Решение № 1076 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11602/2012 г.

Решение № 1076 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11602/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директор дирекция "ОУИ" /понастоящем дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1951/19.07.2012 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2111/2012 г., с което е отменен акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС № 270991200001619/09.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - Шумен, потвърден с решение № 177/04.05.2012 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че без правно основание съдът е приел, че задължението на дружеството в размер на 3280 лв. е погасено. Претендира се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу акта за дерегистрация. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Агроелит 2009" ЕООД, в писмен отговор на касационната жалба, оспорва основателността на същата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил Акт за дерегистрация по ЗДДС № 270991200001619/09.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - Шумен, потвърден с решение № 177/04.05.2012 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на "Агроелит 2009" ЕООД, поради констатирани обстоятелства по чл. 176, т. 4 от ЗДДС - дружеството има публични задължения в размер на 3727,07 лв. /3280 лв. за ДДС и 447,07 лв. лихви/, събирани от НАП, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му /114 502,88 лв./, намалена с неговите задължения /124 132,51 лв./. За да отхвърли жалбата на дружеството, Варненският съд е приел за безспорно установено следното: При извършената от органа по приходите проверка за наличие или липса на основание за дерегистрация е констатирано, че към 07.02.2012 г., според данните от осигурителната сметка на проверяваното лице, същото има публични задължения, събирани от НАП, в общ размер 3727,07 лв. /3280 лв. за ДДС и 447,07 лв. лихви. Не е била спорна стойността на активите към този момент - 114 502,88 лв. Спорна е дължимостта на публичното задължение. Според дружеството това задължение, произтичащо от влязъл в сила РА № 270900280/16.11.2009 г. и представляващо задължение за внасяне на ДДС и лихви поради непризнато право на данъчен кредит за м. юни 2009 г. по четири фактури, издадени от "Еми-Деси трейдинг" ЕООД, е погасено чрез прихващане по искане за прихващане и възстановяване, подадено на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК на 27.11.2009 г. Искането е за прихващане с недължимо платени задължения в размер на 3280 лв. по РА от 16.11.2009 г. и връщане на ДДС през м. август. По искането е извършена ревизия с обхват м. юли и август 2009 г., приключила с РА № 2709005/03.05.2010 г. Спорно между страните е дали с този РА е извършено прихващане на задължението по предходния РА, съгласно направеното искане за това. Съдът е приел, че такова прихващане е извършено, тъй като за м. август 2010 г., когато са сторнирани четирите фактури от м. юни 2009 г. и са включени в дневника за покупки, не са констатирани от проверяващите органи основания за корекция на данъчната основа и на практика, въпреки че РА не съдържа изводи относно искането за прихващане, с приемането на увеличения резултат за м. август 2009 г. е прието и изпълнението на наличното задължение по предходния РА. Според касатора не е извършвано прихващане с ревизионния акт от 2010 г., поради което висящото задължение по влезлия в сила РА от 2009 г. не е погасено. Същото не е погасено и чрез други способи. Решението на АС Варна е правилно. При наличие на искане за прихващане, по което е инициирано и проведено от приходните органи ревизионно производство, приключило с ревизионния акт от 2010 г., това искане и визираните с него вземания и задължения е следвало да бъдат обсъдени в ревизионния акт. Въпреки че липсва изрично произнасяне по искането, предметът му е обсъден в РА. Предвид приемането и липсата на корекция на формираната от дружеството данъчна основа за м. август 2009 г., чрез намаляване на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит със сумата, представляваща висящо задължение по РА от 2009 г., следва да се приеме, че е налице погасяване чрез прихващане. Ето защо изводите на съда, че в случая няма предпоставки за дерегистрация по ЗДДС по смисъла на чл. 176, т. 4 ЗДДС, са правилни. Не е налице безспорно и изискуемо задължение, което да надхвърля стойността на активите на дружеството, намалени със задълженията на същото. С оглед на изложеното, решението на АС - Варна, като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. В тежест на бюджета на касатора следва да се присъдят направените и поискани разноски от ответника по касация в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение