Решение № 6872 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3155/2013 г.

Решение № 6872 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3155/2013 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и следващите АПК и е образувано по жалби на Петър Дицов, Стоянка Дицова, Стоянка Крумова, Петя Андреева и Николай Русев; на началника на СГКК - гр. Велико Търново и министъра на земеделието и храните срещу решение № 678 от 7.01.2013 г. по адм. д. № 1095/2012 г. на Административен съд Велико Търново - втори състав. Заключението на прокурора е, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба на физическите лица е допустима, само по отношение на имоти 10447.32.74 и 10447.32.12 и е неоснователна. Касационните жалби на началника на СГКК - гр. Велико Търново и министъра на земеделието и храните са допустими и разгледани по същество са основателни. С касираното решение административният съд е отменил издаденият отказ, обективиран в писмо изх. № 94 - 1945 - 04 - 10 - 1081/12.04.2011 г. на началника на СГКК - В. Търново за изменение на одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър за землището на гр. Велико Търново в частта за притежавания от жалбоподателите недвижим имот с идентификатор 10447.32.11, и е върнал преписката на ответника за произнасяне по същество по подаденото искане. Отхвърлено е оспорването в останалата част за имоти с идентификатори 10447.32.12 и 10447.32.74. За да постанови решението си съдът е приел, че имот 11 е записан с площ 702 кв. м., която площ не съответства на действителната. От съдебното решение по гр. д. № 1580/1999 г. по описа на Великотърновския районен съд се установявало, че в производството по подаден иск с правно основание чл. 108 ЗС, съдът е осъдил ответниците да предадат на ищците Петър Дицов и Иван Дицов владението на ПИ № 6392 по кадастралния план на гр. В. Търново от 1999 г. с площ от 780 кв. м. По този начин е налице съдебно решение, влязло в законна сила, с което е признато правото на собственост на жалбоподателите върху имот с площ, различна от тази отразена в кадастралната карта и кадастралните регистри. Поради това е налице основание за изменение по реда на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР по отношение на ПИ 11. Жалбата е основателна в тази част. Решението в тази част е незаконосъобразно. Съгласно чл. 170, ал. 2 АПК когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. За да се допусне изменение на одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на чл. 54 във вр с чл. 53 ЗКИР следва да се установи наличието на непълноти и грешки и те да не са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В производството по гр. д. 1580/1999 г. на Великотърновски районен съд, по реда на чл. 108 ЗС са осъдени Петко Спасов и Иванка Спасова да предадат владението на Петър Дицов и Иван Дицов недвижим имот от 780 кв. м., кад № 6392 по кадастралния план на гр. Велико Търново от 1999 г. Държавата, като заинтересована страна в това производство, не е обвързана от силата на присъдено нещо на това решение. Правните последици на едно решение може да понесе само лице, което е обвързано от него. За необвързаните от решението лица съществува единствено задължението да зачитат съдебното решение съгласно чл. 297 ГПК т. е. да приемат, че в отношенията между обвързаните лица правата и задълженията съществуват такива, каквито са установени от съдебното решение. В отношенията между обвързаните от решението и третите необвързани от решението лица обаче, силата на присъдено нещо не действа дори като оборима презумпция за съответствие между съдебно признатото и действителното правно положение. Признатото право на Дицови против други физически лица, не е основание за изпълнение на решението по отношение на държавата за предаване на владението на разликата между 702 кв. м. и 780 кв. м., като част от държавния имот 74. Съществува спор за тази разлика и това е пречка за отстраняването на грешка по реда на чл. 53 ЗКИР. Съдът като е уважил оспорването за този имот е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което и в тази част оспорването да се отхвърли. В останалата част, с която е отхвърлено оспорването решението е законосъобразно и следва да се остави в сила. По отношение на ПИ 12 и 74 настоящата инстанция споделя съображенията и изводите на първата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение