочи, че нито при първоначалното разглеждане на исковата молба в производството по адм.д. 120/2020г. по описа на Административен съд Търговище, нито при последващото разглеждане на исковата молба само относно неимуществени вреди в размер на 5000 лв. предмет на адм.д. 289/2021 г. по описа на Административен съд Търговище, от страна на ответника е правено възражение за изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. Административният съд е приел в обжалваното решение, че: Представените по делото скици, въз основа на които се позовава претенцията за обезщетение, както за имуществени, така и за неимуществени вреди, не са индивидуален административен акт, нито фактическо действие или бездействие на административен орган, а официален документ, съдържанието на който не подлежи на оспорване по този ред, като е развил съображения, че издаването на скица, макар и с невярно съдържание, не съставлява фактическо действие по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК. Съдържанието на скицата като официален свидетелстващ документ може да се оспори само по административен ред съгласно чл. 81, ал. 2 от АПК, но не и по съдебен ред. Отделно, доказването на идентичност на имотни граници на недвижим имот в производство по чл. 108 от ЗС пред общите съдилища може да бъде осъществено не само чрез представяне на скици, но и чрез съдебно-техническа експертиза, която по силата на своите специални правомощия има достъп до всички планове и разписни листове, поради което административният съд е приел, че липсват незаконосъобразни действия и незаконосъобразни бездействия на административен орган. Тези мотиви на административния съд са потвърдени с решение 10468 от 15.10.2021 г., постановено по адм.д. 4465/2021 г. по описа на Върховен административен съд. Както беше посочено по-горе, както искът за имуществени вреди, така и искът за неимуществени вреди предмет на настоящото производство, произтичат от едни и същи обстоятелства, на които се основават и двата иска чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което следва да бъде зачетена силата на пресъдено нещо на Решение 28 от 26.02.2021 г., постановено по адм.д. 120/2020 г. по описа на Административен съд Търговище, в частта, с която е отхвърлен искът за имуществените вреди, оставено в сила, в същата част, с решение 10468 от 15.10.2021 г., постановено по адм.д. 4465/2021 г. по описа на Върховен административен съд. Ето защо мотивите на административния съд за отхвърляне на иска за неимуществените вреди са правилни. В този смисъл касационната инстанция следва да препрати към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не се установяват твърдените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. За пълнота следва да се посочи, че видно от Решение 421 от 24.10.2019 г. на Областен управител на Област Търговище, със същото в специалното производство по чл. 81, ал. 2 от АПК е отхвърлена жалбата на настоящия касатор Н. Неделчев, с която се оспорва съдържанието на скици изх. СК-ТСУ-345/08.04.2015 г., СК-ТСУ-346/08.04.2015 г., СК-ТСУ-319/26.03.2019 г., СК-ТСУ-320/26.03.2019 г. и СК-ТСУ-321/26.03.2019 г., издадени от отдел Териториално и селищно устройство при Община Търговище. Ето защо към мотивите на административния съд, че съдържанието на скицата като официален свидетелстващ документ може да се оспори само по административен ред съгласно чл. 81, ал. 2 от АПК, следва да се добави, че в случая е проведено неуспешно такава оспорване по административен ред - видно от Решение 421 от 24.10.2019 г. на Областен управител на Област Търговище, поради което и на това основание липсва първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204 от АПК липсва отменен незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на орган и/или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност. Поради това правилно е прието от административния съд, че сочените в исковата молба скици не са фактическо действие, а официален удостоверителен документ, който не подлежи на съдебно оспорване, а отделно - проведено е неуспешно оспорване по административен ред - видно от Решение 421 от 24.10.2019 г. на Областен управител на Област Търговище в производство по чл. 81, ал. 2 от АПК. Правилен е изводът на административния съд и за липса на бездействие от страна на служителите в отдел ТСУ на Община Търговище, видно от съдържанието на писмо с рег. ТСУ-94-00-2095/25.08.2016 г. на Главен архитект на Община Търговище до ищеца Неделчев по повод отправено от него искане, с което са представени копие от кадастрален и регулационен план, действал от 1925 г. до 1965 г., копие от разписен лист към същия план, копие от разписен лист към плана, действал от 1965 г. до 1981 г. Правилен е изводът на административния съд за липса на фактическо бездействие на служители на ответната Община Търговище, като несъгласието на ищеца Неделчев със съдържанието на соченото писмо и на други писма на общината до него не обосновава фактическо бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод административна дейност. Относно соченото в допълнението на касационната жалба влязло в сила решение 38 от 26.05.2017 г., постановено по адм.д. 68/2017 г. на Административен съд Търговище, следва да се посочи следното: Видно от решение 4051 от 19.03.2019 г., постановено по адм.д. 8179/2017 г. по описа на Върховен административен съд, със същото е оставено в сила решение 38 от 26.05.2017 г., постановено по адм.д. 68/2017 г. на Административен съд Търговище, с което Административен съд Търговище е отменил решение РШ-ДОИ-12/05.04.2017 г. на Кмета на Община Търговище, с което на Н. Неделчев е предоставена обществена информация по негово заявление вх. ДОИ-12/23.03.2017 г. по т. 1 и 5 и е върната административната преписка за ново произнасяне на задължения субект при спазване на указанията, дадени от съда. Видно от поставените въпроси т. 1 и т. 5 на заявление на касатора Неделчев вх. ДОИ-12/23.03.2017 г. по т. 1 от коя година се заплаща данък сгради и такса смет за 1310 кв.м... и т. 5 в кой период от време М. Мирев е бил собственик на УПИ ХIII-229 кв. 27 по плана на гр. Търговище.... , същите въпроси по ЗДОИ не са относими към настоящото дело, като сочените въпроси не касаят обстоятелствата, на които се основава настоящата искова молба за неимуществени вреди. Няма пречка по повод производството по ЗДОИ - решение 4051 от 19.03.2019 г., постановено по адм.д. 8179/2017 г. по описа на Върховен административен съд, с което е оставено в сила решение 38 от 26.05.2017 г., постановено по адм.д. 68/2017 г. на Административен съд Търговище, да се заведе отделна искова молба по чл. 204, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която да се разгледа в друго производство. Ето защо решение 4051 от 19.03.2019 г., постановено по адм.д. 8179/2017 г. по описа на Върховен административен съд, с което е оставено в сила решение 38 от 26.05.2017 г., постановено по адм.д. 68/2017 г. на Административен съд Търговище в производство по ЗДОИ, доводи за което са развити едва в допълнението към настоящата касационна жалба, е неотносимо към настоящото производство. В хода на съдебното производство административният съд е установил относимите факти по делото, които настоящата инстанция следва да възприеме с оглед нормата на чл. 220 от АПК. Касационната инстанция намира, че правилно е прието от административния съд, че липсва първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради липса на незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностни лица на ответника, поради което и крайният извод на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за неимуществени вреди изцяло е законосъобразен. Производството пред административния съд е исково, като приложими субсидиарно са разпоредбите на ГПК, поради което ищецът е следвало да прояви по-голяма процесуална активност, с оглед доказателствената тежест, която му е указана с нарочни определения на административния съд. Допълнително съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. С касационната жалба не се сочат фактически обстоятелства и правни основания, които да налагат различни правни изводи по отношение основателността на исковата молба за неимуществени вреди. Административният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се повтарят, като касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Същото е заявено своевременно с писмен отговор на ответника от 12.07.2022 г. и доказано, поради което следва да бъде осъден касаторът да заплати на ответника сумата от 100 лв. разноски за юрисконсулт за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение