Решение № 372 от 13.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 322/2010 г.

Решение № 372 от 13.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 322/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано по реда на глава ХХХIII НПК. Г. прокурор на РБ е подал искане за възобновяване, на основание чл. 420, ал. 1, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 419, ал. 1 НПК на производството по ВЧНД № 633/2006 г. по описа на ОС - Велико Търново и отмяна на определението от 13.11.2006 г. (влязло в сила на същата дата ), с което е изменено определение от 28.09.2006 г., постановено по ЧНД № 1823/2004 г. на PC - В. Т. за групиране по реда чл. 304, ал. 1 НПК ( отм., сега чл. 306 НПК), вр. с чл. 23-25 НК наказанията на осъдения Х. С. И. и връщане на делото на ОС[населено място] за ново разглеждане за законосъобразно прилагане правилата за наказване на множество престъпления. В искането се твърди, че при постановяването на определението съдът е нарушил закона - чл. 25, във вр. с чл. 23 НК и § 90 от Преходните разпоредби на ЗИДНК от 2002 г., който не е тълкувал съобразно задължителните указания в ТР № 1/2006 г. на ОСНК на ВКС. ВТОС не е спазил задължителните указания на ВКС в отменителното решение на ВКС по нд № 431/2006 г. на ВКС, II н. о., според което всички наказания в съвкупността от процесните осем дела подлежат на включване в една група и за тях следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание. Въззивната инстанция не е съобразила, че част от деянията в съвкупността попадат в приложното поле на § 90 ЗИДНК и общото наказание между тях и наказанията по § 90 от ЗИДНК не може да бъде по-малко от сбора на санкциите принадлежащи към съвкупността. Нарушено е изискването в TP № 1/2006 г. на ОСНК на ВКС, че наказанията за престъпления при опасен рецидив, наложени след 01.10.2002 г., както и наказанията за престъпления, които не са квалифицирани като опасен рецидив, могат да се групират с наказанията за деяния, обхванати от § 90 ЗИДНК, ако принадлежат към една съвкупност. Според доводите в искането правилата за съвкупността по чл. 23 - 25 НК и тези по § 90 ЗИДНК са самостоятелни и независими, като първите са за определяне на общо наказание за няколко престъпления, извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, а вторите установяват предел при изпълнението на вече наложени наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив, по времето, когато е действал чл. 26 НК в старата му редакция. Неправилно не е приложен Законът за амнистията, обн., ДВ, бр. 26 от 07.04.2009 г., в сила от 22.04.2009 г., за наложените наказания на И., търпяни по § 90 ЗИДНК. В съдебно заседание искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият лично и чрез упълномощеният си защитник адвокат Е. Т. моли искането да се уважи, тъй като е полза на осъдения. В последната си дума Х. С. И. поддържа позицията си за уважаване на искането за възобновяване на делото. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, установи следното: Искането за възобновяване е допустимо и основателно. От данните по делото е видно, че определение № 414/22.03.2005 г. по чнд № 1823/04 г. на В. е проверявано двукратно по реда на въззивна проверка и съответно постановените при проверката му контролни въззивни актове на ВТОС двукратно са предмет на искане за възобновяване от Главния прокурор на РБ. Първоинстанционното производство по чнд № 1823/04 г. на В. е образувано на основание чл. 304 НПК (отм., сега чл. 306 НПК), вр. с чл. 25 , вр. с чл. 23 НК, по молба от осъдения Х. С. И. за групиране на наказанията, наложени му по влезли в сила присъди и приравнени на тях определяния по следните дела: НОХД № 365/1999 г. на PC - Р.; НОХД № 500/1999 г. на PC - Р.; НОХД № 1474/2000 г. на PC - Р.; НОХД № 1225/2000 г. на PC - Р.; НОХД № 1692/2000 г. на PC - Р.; НОХД№ 1298/1996 г. на PC - Р.; НОХД № 315/2001 г. на PC - Р. и НОХД № 668/2001 г. на PC - В. Т. С определение № 414/22.03.2005 г. по чнд № 1823/04 г. на В. на Х. С. И. е наложено по чл. 25, вр. с чл. 23 НК общо най-тежкото наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода от определените му наказания по горепосочените осем дела, като е приложен чл. 24 НК и общо най-тежкото наказание е увеличено с ДВЕ ГОДИНИ. Съгласно чл. 23, ал. 2 НК е присъединено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от две години по НОХД № 1474/2000 г. на PC - Р., приложен е и чл. 25, ал. 2 НК с приспадане срока на изтърпяване на наказанията по кумулираните присъди. С въззивно определение от 28.06.2005 г. по внчд № 417/05 г. на ВТОС, образувано по протест на прокурор при ВТОП, е потвърдено определение № 414/22.03.2005 г. по чнд № 1823/04 г. на В. По реда на възобновяване на наказателните дела, съгласно искане на главния прокурор, с решение № 537/26.06.06 г. по нд № 431/06 г. на ВКС, II н. о., производството по внчд № 417/2005 г. на Окръжен съд[населено място] е възобновено и е отменено определението от 28.06.2005 по същото дело, което е върнато на Окръжен съд[населено място] за ново разглеждане. С въззивно определение № 284/13.11.06 г. по внохд № 633/06 г. на ОС-В. Т. е изменено определението по чнд № 1823/04 г. на В. и на осъдения И. е наложено общо най-тежкото наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг режим на изтърпяване, между наложените по влезлите в сила присъди наказания: по НОХД № 1474/00 г.; НОХД № 1298/96 г.; НОХД № 315/01 г. на Р. и НОХД № 668/01 г. на В., а наказанието "лишаване от право да управлява МПС" за срок от две години е присъединено към общо най-тежкото наказание и е постановено ОТДЕЛНО ИЗТЪРПЯВАНЕ НА наказанията лишаване от свобода по СЛЕДНИТЕ ПРИСЪДИ: по НОХД № 365/99 г. в размер на четири години; НОХД 500/99 г. в размер на една година и шест месеца; НОХД № 1692/00 г. в размер на три години и шест месеца и по НОХД№ 1225/00 г. в размер на три години лишаване от свобода, общо 12 /дванадесет/ години лишаване от свобода. Относно времето на изтърпяване на наказанията по съответните присъди е приложен чл. 25, ал. 2 НК. Определението като неподлежащо на касационно обжалване е влязло в сила от датата на постановяване. Искането е допустимо, тъй като е насочено спрямо влязъл в сила съдебен акт от кръга на посочените в чл. 419 НПК, непроверен по касационен ред. Подадено е от оправомощен от закона правен субект и не е обвързано преклузивен срок, тъй като с него се иска смекчаване правното положение на осъдения. Разгледано по същество искането е основателно. Налице е правното основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Нарушен е материалният закон, тъй като е приложен неправилно. С определението по ВЧНД № 633/2006 г. на ОС - Велико Търново, с което е изменено определението по ЧНД № 1823/2004 г. на PC - В. Т., наказанията на И. за деяния, представляващи "опасен рецидив", извършени и присъдите за които са влезли в сила в периода на действие на забраната за групирането им по чл. 26 от НК /редакция от ДВ, бр. 62/97 г./, неправилно не са изведени като общ сбор от наказания, подлежащ на групиране с наказанията за деянията, попадащи извън тези ограничения и в съвкупност с тях. За престъпленията, извършени от И. при опасен рецидив, както и присъдите за тях, влезли в сила по време на действието на забраната за тяхната кумулация по чл. 26 от НК в редакцията на нормата, в сила от 08.08.1997 г. до 01.10.2002 г., той е наказан по следните дела: нохд № 365/1999 г. на PC Р., по което е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години при строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, извършено на 21.12.1997 г. като присъдата е влязла в сила на 04.12.1999 г.; нохд № 500/1999 на PC Р., по което е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, извършено на 24.03.1998 г. - присъдата е влязла в сила на 11.07.2000 г.; по нохд № 1692/2000 на PC Р., по което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца при строг режим за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, извършено на 27.08.1997 г. Присъдата е влязла в сила на 14.12.2000 г.; по нохд № 1225/2000 на PC Р., по което е осъден на лишаване от свобода за срок от три години при строг режим за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, извършено на 03.11.1997 г. и присъдата е влязла в сила на 03.01.2001 г. Другата група осъждания на И. е за деяния, принадлежащи към съвкупността от първата група. Те обаче могат да бъдат наказвани като съвкупност отделно и независимо от първата група, без оглед на това, че са при опасен рецидив и са извършени в периода на забраната по чл. 26 НК за наказването им като съвкупности, защото присъдите за тях са влезли в сила след отмяната на тази забрана, действала до 01.10.02 г. Това са осъжданията на И. по нохд № 668/2001 на PC В. Т., по което е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и два месеца за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, извършено на 08.04.1997 г. Определението на съда е влязло в сила на 09.04.2003 г.; по нохд № 315/2001 на PC Р. е осъден на лишаване от свобода за срок от три години при строг режим за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, извършено на 22.12.1997 г. Присъдата е влязла в сила на 09.12.2002 г. По нохд № 1474/2000 на PC Р. е осъден на лишаване от свобода за срок от 8 месеца при общ режим и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години за деяние по чл. 343в, ал. 1 от НК, извършено на 15.05.1999 г., с влязла в сила присъда на 09.11.2000 г. По нохд № 1298/1996 на PC Р., е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, при общ режим за деяние по чл. 152, ал. 3, т. 1 от НК, извършено на 11.08.1996 г. - присъдата е влязла в сила на 17.07.2001 г. Следователно наказанията по посочените четири присъди могат да се групират по правилата на чл. 25 - чл. 23 НК. Тези данни са налагали приложението на задължителните указания в ТР № 1/2006 г. на ОСНК на ВКС относно групирането на наказанията, включени в § 90 от ПР на ЗИДНК от 2002 г., в случаите, когато осъжданията са за деяния, принадлежащи към една съвкупност, но част от деянията в нея попадат под действието на забраната за приложението на правилата за съвкупността по чл. 23 - 25 НК, защото са извършени при опасен рецидив, а другата част от деянията подлежат на групиране по правилата на чл. 25 - чл. 23 НК, тъй като за тях не важат ограниченията по чл. 26 НК (отм.). Така, без правно основание, към подлежащите на отделно изтърпяване от И. наказания за престъпленията по нохд № 365/1999, нохд № 500/1999, нохд № 1692/2000 и нохд № 1225/2000 г., е постановено и изтърпяване на още едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, наложено на И. на основание чл. 25, вр. с чл. 23 НК между наказанията по нохд № 668/2001 на PC В. Т., нохд № 315/2001 на PC Р., нохд № 1474/2000 на PC Р. и по нохд № 1298/1996 на PC. Според неприложеното от ВТОС ТР № 1/06 г. на ОСНК, наложените на И. наказания като общ сбор от общо 12 години лишаване от свобода по: нохд № 365/1999 на PC Р., нохд № 500/1999 на PC Р., нохд № 1692/2000 на PC Р. и по нохд № 1225/2000 на PC Р. за престъпления, представляващи опасен рецидив и попадащи под правилото на § 90 от ЗИДНК, е следвало да бъдат подложени на групиране с най-тежкото от наказанията, наложени по: нохд № 668/2001 на PC В. Т., по нохд № 315/2001 на PC Р., нохд № 1474/2000 на PC Р. и по нохд № 1298/1996 на PC Р. в размер на три години лишаване от свобода. Наказанието, което е трябвало да изтърпи осъденият И. след това групиране, е по-голямото по размер между наказанията по присъдите обхванати от § 90 от ЗИДНК от 2002 г. и общо най-тежкото наказание, определено по чл. 25 - чл. 23 НК за останалите деяния, необхванати от § 90. Затова в случая, това е наказанието от дванадесет години лишаване от свобода, което поглъща наказанието от три години лишаване от свобода. Спрямо така групираното наказание от дванадесет години лишаване от свобода е приложим Законът за амнистията, обн., ДВ, бр. 26 от 7.04.2009 г., в сила от 22.04.2009 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за амнистия от 2009 г., в конкретния случай наказанието на И. от дванадесет години лишаване от свобода в рамките по § 90 от ЗИДНК от 2002 г. ще трябва да се редуцира още веднъж по размер. Съгласно ЗА осъденият ще следва да изтърпи увеличеното с една втора, наложено му наказание от четири години лишаване от свобода, което в случая е с най-дълъг срок от срока на всички останали наложени му наказания в рамките на наказанията му по § 90 от ЗИДНК от 2002 г. Следователно, наказанието което осъденият И. трябва да изтърпи е в размер на шест години лишаване от свобода. При новото разглеждане на делото от ВТОС трябва да подложи на преценка и отговори и на въпросите, свързани с предпоставките за прилагане на чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 3 НК. Следователно, тъй като влязлото в сила определение, предмет на проверката в настоящето производство не отразява принципното разбиране на указанията, дадени с ТР № 1/2006 г., във връзка с прилагането на § 90 от ЗИДНК от 2002 г. и на Закона за амнистията от 2009 г., искането за възобновяване на производството по ВЧНД № 633/2006 г. по описа на ОС - Велико Търново и за отмяна на определение от 13.11.2006 г., влязло в сила на същата дата, е основателно съгласно чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК. Воден от тези мотиви, ВКС, трето наказателно отделение, в настоящият състав