Решение № 4876 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7829/2024 г.

ВАСШесто отделение13.05.2025 г.докладчик т Весела Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2930/15.07.2024 г. по адм. дело 495/2024 г. по описа на Административен съд Хасково.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на С. Н. З., [ЕГН], от гр. Харманли, [адрес], разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 600 /шестстотин/ лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА Членове: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Хасково, чрез юрисконсулт Стойчева, с подробно развити касационни основания, срещу Решение 2930/15.07.2024 г. по адм. дело 495/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - С. Н. З., чрез пълномощника си адв. Челебиев, оспорва подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето й в писмен отговор от 24.03.2025 г. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като прецени и анализира събраните по делото доказателства във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. За да отмени издаденото от касационния жалбоподател решение и изпрати преписката на пенсионния орган, административният съд е приел, че органът неправилно е преценил, че установеният осигурителен стаж на С. Н. за времето от 11.03.1974 г. до 15.01.1975 г. - 10 м. и 04 дни, в което е била неработеща майка, не представлява действителен осигурителен стаж, във връзка с което е извел погрешен извод, че не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки за отпускане на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, а именно изискуем действителен стаж от 15 години. Съдът е приел този стаж за действителен, като е изключил приложното поле на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Видно от мотивите на първоинстанционния съд, незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права и препраща към изложеното в Решение 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен. Релевантните за спора факти са правилно установени и спор между страните по отношение на тях няма. Спорът касае периода от време от 10 м. и 04 дни, през който ответницата е ползвала отпуск по майчинство, който според административния орган не е действителен стаж, съобразно § 1, т. 12 от ДР на КСО. От страна на пенсионния орган е прието, че в случая е налице осигурителен стаж за лицето, който обаче не е действителният осигурителен стаж, необходим за пенсиониране в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО, като нормата на чл. 9 от КСО има действие само занапред. Правилно административният съд е отказал да възприеме като основателни изводите на пенсионните органи. Приложима за процесния период материалноправна разпоредба е нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите /отм./ се зачита и времето, прекарано в законоустановения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. В разглеждания период от време относима е и уредбата, регламентираща правата на "неработещите" жени майки, а именно ПМС 61/28.12.1967 г. /действащо до 1984 г./ и Инструкция 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените - майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на дете, която уредба е възпроизведена и в сега действащия чл. 9, ал. 7 от КСО. Съгласно визираната норма, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. "Според нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Изложеното дава основание да се обоснове извод, че в областта на общественото осигуряване при майчинство законодателят не прави разлика между жените, които не работят, поради отглеждане на децата си и жените, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. В тази връзка не се подкрепя тезата на пенсионния орган и на горестоящия му орган - ръководител ТП на НОИ Хасково за ограничително тълкуване на чл. 68, ал. 3 от КСО, при преценка дали този стаж е действителен осигурителен и следва да се включи при определяне правото на пенсия на жена, отглеждала в спорния период децата си. Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО визира понятието "действителен стаж", но не прави изчерпателно изброяване на хипотезите, в които такъв е наличен. Там са включени периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Липсва ограничение за майките, които не са упражнявали реално трудова дейност, но са подлежали на задължително осигуряване. Подобно тълкуване е в съответствие и с нормите на чл. 14 и чл. 47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права. В тази връзка и Решение по к. д. 9/2005 г. на КС на РБ, към което препраща и първоинстанционният съд. Приетото от административния съд в оспореното решение, че придобитият от майките трудов /осигурителен стаж, съгласно чл. 80 от ППЗП /отм./ е приравнен на трудовия /осигурителен стаж при фактическото полагане на труд в предприятието, се подкрепя и от касационната инстанция. Спорният въпрос е правен и се свежда до приложението на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която сочи кой е действителен осигурителен стаж. По този спорен въпрос съдът в обжалваното решение е изложил свои мотиви относно приложението на материалния закон, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Предвид гореизложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на делото, на С. Н. следва да се присъдят разноските по делото, съгласно представени доказателства за извършването им в размер на 600 лева, по силата на сключения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,