Решение № 8 от 1.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1111/2017 г.

Решение № 8 от 1.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1111/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 17.11.2016 г. по гр. д. № 375/2016 г. на ОС Шумен, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 203 КТ. Допуснато е касационно обжалване по въпроса за предпоставките за отговорността на водач на МПС за наложената му лично на него глоба / в случая поради открити нелегални емигранти в превозното средство, управлявано от него/, пред работодателя му, когато последният е погасил задължението му. Жалбоподателят - [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да се отмени, като бъде уважен предявения иск. Ответникът И. Н. С. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от [фирма], иск, с правно основание чл. 203, ал. 2, предл. първо от КТ, за осъждане на И. Н. да му заплати сумата от 12 367,78 лв. представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, съставляващи стойност на глоба от 5 400 британски лири, която глоба е наложена на ищцовото дружество на 26.06.2013 г. от компетентните органи във В., за извършено на 24.01.2013 г. от ответника нарушение - превозване на нелегални емигранти. Установено е по делото, че ответникът е работил при ищеца на длъжност шофьор на товарен автомобил - международни превози, за периода от 13.11.2012 г. до 27.09.2013 г., когато трудовото му правоотношение било прекратено. Прието е, че съгласно заповед № 47/13.11.2012 г., ответникът за периода от 13.11.2012 до 13.11.2014 г. бил командирован до Република Г. със задача "управление на товарен автомобил". Констатироно е от представените от дружеството писма на Министерство на вътрешните работи на В. и Служба гранични сили на В., адресирани до него, че на 24.01.2013 г., в Контролна зона по имиграцията във В., в К., в превозно средство, собственост на ищцовото дружество и управлявано от ответника, са открити трима скрити нелегални емигранти и за това нарушение е предвидена санкция- глоба, както за собственика на превозното средство /ищцовото дружество/, така и за ответника, в качеството му на водач на МПС. Установено е, че съответните компетентни органи са наложили глоба на ищеца в общ размер на 4 500 британски лири /по 1 500 британски лири за всеки открит нелегален емигрант/, и на ответника в общ размер на 900.00 британски лири/ по 300.00 британски лири за всеки емигрант/, като ищецът е уведомен, че по отношение глобата на ответника носи солидарна отговорност. Ищецът, на 30.08.2013 г. е заплатил тези глоби по указаната му банкова сметка, в размер на 5 400 британски лири /6 300.00 евро/. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че е сезиран с иск за търсене на пълна имуществена отговорност от ответника, определена от гражданския закон - чл. 203, ал. 2 КТ, вр. с чл. 45 ЗЗД. Изложил е съображения, за това, че пълната имуществена отговорност се ангажира по изключение в хипотезите на чл. 203, ал. 2 КТ, а именно - когато вредата е причинена умишлено, или в резултат от престъпление, или не е при или по повод изпълнение на трудовите задължения, като тежестта да установи твърдяната форма на вина - умисъл, е на ищеца. Съдът е приел, че не са налице предпоставки за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника, доколкото дружеството-ищец не е представило надлежни доказателства последният да е причинил вредите умишлено. Направил е извод, че не е доказано по делото, че водачът на превозното средство е знаел за скритите имигранти в ремаркето на товарният автомобил управляван от него и че те са били в автомобила с негово съгласие и съдействие, поради което липсват доказателства ответникът да е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат. Прието е, че ищцовото дружество не е направило необходимото да оборудва камионите си с уплътнения и катинари и по този начин да ги обезопаси. При така установените факти съдът е счел, че ищецът не е доказал по делото, че претърпените от него вреди са причинени умишлено от ответника и поради това не е налице елемент от фактическия състав за ангажиране на пълната имуществена отговорност на работника, поради което е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ като неоснователен. Допуснато е касационно обжалване по въпроса за предпоставките за отговорността на водач на МПС за наложената му лично на него глоба /в случая поради открити нелегални емигранти в превозното средство, управлявано от него/, пред работодателя му, когато последният е погасил задължението му. Настоящият състав намира, че на така поставения въпрос съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС, според която работникът носи отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ, когато вредата е причинена умишлено, като последната се предполага, доколкото намират приложение разпоредбите за деликтната отговорност. В същата, намерила израз и в постановени по реда на чл. 290 ГПК /ред. Дв. в. бр. 47/2009 г./ решения от 15.05.2013 г. по гр. д. 745/2012 г., IV г. о. и от 26.05.2015 гр. д. № 234/2015 г., IV г. о. се приема, че липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление. Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на чл. 203, ал. 1 КТ, а когато са причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на гражданския закон. Посочва се, че разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ препраща към гражданския закон, относно реализацията на отговорността на служител или работник, причинил вредата умишлено. Гражданският закон, към който препраща горната разпоредба и който следва да се определи при реализирането на отговорността на работника в този случай, са разпоредбите на ЗЗД, като в различните хипотези на обстоятелствата, изложени в исковата молба, следва да се определи и приложимата разпоредба от ЗЗД или друг закон, доколкото ищецът се позовава на общите разпоредби за деликтната отговорност, при което работникът е причинил вреди на работодателя, ако има обстоятелства по исковата молба, които водят до тази правна квалификация на предявения иск. По правилата на чл. 82 ЗЗД, когато отговорността следва да се квалифицира като отговорност за вреди, причинени умишлено от работника или служителя, в дължимото обезщетение се включва и пропусната полза, при наличието на предпоставките за това, във всеки конкретен случай. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, изразена в решение № 493/23.11.2011 г. по гр. д. № 586/2011 г. на ВКС, IV гр. отд, решение № 336/2010 г. по гр. д. № 767/2009 г. на IV гр. отд., постановени по реда на чл. 290 ГПК, която практика се споделя от настоящия състав. Съставът на ВКС, IV г. о. с оглед дадения отговор на въпроса, послужил като основание за допускане на касационното решение, намира, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно и следва да се отмени, като с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора. В тежест на ищцовото дружество е било да докаже наличието на елементите, включени във фактическия състав на сочената норма, а именно - наличие на трудово правоотношение с ответника към момента на причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както че ответникът е причинил умишлено сочените вреди. В случая всички предпоставки са налице за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника, доколкото по делото са приети доказателства, че последният е причинил вредата умишлено, макар и при евентуален умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици, т. е. на ответникът, макар и да не е целял настъпване на причинените вреди е допускал същите, като е дал възможност за укриване на имигранти в ремаркето на товарният автомобил управляван от него. Предвид изложеното съдът счита, че ищецът е доказал по делото, че претърпените от него вреди са причинени умишлено от ищеца и поради това фактическия състав за ангажиране на пълната имуществена отговорност на работника е налице, а предявеният иск е основателен, поради което следва да се уважи. Ответникът И. Н. следва да бъде осъден да заплати на [фирма] сумата 12 367,78 лева, по иск с правно основание чл. 203, ал. 2, предл. първо от КТ, представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, съставляващи стойност на глоба от 5 400 британски лири, която глоба е наложена на ищцовото дружество на 26.06.2013 г. от компетентните органи във В., за извършено на 24.01.2013 г. от ответника нарушение - превозване на нелегални емигранти, ведно със законната лихва, считано от 22.01.2016 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените разноски за всички инстанции в размер на 2 142,07 лева. По изложените съображения, съдът