Решение № 2487 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1184/2016 г.

Решение № 2487 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1184/2016 г., III о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

[фирма] обжалва Решение № 7658/08.12.2015 г. на Административен съд - С.-град по адм. дело № 5322/2015 г. Релевирани са касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като е заявено и искане за присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.

Ответникът - Съвет за електронни медии, е на становище за правилност на обжалваното решение.

Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба, подадена в срок и от надлежна страна, е основателна.

I. Дружеството е предявило искове по чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 86 от ЗЗД срещу Съвета за електронни медии за обезщетение в размер на 780 лв. за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление № 59/10.11.2009 г. на председателя на СЕМ (налагащо на дружеството имуществена санкция на основание чл. 126, ал. 1 във връзка с чл. 127, ал. 2 от ЗРТ), изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по НАХД № 13891/2009 г. на Софийския районен съд (приключило с влязло в сила решение за отмяната на НП), както и присъждане на мораторната лихва в размер на 359,58 лв. от датата на влизане в сила на отменителното решение на СРС до подаването на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното й плащане. С обжалваното решение исковете са отхвърлени, а решаващите изводи на АССГ са основани на отричането на пряка причинна връзка между твърдените вреди и издадения незаконосъобразен акт, в частност - между заплащането на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство и отмененото НП, и констатацията за недоказаност на действителното заплащане на хонорара по конкретния договор.

II. Обжалваното решение е неправилно от материалноправна страна -касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК.

1. Правото на обезщетение възниква за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които се намират в причинна връзка с противоправното поведение, а непосредствени - следващите по време и място неправомерния резултат.

а. Зависимостта между НП и ползването на адвокатска защита е пряка и непосредствена. Те се намират в отношение на причина и следствие - привлеченото към отговорност лице не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден накърняващ правата му санкционен акт. Съдебното обжалване на постановлението е регламентирано от закона (чл. 59 от ЗАНН) и представлява единственото средство за защита на адресата на наложената санкция. Правото на защита е конституционно признато (чл. 56 и чл. 122, ал. 1 от КРБ) и упражняването му със съдействието на адвокат, което изцяло зависи от волята на лицето (с изключение на случаите по НПК, в които участието на защитник е задължително), е нормален, типичен резултат, породен от създадената с осъществяващия отговорността акт необходимост от процесуално представителство, защита и съдействие. Тяхното предоставяне е корелативно обвързано от задължението на страната да плати на адвоката възнаграждение за положения труд - чл. 36, ал. 1 от ЗАдв. Следователно издаването на НП поставя началото на каузален процес, приключващ закономерно с плащане на адвокатско възнаграждение, с което се отъждествява и имуществената вреда, а незаконосъобразността на НП (установена с отменителното съдебно решение) е правнорелевантният факт, относим към възникването на основанието за репарирането й (тъй като, ако постановлението беше законосъобразно, страната би понесла и тежестта на негативните последици от плащането на хонорара, който би останал за нейна сметка).

б. Сключването на договор за правна защита и съдействие не опосредява причинно-следствената връзка между незаконосъобразния акт и вредата (разходите за адвокат). Функцията на договора е да уреди условията по предоставянето на адвокатската помощ, в частност - размера на възнаграждението на адвоката. Нуждата от сключването му намира оправданието си в произтичащата от наложената санкция потребност от защита. Облигационното отношение между страните се развива успоредно и е функционално свързано с оказването на правната помощ по административнонаказателното дело. Доколкото като правило тя не би била предоставена безвъзмездно, липсата на договор, основното задължение на клиента по който е плащането на хонорара, би лишило страната от обективната възможност да получи правна защита и съдействие. Затова правилното по принцип виждане за различното правно основание, от което възникват НП и заплащането на адвокатското възнаграждение, не изключва по хипотеза съществуването на каузалност между тях, след като те се намират в отношение на обуславяща причина и резултат, без присъщата на цялостния процес последователност на проявление на елементите от него да е засегната.

в. Наличието на релевантната за спора причинна връзка е възприето и от Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС, на което е взето решение по предложението на докладчика по т. д . № 2/2016 г., че "при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон" (вж. протокола от заседанието на 23.11.2016 г.), а на заседание, проведено на 21.02.2017 г., ОССК на ВАС е приело и мотивите на решението по тълкувателното дело (вж. протокола от посочената дата).

г. ЗАНН и НПК не предвиждат правната възможност за възстановяване на сторените в съдебните административнонаказателни производства разноски (Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 г. по т. д. № 7/2008 г. на ВАС, ОСК). По аргумент от чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, недопустимостта от присъждането им в процеса по съдебното оспорване на НП пред районния, респ. действащия като касационна инстанция административен съд, е предпоставка обезщетението за вреди да се търси по реда на ЗОДОВ.

1. а. Ищецът е провел и успешно доказване на факта на плащането на сумата за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в производството пред районния по повод на обжалваното НП. В договора за правна защита и съдействие от 09.03.2010 г., сключен между [фирма] и адв. К. В., е посочен банковият път като начин на плащане на възнаграждението от 780 лв. Представената от дружеството справка относно кредитен превод на физическо лице удостоверява изрично, че в платежния документ от 27.10.2010 г. за стойност от 3900 лв., чиито получател е адвоката, са включени три пера по 780 лв., едно от които е по НАХД 13891/2009 г. на СРС. П. нареждане, както правилно е констатирал и административния съд, съдържа и датата на договора за правна помощ.

б. Справката е частен свидетелстващ документ и при липсата на основания, поставящи под съмнение доказателствената й стойност (още повече и при косвеното потвърждаване на информацията в нея с платежното нареждане), е следвало да бъде ценена като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и въпросния договор. Нарочното установяване на факта, че сумата на възнаграждението е преведена по банков път, съответства на дължимото според т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, с оглед на уговорения начин на плащане.

1. а. При кумулативното осъществяване на елементите от фактическия състав на заявеното право на обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт (вкл. санкционен и независимо от квалификацията на основанието за съдебната му отмяна, която е неотносима към обективния факт на неправомерността му), имуществена вреда и причинна връзка между постановлението и увреждането, исковата претенция като основателна е трябвало да бъде уважена. Утвърдителен е и отговорът от проверката по чл. 36, ал. 2, изр. 2-ро от ЗАдв. за обоснованост и справедливост на възнаграждението на адвоката, т. е. за съразмерност на платения хонорар с действително оказаната правна защита по административнонаказателното дело.

б. Основателността на главния иск обуславя и тази на акцесорния за лихви съответно от влизането в сила на решението за отмяната на НП - вж. т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, до предявяването на иска пред АССГ (размерът на лихвата за забава не е обект на спор между страните) и законната лихва от този момент до окончателното плащане на сумата.

Изложеното мотивира съда да отмени обжалвания съдебен акт и да реши делото по същество - чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК. Подлежащи на възстановяване на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на касатора са своевременно предявените и доказани разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 409,50 лв. за платени държавни такси и адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на III отделение