Решение № 12790 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1661/2014 г.

Решение № 12790 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1661/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 7719/9.12.2013 г., постановено по адм. дело № 1093/2013 г. по описа на Административен съд, София-град, с което по жалба на "Напредък 2009" ЕООД - гр. София е отменен РА № 2141203001/29.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на същата дирекция за установени задължения за ДДС за периода 19.12.2009 г. - 31.03.2010 г. в размер на 5 523,01 лв. и за отказано право на данъчен кредит за данъчен период на месец януари 2009 г в размер на 205 620,80 лв. Макар касаторът да е посочил само отменителното основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно прилагане на материалния закон, от изложението в касационната жалба е видно, че се сочи и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с неправилно позоваване и кредитиран от съда на съдебно-счетоводната експертиза. Изложени са доводи, че вещото лице голословно е твърдяло в заключението си, че дружеството е подало описа на наличните активи с вх. № 22-1401/14.12.2009 г., но по делото според него липсват доказателства, че такъв опис е подаден, а соченият входящ номер е номер на заявлението за регистрация по ЗДДС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Напредък 2009" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Надежда Хаджийска я оспорва по подробни изложени съображения в представените писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че ревизираното дружество на 14.12.2009 г. е подал заявление за регистрация по ЗДДС с опис на наличните активи - недвижими имоти по издаден нотариален акт и две фактури, издадени от "Тера груп" ЕООД. Съдът се е позовал и на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което е констатирало, че описът на наличните активи носи вх. № 22-1401/14.12.2009 г. Съдът е очертал и спорния между страните въпрос - подаден ли е опис на наличните активи преди регистрацията по ЗДДС в срока по чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС (в редакцията, действаща към момента на подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС). Според съда представянето на описа на наличните активи заедно със заявлението за регистрация № 223910900031733/14.12.2009 г. показва, че изискванията на закона са изпълнени. Неправилно според съда органът по приходите е игнорирал представените доказателства и не е отчел обстоятелството, че регистрационният опис на наличните активи е подаден заедно със заявлението за регистрация, както и че законодателят не е предвидил ограничение и забрана това да стане по този начин. Въз основа на така установеното от съда е прието, че незаконосъобразно на дружеството е отказан и данъчен кредит за закупените от него активи преди регистрацията в размер на 205 620,80 лв., ведно с начислените лихви за забава и е отменил ревизионния акт като незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС урежда особена хипотеза на право на данъчен кредит за наличните активи преди регистрацията по този закон. Основна предпоставка за възникване на посоченото материално право по тази разпоредба е активите да са налични към датата на регистрацията. Всъщност по този въпрос страните по делото не спорят. Спорът се концентрира върху изпълнение на формалното изискване на закона за срока на подаване на описа на наличните активи. Настоящият съдебен състав изцяло подкрепя мотивите на решаващия съд, че подаването на регистрационния опис на наличните активи заедно със заявлението за регистрация по ЗДДС не е забранено от закона. Наистина касае се за едно формално изискване, неизпълнението на което не може да лиши данъчния субект от правото да приспадне като данъчен кредит ДДС за придобитите от него налични активи преди регистрацията. В този смисъл се е произнесъл и Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-284/11. Последното е постановено по повод отправено от състав на Върховния административен съд, I отделение преюдициално запитване по адм. дело № 14721/2010 г. - "ЕМС България Транспорт" ООД. В цитираното решение, както и в решението по съединени дела С-95/07 и С-96/07 "Ecotrade" СЕС категорично е заявил, че неспазването от данъчнозадълженото лице на формалните изисквания, не може да го лиши от правото на данъчен кредит, а санкцията за неспазването им може да бъде само и единствено имуществена. Според СЕС формалните условия, въведени от държавите-членки не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на целта за гарантиране на правилното прилагане на такива задължения. В този смисъл правилно съдът е приел, че приходните органи незаконосъобразно не са признали правото на данъчен кредит само, защото описът на наличните активи, за които не се спори, че не са укрити и са осчетоводени, е подаден заедно със заявлението за регистрация по ЗДДС. Формалното отказване на материалното право на ревизираното дружество не е в съответствие с целта на закона по смисъла на цитираната практика на СЕС в Люксембург, тъй като при наличие на предпоставките за налични активи преди регистрацията, които са заприходени и осчетоводени, както при доставчика им, така и при получателя им, правото на данъчен кредит е законосъобразно упражнено от техния получател, а в случая това е ревизираното дружество. Наличието на входящ номер на регистрационния опис неправилно се оспорва в касационната жалба, поради което и оплакванията в нея са неоснователни и не се подкрепят от целия събран по делото доказателствен материал. При безспорно установеното по делото изпълнение на чл. 74 ЗДДС, законосъобразно първоинстанционният съд е направил извод, че правото на данъчен кредит за наличните преди регистрацията по ЗДДС активи не може да се отказва на посоченото в ревизионния акт формално основание. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното не страда от пороците, сочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като такива не са поискани. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,