Решение № 15162 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12984/2012 г.

Решение № 15162 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12984/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", против решение № 48 от 10.09.2012 г. по адм. дело № 104 от 2012 г. на Административния съд - Силистра. В жалбата са развити съображения, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Рашка Трейдинг" ЕООД - с. Средище, община Кайнарджа, област Силистра, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, намира, че жалбата като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на "Рашка Трейдинг" ЕООД е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3095 от 09.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 1940,33 лв. за 2009 г. във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 19/280509/33388, със съображения, че оспореният административен акт е немотивиран. С оглед трайната съдебна практика мотивите можели да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка. В конкретния случай никъде в акта не било посочено кои са площите, които органът е счел за недопустими за подпомагане, и какъв е техният размер, нито по какви причини тези площи попадат в недопустимия слой. Не бил пояснен и начинът на формиране на сумите, подлежащи на възстановяване. Не можело да се приеме, че мотивите се съдържат в представената по делото разпечатка от ИСАК - Регистър "Директни плащания", наименувана "Разлика в площи след кръстосани проверки от 11.2009 г. и 12.2010 г. за кампания 2009 г.", тъй като никъде в акта административният орган не се позовавал на нея. От друга страна не ставало ясно нито кой е извършил тази проверка и кога, нито пък тя била подписана. Поради това отразените в разпечатката данни представлявали само констатации, които нямали характер на мотиви. Липсата на мотиви възпрепятствала осъществяването на контрол за законосъобразност и представлявала самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. При издаването на акта били нарушени и разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, а с това и основни принципи на административния процес, регламентирани в чл. 12 и 13 от АПК. Оспореният акт бил издаден и в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсвало установено недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождавало от санкция съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Решението е правилно, като съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Съгласно чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане не се съдържат. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито какво е основанието, нито каква е методиката, по която е определен размерът на сумата, нито каква е причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаването на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г. земеделският производител е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време след подаването на заявлението са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК (Интегрирана схема за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели), като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки от Министерството на земеделието и храните. При издаването на акта са нарушени и разпоредбите на чл. 26, 28, 34 и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и без да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. Касационната жалба е неоснователна. Не са налице сочените в нея отменителни основания. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,