Решение № 15195 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1563/2018 г.

Решение № 15195 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1563/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ц. Стойкова, от [населено място], против решение № 2023/14.11.2017 г. по адм. дело № 2186/2017 г. на Административен съд Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – Варна при ЦУ на НАП чрез юрисконсулт Е. Великова изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2023/14.11.2017 г. по адм. дело № 2186/2017 г. на Административен съд Варна, в производство по чл. 226 от АПК съдът е отхвърлил жалбата на Ц. Стойкова, от [населено място] срещу ревизионен акт № Р–03–1402189–091–001/15.04.2015 г., издаден от А. Бонева на длъжност началник сектор "Ревизии" – възложила ревизията и Д. Нейков, на длъжност старши инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 332/17.07.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за осигурителни вноски: 1. / за фондовете на държавно обществено осигуряване /ДОО/ за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. и за периода месец януари – месец април 2014 г. в общ размер на 215, 04 лева главница и 866, 56 лева лихви; 2. / за здравно осигуряване (ЗЗО) за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и за периода месец януари – месец април 2014 г. в общ размер на 772, 80 лева главница и 220, 07 лева лихви и 3. / за универсален пенсионен фонд (УПФ) за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и за периода месец януари – месец април 2014 г. в общ размер на 966, 00 лева главница и 350, 51 лева лихви. При повторното разглеждане на делото административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. След изпълнение на задължителните указания, дадени с решение № 9795 от 21.07.2017 по адм. дело № 6682/2016 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, административният съд е достигнал до правилен извод, че оспорвания ревизионен акт е законосъобразен. Установена е фактическата обстановка по делото, събраните в хода на производството доказателства са обсъдени от съда задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност. Изложени са пространни мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че при повторното разглеждане на делото, първоинстанционния съд не е изпълнил задължителните указания дадени в отменителното решение на ВАС. Удостоверенията за електронен подпис са били представени на електронен носител и възпроизведени в открито съдебно заседание. Извършеното в съдебно заседание възпроизвеждане на оптичния носител и проверка на валидността на електронните подписи, с участието на специалист е правилно, с оглед на което следва да се приеме, че указанията на тричленния състав на ВАС, шесто отделение, са били изпълнени. Видно от извършената проверка, заповедите за изменение на заповед за възлагане на ревизия, ревизионният акт, както и ревизионният доклад са подписани с валиден квалифициран електронен подпис. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай лицето дължи внасяне на определените с ревизионния акт задължения за държавно обществено осигуряване /ДОО/, здравно осигуряване /ЗО/ и универсален пенсионен фонд /УПФ/ за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и за периода м. 01 – 04.2014 г. От събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, се установява, че след като Стойкова е подала декларация образец № 7, за прекъсване на свързаната със самоосигуряване дейност от дата 01.07.2010 г., същата ежемесечно е подавала справки- декларации по ЗДДС за "Студио 2 x 1" ЕООД, в което тя е съдружник, през периода м. юли 2010 г. до м. април 2014 г., както и е съставила ГФО за 2010 г. С оглед на тези факти, административния съд правилно е потвърдил констатациите на органите на данъчната администрация, че Стайкова несъмнено е упражнявала трудова дейност като съдружник в търговско дружество по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Обосновани са изводите на административния съд, че задължителните осигурителни вноски за ДОО са правилно изчислени, като административния орган е спазил административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания ревизионен акт. По отношение на вноските за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица, административния съд правилно е приложил материалния и процесуалния закон. Обсъдени са приложимите разпоредби от Закона за здравното осигуряване. Размерът на вноските правилно е определен съгласно чл. 2 от Закона за бюджета на Национална здравноосигурителна каса за съответните години – 2010, 2011, 2012, 2013 и 2014 г. Обосновани на събраните доказателства са изводите на съда, че правилно с оспорения РА авансовите здравноосигурителни вноски са определени по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО -върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване. Настоящият съдебен състав на ВАС, шесто отделение, споделя изводите на съда, че след като е установено, че Стойкова е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, същата подлежи на задължително осигуряване съгласно чл. 127, ал. 1 КСО за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд за процесните периоди. Административния съд е обсъдил събраните доказателства и приложимите разпоредби от КСО, и е извел правилен извод, че вноските за ДЗПО в УПФ, както и дължимите лихви, са правилно изчислени в обжалвания ревизионен акт. Неоснователни са наведените касационни доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Направените възражения за необоснованост на съдебния акт също са неоснователни. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, наведени в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил като е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя и счита, че не следва да бъдат преповтаряни. По изложените съображения, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 610, 17/шестстотин и десет и 0, 17 лева на основание на чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 9, ал. 3 връзка чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,