Решение № 12664 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14203/2012 г.

Решение № 12664 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14203/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по молба на арх. Даниел Николов Мирчев от гр. Пазарджик, ул. "Цар Иван Асен II" № 11, чрез адв. Борислав Найденов от САК, с която на правно основание чл. 239, т. 1 от АПК се иска отмяната на влязло в сила решение № 130 от 22.03.2012 г., постановено по КНАХД № 87/2012 г. на Административен съд гр. Пазарджик, с което се оставя в сила решение № 13 от 6.01.2012 г., постановено по НАХД № 1230/2011 г. на Районен съд гр. Пазарджик. С посоченото решение, районният съд е потвърдил наказателно постановление № 104 от 13.12.2010 г. издадено от директора на РИОСВ гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл. 31, ал. 16 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, на молителя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв. Ответната страна - директорът на РИОСВ гр. Пазарджик в срока по чл. 242, ал. 2 от АПК не представя възражение. Молбата за отмяна на влезлия в сила съдебен акт е подадена в сроковете, визирани в чл. 240 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е спазена формата на искането по чл. 241 от АПК, поради което настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение я намира за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Като основание на искането за отмяна по аргумент на чл. 239, т. 1 от АПК се сочи и представя пред съда писмо изх. № ЗДОИД-224 от 6.08.2012 г. на директора на Дирекция "Национална служба за защита на природата" при Министерство на околната среда и водите. Съгласно същото на Главния архитект на Община Септември се съобщава, че и трите елемента на МВЕЦ "Ели дере" на р. "Чепинска" попадат в границите на защитена зона BG0001386 "Яденица", определена за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка от защитени зони, приет с решение № 661 от 16.10.2007 г. на Министерския съвет. По чл. 239, т. 1 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В конкретната хипотеза, цитираното писмо няма как да е било известно на страната, тъй като е изпратено далеч след издаването на наказателното постановление и решаване на делото по неговото обжалване. Настоящата инстанция намира обаче, че писмото на МОСВ не е от съществено значение за решаване на делото, тъй като в неговото съдържание няма нови факти и обстоятелства, които да не са били известни на страната. Сочи се, че тъй като то не е било известно на молителя, се изключва субективната страна на административното нарушение, т. е. не е извършено виновно. Тези доводи не се споделят от касационната инстанция. Към момента на извършване на административното нарушение 12.09.2008 г. е бил в сила § 72 от ПР на ЗБР /ДВ, бр. 88 от 2005 г./ съгласно който до влизането в сила на § 12 относно чл. 31, при провеждането на процедури на ОВОС на инвестиционни предложения и по ЕО на планове и програми съгласно Закона за опазване на околната среда, засягащи потенциални защитени зони, за които в Министерството на околната среда и водите е внесена документация, компетентният орган може да поставя на възложителя и други специфични изисквания към обхвата на информацията, свързана с предмета и целите на съответната защитена зона. Когато информацията е недостатъчна или противоречива, процедурата се прекратява. Нещо повече в ДВ, бр. 85 от 2007 г. е било публикувано цитираното по-горе постановление № 661/2007 г. на Министерския съвет, съгласно което което обектът на строителното разрешение попада в защитената зона. Представеното писмо като основание по чл. 239, т. 1 от АПК, предава действащи към момента на административното нарушение и решаване на делото норми на ЗБР и ПМС 661/2007 г., които молителят в качеството си на главен архитект на Община Септември е бил длъжен да съобрази при издаването на строителното разрешение. По изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,