Решение № 8155 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12418/2017 г.

Решение № 8155 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12418/2017 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "А. К." ЕООД, срещу решение № 403 от 28.07.2017 г., постановено по адм. дело № 112/2017 г. по описа на Административен съд П. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени и доводи за незаконосъобразност и нищожност на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт. Твърди се също така, че Административен съд П. не е компетентен да се произнесе по спора, поради което се иска отмяна на съдебния акт и изпращане на делото на компетентния градски съд. Алтернативно се иска отмяна на решението и прогласяване на нищожност на административния акт. Претендира сторени по делото разноски. Ответната страна - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), чрез редовно упълномощения процесуален представител юрк. С. Г., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да потвърди оспореното решение. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна, поради което предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. След повдигнат спор за подсъдност между Административен съд П. и Софийски градски съд, с Определение № 7 от 10.02.2017 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, е определен за компетентен Административен съд П. да се произнесе по подадената от "А. К." ЕООД искова молба против ДФ "Земеделие" относно законосъобразността на отказа на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция да изплати финансова помощ по заявка за окончателно плащане от 13.10.2015 г., обективиран в Уведомително писмо № 1598 от 23.12.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". След постъпване на делото в АС П. с разпореждане № 456/06.03.2017 г. на съдията-докладчик, исковата молба е оставена без движение като са дадени на ищеца указания в 7-дневен срок да уточни дали обжалва Уведомително писмо № 1598 от 23.12.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и в случай, че обжалва писмото да уточни дали иска прогласяването на неговата нищожност или отмяната му като незаконосъобразно. С молба от 27.03.2017 г. жалбоподателят е уточнил, че оспорва Уведомително писмо № 1598 от 23.12.2015 г. като незаконосъобразно и алтернативно иска прогласяването на неговата нищожност. След допуснати и изслушани две съдебно-графологични експертизи /СГЕ/ съдът с определение от 05.07.2017 г. е оставил без разглеждане жалбата на "А. К." ЕООД в частта й с която иска отмяна на Уведомително писмо № 1598 от 23.12.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" като незаконосъобразно, поради просрочване. Определението не е обжалвано в законоустановения 7-дневен срок и същото е влязло в сила на 13.07.2017 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата в останалата част, с която се иска обявяване на нищожност на оспореното уведомително писмо и е осъдил дружеството да заплати на ДФ "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 330 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че предвид влязлото в сила определение от 05.07.2017 г. жалбата е допустима само в частта, с която се иска прогласяване нищожността на обжалвания административен акт. Счел е, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", същото е надлежно подписано от издателя му, като е поставен и печатът на институцията и е изведено с надлежен изходящ номер. Според първоинстанционния съд оспореното уведомително писмо е надлежно и подробно мотивирано със съмнения за опит за измама/нередност с представянето на договор, чийто предмет не е бил собственост на наемодателя към конкретния момент на възникване на договорни отношения, въз основа на което е направен изводът, че договорът за наем е изготвен за нуждите на кандидатстването на жалбоподателя с основна цел неправомерно да се получат европейски средства. Съдът е приела, че в оспорения акт е посочено правно основание и действително съществуващи нормативни и договорни разпоредби, а именно чл. 39, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 30/2008 г./ и чл. 4, т. 4, б. "ж" и "и" от Договор № 13/311/00896 от 27.11.2014 г. С оглед изложеното съдът е стигнал до извода, че оспореният административен акт не е засегната от толкова съществен порок, обуславящ нищожността, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил наведените от касационния жалбоподател основания за нищожност на оспорения акт, съобразно критериите за нищожност, установени от съдебната практика и доктрина и е стигнал до изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че първоинстанционната жалба е следвало да бъде разгледана от гражданския съд. В случая жалбата е разгледана от Административен съд П., въз основа на влязло сила Определение № 7 от 10.02.2017 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС. С цитираното определение смесеният петчленен състав на ВКС и ВАС е приел, че Административен съд П. е компетентен да се произнесе по подадената от "А. К." ЕООД искова молба против ДФ "Земеделие" относно законосъобразността на отказа на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция да изплати финансова помощ по заявка за окончателно плащане от 13.10.2015 г., обективиран в Уведомително писмо № 1598 от 23.12.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие. Влязлото в сила определение има силата на присъдено нещо и настоящият състав счита за недопустимо този въпрос да се преразглежда отново. Не е спорно по делото, че предмет на първоинстанционното съдебно производство е само валидността на Уведомително писмо № 1958 от 23.12.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на осн. чл. 4.4, букви "ж" и "и" от договор № 13/311/00896 от 27.11.2014 г. и чл. 39, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г. е отказано изплащането на финансова помощ по заявка за окончателно плащане № 13/311/00896/3/01 от 13.10.2015 г. на "А. К." ЕООД като на основание чл. 7.1 буква "г", договорът е прекратен. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Законът допуска обжалване на административните актове извън преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, но не е въвел легално определение за нищожност на административен акт. Безспорна е практиката на ВАС, че нищожен акт е само този, който е засегнат от толкова съществен порок, че още от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Ето защо за всеки конкретен случай съдът осъществява проверка дали е допуснато особено тежък порок на някое от основанията за законосъобразност по чл. 146 АПК. Неоснователно е твърдението, че в случая е приложим Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. Този въпрос отново е решен с Определение № 7 от 10.02.2017 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, където изрично е посочено, че настоящият случай, при който изявлението за финансова корекция е направено преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, но оспорването на това изявление е предявено след влизането му в сила, не попада в хипотезите на § 10, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР ЗУСЕСИФ. Следва да се посочи и това, че според § 4, ал. 1 от ЗУСЕСИФ за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление и контрол по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието и храните и от Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. В настоящият случай оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в кръга на изрично предвидените правомощия в чл. 39 от Наредба № 30/2008 г. и във вр. с чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Съгласно цитираните разпоредби РА се представлява от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и именно Разплащателната агенция може да откаже изплащането на част или цялата помощ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, като в него са посочени съществуващи правни и фактически основания. Видно от отбелязването в уведомителното писмо, същото е издадено на основание чл. 4.4, букви "ж" и "и" от договор № 13/311/00896 от 27.11.2014 г. и чл. 39, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г. Изложени са фактически основания от които става ясно, че предвид извършените проверки и събраните доказателства не могат да бъдат отхвърлени съмненията за измама/нередност с представянето на договор, чиито предмет не е бил собственост на наемодателя към конкретния момент на възникване на договорните отношения, а именно трактор с регистрационен номер РА 03152, като този договор за наем е изработен именно за нуждите на "А. К." ЕООД по ПСРС 2007-2013 г. с основна цел неправомерно да се получат европейски средства. В заключение в уведомителното писмо е посочено, че са възникнали съществени съмнения за измама, с оглед реализирани действия за получаване на плащания в противоречие с целите на мярката, чрез формално и привидно изпълнение на изискванията на нормативната уредба по тази мярка. Така посочените в акта правни основания кореспондират напълно с приетите за установени факти и обстоятелства, поради което настоящият състав счита за неоснователно и недоказано твърдението на жалбоподателя, че актът е нищожен, поради пълна липса на фактически основания. Възраженията на жалбоподателя за противоречие на оспорения административен акт с материалноправните норми, визирани в ЗПЗП, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и несъответствие с целта на закона, имат отношение към евентуална унищожаемост, а не към нищожността на административния акт. Както бе споменато по-горе, за да бъде обявена нищожност на административния акт е необходимо наличието на съществен и особено тежък порок на изискването за законност, какъвто в случая не е налице. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че по-късното произнасяне на административния орган влече нищожност на издадения акт. В случая е безспорна практиката на ВАС, че законоустановените срокове, в които административните органи се произнасят са инструктивни и просрочието, не би обусловил съществено административнопроизводствено нарушение нито за отмяна на акта, нито за обявяване на нищожността му. В този смисъл е и т. 8 от Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/76 г. на Пленума на Върховния съд, според която за административния орган сроковете са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран, като издаденият по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание. Предвид изложеното правилен се явява изводът на решаващия съд, че оспореното уведомително писмо № 1598 от 23.12.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", не е нищожно. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба основания за нищожност, поради което решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не следва да се присъждат. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция следва да бъде уважено като се присъди на ДФ "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. предвид фактическата и правна сложност и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,