Решение № 5920 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1925/2013 г.

Решение № 5920 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1925/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калин Куманов Производството е по реда на Глава четиринадесета, Раздел II от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба, подадена от Румяна Христова Ангелова от гр. Първомай чрез пълномощника адв. Паунов, с искане за отмяна на основание чл. 239, т. 4 и т. 5 от АПК на влязло в сила Решение № 5133 от 09.04.2012 г., постановено от Върховния административен съд по адм. д. № 10776/2011 г. С молбата за отмяна са развити доводи, че решението има обвързваща сила и по отношение на молителката, тъй като сградата в имота, предмет на отчуждаване с оспореното пред ВАС решение на Министерския съвет, е съпружеска имуществена общност. Тъй като тя не е била призована в производството като заинтересована страна, прави искане влязлото в сила решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд с указание за конституирането й като заинтересована страна, за да фигурира и нейното име в увеличената оценка на имота. Към молбата са приложени удостоверение за сключен граждански брак и скица на имота с нанесени сгради, план на същите, нотариални актове и декларация за семейно положение и имотно състояние. В с. з. молителката не се явява, а пълномощникът й адв. Паунов поддържа молбата за отмяна. Ответникът Министерски съвет на Република България не взема становище по молбата, а в с. з. не изпраща представител. Ответниците Николай Георгиев Ангелов и Георги Николов Ангелов в с. з. не се явяват и не се представляват, не вземат становище по молбата за отмяна. Ответникът Христо Николов Ангелов се явява лично, не изразява становище по молбата. Заинтересованата страна - министърът на финансите в с. з. чрез пълномощника юк. Димитрова застъпва становище за неоснователност на молбата за отмяна. Заинтересованата страна - министърът на регионалното развитие и благоустройството в с. з. чрез пълномощника юк. Ганева пледира за неоснователност на молбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Държавно предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура", е подала писмено становище, в което моли за отхвърляне на молбата. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира следното: Молбата за отмяна е подадена в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 247 АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Производството пред Върховния административен съд е било образувано по оспорване, предявено от Николай Георгиев Ангелов, Христо Николов Ангелов и Георги Николов Ангелов, чрез адв. Славов, срещу Решение № 576/29.07.2011 г. на Министерския съвет, обн., ДВ, бр. 61 от 09.08.2011 г., с което е постановено отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч", Фаза 2: "Първомай - Свиленград". Същото е обжалвано в частта, с която е определено обезщетение за отчуждаван недвижим имот, представляващ УПИ VII, кв. 19 в кв. "Любеново" - гр. Първомай, с площ 116 кв. м, ведно с построената в имота масивна сграда с площ 110 кв. м. С решението, чиято отмяна се иска, оспореното решение е изменено в частта на определеното парично обезщетение в размер на 33717 лв. за отчуждавания имот, като размерът на дължимото парично обезщетение за същия имот и построената сграда е увеличено на 115554 лв. В началото на изложението следва да се подчертае, че Съдът, сезиран с молба за отмяна, е длъжен да се произнесе само по формулираните от молителя основания и то по начина, по който са формулирани, като не може да преквалифицира искането. Съдът намира молбата за неоснователна, тъй като не са налице посочените в нея фактически състави. В случая са посочени две основания, които следва да бъдат разгледани поотделно. Първото основание, на което се иска отмяната, е това по чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая такава идентичност липсва, тъй като няма постановено второ решение, противоречащо на разглежданото. Второто основание, на което се иска отмяната, е това по чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, когато страна по делото поради нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в процеса. И тази хипотеза не е налице, тъй като не е изпълнено базисното изискване за да намери тя приложение, а именно молителката да е била страна по делото. Казано с други думи, тя вече следва да е била конституирана, но поради нарушения на съдопроизводствените правила да е била лишена от възможност да реализира правото си на защита. Следва да се посочи, че в хипотезата на разглежданата т. 5 чрез отмяната на влязлото в сила решение се отстраняват нарушения, които рефлектират върху правото на страната да участва в разглеждането на делото, а не се коригират действия на Съда. От разглежданата хипотеза е необходимо да се отграничи искането за отмяна, предявено от трето лице по чл. 246, ал. 1 АПК. Съгласно посочената норма право да иска отмяна има всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Особеното на тази хипотеза е, че става въпрос за трето лице, неучаствало в производството по делото, тоест това лице не е било конституирано като страна по делото. Такава хипотеза не е посочена в молбата за отмяна, а сезираният с молбата съд не може да преквалифицира искането съобразно фактическото изложение на молителя. По тези съображения Съдът счита, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Направеното искане от процесуалния представител на заинтересованата страна МРРБ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед на изхода на спора следва да се уважи и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК, молителката следва да заплати на МРРБ разноски от 150 лв., определени съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 247 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия