Решение № 3651 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12109/2010 г.

Решение № 3651 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12109/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 209, т. 3 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Светослав Тодоров Кръстев от гр. София срещу решение № 1114 от 26.04.2010 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 583/2010 г. по описа на съда с доводи за неправилност. Ответникът - началникът на 8 РУ на СДВР редовно призован не се представлява и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че не е нарушена разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от Инструкция за патрулно-постовата дейност на МВР и наложеното наказание е в нарушение на закона. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима. Не е спорна установената по делото фактическа обстановка: На 5.01.2010 г. около 20,50 ч. при извършване на пътен контрол на ул. "Д. Пешев" срещу автосервиз на "Нитекс" жалбоподателят в качеството му на участник в патрула е извършвал проверка на водачи на преминаващи автомобили в нарушение на чл. 65, ал. 2, т. 3 и чл. 122, ал. 1 от Инструкция рег. № Iз-2295/2006 г. за ППД. Установено е, че жалбоподателя заедно с другия участник в автопатрула при извършване на дейността си по контрол на движението са спрели 4 автомобила, които са били освободени много бързо, като в последствие е установено, че това не е отразено в нарядния дневник и не са обявени в ефир. Това е констатирано в справка № Я8182 от 22.04.2010 г. приложена по делото. Справката е изготвена по повод извършвана проверка същата вечер на дейността на служителите на МВР осъществяващи "ООР "на територията на СДВР. В обясненията дадени от жалбоподателя се твърди, че тези автомобили не са проверени, тъй като не са представлявали оперативен интерес по негова преценка. Касаело се е за семейство от възрастни лица, друго такова с две малки деца, и служител на МВР. Поради това е прието, че е нарушена инструкцията и му е наложено дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение" за срок от 4 месеца. Нарушение на служебната дисциплина съгласно чл. 221 от ППЗМВР е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя. В случая от доказателствата по делото се установява, че с извършеното от жалбоподателя са осъществени субективните и обективни признаци на дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието с оспорената заповед. Няма спор по делото, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на ЗМВР и ППЗМВР. Снети са му писмени обяснения преди налагане на наказанието и за заповедта е уведомен своевременно, лично. Основният спор в хода на производството е допуснато ли е нарушение на служебната дисциплина за което жалбоподателя следва да носи дисциплинарна отговорност. В конкретния случай безспорно е установено, че съобразно инструкцията жалбоподателя е имал задължение да обяви в ефир спрените автомобили, което не е изпълнил т. е. установено е нарушение на цитираната инструкция. Ето защо следва да се приеме, че заповедта е издадена от компетентния орган, в установената от закона форма и правилно първостепенният съд я е преценил за законосъобразна. Обжалваното решение за отхвърляне жалбата на касатора срещу заповедта за наложено дисциплинарно наказание е правилно. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалния закон и е обосновано. Изяснил е релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. За приетото се е фактически и правно обосновал. Правният извод за неоснователност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен материалния закон. Основно възраженията в касационната жалба са същите, които са правени и пред първоинстанционния съд. В мотивите те са обсъждани подробно изложени са съображения които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. При тези обстоятелства за решението не се установява наличие на касационни основания от претендираните по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,