Решение № 1394 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6186/2012 г.

Решение № 1394 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6186/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу решение № 1156 от 5.03.2011 г., постановено по адм. дело № 1970/2010 г. на Административен съд София - град (АССГ), в частта му, с която не е уважено възражението за прихващане с получено обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл и агенцията е осъдена да заплати на Свилен Дечев Георгиев и сумата 704 лева към обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, присъдено общо за сумата 5742 лева, както и в частта относно датата на дължимата върху него законна лихва, присъдена не от момента на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, а от момента на завеждане на исковата молба. Иска се отмяната му с доводи неправилност и необоснованост. Ответникът Свилен Дечев Георгиев оспорва подадената жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира оспорването за процесуално допустимо. За да се произнесе по същество, съобрази следното: Касае се за предявен пред АССГ иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за обезщетение за вреди за времето, през което държавният служител не е заемал държавна или друга служба поради прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл със заповед № 10040/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", отменена като незаконосъобразна с влязло в сила на 24.10.2011 г. съдебно решение. Решение № 1156 от 5.03.2012 г. е постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С този съдебен акт Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Свилен Дечев Георгиев сумата 5742 лева обезщетение за времето, през което поради незаконното му уволнение той не е заемал служба. Първото от изложените в касационната жалба оплаквания на директора на Агенция "Митници" е, че неправилно съдът не е уважил направеното от ответника по иска възражение за прихващане с изплатеното на Георгиев обезщетение в размер на една брутна заплата от 704 лева на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Второто е по отношение момента на присъждане на законната лихва. При така направените доводи жалбата се явява частично основателна. Правилно съдът не е уважил искането за прихващане с изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 704 лева. Основанието за изплащане на това обезщетение е неспазването на задължителния срок на предизвестие по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл от страна на органа по назначаване. Ако това задължение беше изпълнено, Георгиев би полагал труд още един месец и би получил съответното трудово възнаграждение. Неизпълнението му го е лишило от това месечно възнаграждение, поради което той е получил обезщетение за така причинената му имуществена вреда. Последното няма връзка с дължимото такова по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за да се приеме за основателно възражението за прихващане. Постановеният съдебен акт обаче не е съобразен с т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., съгласно която при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт. Това в случая е датата 24.10.2011 г. Предвид изложеното процесното решение следва да се отмени частично по отношение на първия диспозитив, като вместо него се постанови друг диспозитив, с който Агенция "Митници" да се осъди да заплати на Свилен Дечев Георгиев "и законната лихва за забава върху главницата в размер на 5742 лева, считано от 24.10.2011 г. до окончателното изплащане на сумата". В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила. Разноски за настоящата инстанция не се присъждат, предвид изхода на делото, който е в полза и на двете страни. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,